Милойковац
| Милойковац Милојковац | |
  Милойковац | |
| Страна |  Сърбия |
|---|---|
| Окръг | Пиротски окръг |
| Община | Пирот |
| Надм. височина | 673 m |
| Население | 7 души (2011) |
| Демоним | милойковчани |
Милойковац или Долна Паскашия (на сръбски: Милојковац) е село в община Пирот, Пиротски окръг, Сърбия. През 2011 г. населението му е 7 души.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е купно и се намира на 4,5 км северозападно от Цариброд.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
До прокарването на границата по Берлинския договор от 1878 година селото се нарича Паскашия или Паска шия[2] и е идентично с едноименното село в днешната община Цариброд.[1]
През третата четвъртина на ХV век селото е записано като Паска шиа и е хас в „Костадин или“ (земята на Костадин, по-късно Кюстендил), за който се уточнява, че преди това е спадал към пернишката мукта.[3] Селото се споменава като Паскашие в османски джелепкешански регистър от 1576 година. По това време в Паскашие има двама джелепкешани – Пею Малко и Таню Стайке с по 50 овци.[4] В регистър на войнушките бащини от 1606 година се споменават бащините на: Станко Йовкин, Кралче, син Пенин, Станимир Пейчин, Нено, син Йовкин и Петко, син Милкин.[3]
При прокарването на границата по Берлинския договор землището на Паскашия е разделено на две, като селото остава на сръбска територия, а значителна част от имотите – на българска. Една част от жителите се премества в българска територия, на около 600 метра източно от старото село. Новото село започва да се нарича Горна Паскашия, а старото – Долна Паскашия.[3] Непосредствено след това сръбските власти преименуват селото на Милойковац, на името на сръбския офицер Милойко.[1] Милойковчани са подложени на сърбизация.
Според сръбския автор Мита Ракич в 1879 година Милойковац има 22 къщи и 186 жители (105 мъже и 81 жени). Всички са неграмотни.[5]
През 1915 – 1918 и 1941 – 1944 година селото е в границите на военновременна България. През 1916 година, по време на българското управление на Моравско, Милойковец е част от Чиноглавска община на Пиротска селска околия и има 80 жители.[6]
Население[редактиране | редактиране на кода]
- 1948 – 81 жители.
- 1953 – 80 жители.
- 1961 – 68 жители.
- 1971 – 49 жители.
- 1981 – 28 жители.
- 1991 – 13 жители.
- 2002 – 7 жители.
При преброяването от 2002 година 7 от жителите са записани като сърби, а един – като българин.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Ћирић, Јован. Насеља Горњег Понишавља и Лужнице, Пиротски зборник 8 – 9, Пирот 1977, с. 157.
- ↑ Ћирић, Јован. Старост насеља Горњег Понишавља и Лужнице, Пиротски зборник 7, Пирот 1975, с. 26. // Архивиран от оригинала на 2021-12-30. Посетен на 2018-04-26.
- ↑ а б в Ћирић, Јован. Насеља Горњег Понишавља и Лужнице, Пиротски зборник 8 – 9, Пирот 1977, с. 159.
- ↑ Турски извори за Българската история. Т. ІІІ, Под редакцията на Бистра Цветкова и Анастас Разбойников, София, 1972, с. 152.
- ↑ Пирот и срез Нишавски, 1801 – 1918. Грађа. Књига Прва 1801 – 1883, Сабрао и приредио Илија Николић, Пирот 1981, с. 392.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 62.