Минчо Телбизов
| Минчо Телбизов | |
| български лекар, фармацевт, антисталинист | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1950 г.
|
Минчо Телбизов е български лекар, фармацевт, антисталинист и последовател на Лео Троцки.[1]
Д-р Минчо Телбизов, Димитър Гачев, Лиляна Пиринчиева и Петър Стоев създават троцкистки профсъюз на здравните работници. След преврата от 9 септември 1944 г., тъй като новите власти не съумяват да превърнат синдиката в казионен подлагат инициаторите на репресии.[2] Пиринчиева успява да напише протестна статия във вестник „Земеделско знаме“ по повод на ареста на Димитър Гачев и д-р Телбизов, публикувана от Петко Кунев. На 20 ноември 1947 г. за тази си постъпка, без съд и присъда, само в резултат от проведено следствие е въдворена в с. Ножарево, а после в концентрационния лагер в с. Босна.[3]
Д-р Минчо Телбизов е съученик на бившия вече дипломат Стефан Бочев от Втора мъжка гимназия в София. Конспиратор още от това време, изключен като комунист от университетите в България, арестуван многократно преди 9 септември 1944 г. Поради несъгласие с официалната сталинистка политика е подложен на преследвания и интерниране от властта от пролетта на 1945 г. Преместен от лагера в село Ножарево, за когото гръцки лагерист разказва на Стефан Бочев за смъртта на д-р Телбизов: „самоубива се с инжекция пред очите ми, след като е унищожен физически от лагерна епидемия през 1950 г.“[1]
В своите спомени бившата лагеристка Цветана Джерманова, въдворена в женския лагер ТВО „Босна“ в едноименното село Босна през 1949 г., също споменава д-р Телбизов като троцкист. Той е единственият лагерист, която е лежал в нацистките лагери (Бухенвалд, нацистка Германия), където е оцелял и след това в сталинистките лагери (Ножарево). Тя казва, че д-р Телбизов умира при неизяснени обстоятелства в болницата на село Главиница. Мария Гачева, Христина Родева и Здравка Крачунова, лекарки-лагеристки, работили в болницата в Главиница, са върнати в лагера „Босна“, след като са отказали да подпишат смъртния акт на д-р Минчо Телбизов, тъй като са били убедени, че той е отровен.[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Минчо Телбизов // pametbg.com. Посетен на 13 август 2023.
- ↑ Огойски, Петко. Записки по българските страдания. София, Вулкан 4, 2000. ISBN 954-488-054-2.
- ↑ Джерманова, Цветана. Спомени от лагерите. Фараго, 2011. ISBN 978-954-2961-08-6. с. 85, 87 – 90.