Направо към съдържанието

Михаил Раевски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Михаил Фьодорович Раевски
руски панславист
Роден
Починал
ПогребанСмоленско православно гробище, Санкт Петербург, Русия

Религияправославие
Учил вСанктпетербургска духовна академия

Михаил Фьодорович Раевски (на руски: Михаил Федорович Раевский) е руски панславист и общественик, настоятел на руската посолска църква в Стокхолм и Виена.

Считан е за „главен посредник в отношенията между руската общественост, учени и дори дипломати със славянските национални кръгове в Хабсбургската монархия“[1].

Раевски е роден на 18 юли 1811 година в свещеническо семейство в Арзамас, Русия. Завършва Духовната семинария в Нижни Новгород и в 1829 година постъпва в Санктпетербургската духовна академия, където учи богословие, философия, църковна и обща истрия, филология, църковно красноречие, гръцки, иврит, немски и френски език. През октомври 1833 година се дипломира като кандидат на богословските науки[1].

Назнаен е за учител по Закон Божий[2]. На 29 март 1834 година е назначен в православната църква на руското посолство в Стокхолм. От тогава Раевски е на двойно подчинение – на Светия синод на Московската патриаршия и на Министерството на външните работи[1].

В 1840 година по нареждане на оберпрокурора на Светия синод пише доклад за състоянието на лютеранската църква и духовенството в Швеция. В „Списанието на Министерството на народното просвещение“ публикува 3 статии за основното, средното и висшето образование в Швеция: „Упсалският университет“, „За народните и началните училища в Швеция“ и „Специалните училища в Швеция“. Статиите на Раевски имат положително ефект, тъй като запознават обществеността в Русия с шведската система, която е сред най-прогресивните за времето си педагогически образователни системи. Статиите му са преведени в Германия[3].

Поддържа много контакти с българската имиграция в Русия. Сред българските видни дейци, с които Раевски води богата кореспонденция, са Васил Априлов[4], Константин Петкович, Сава Филаретов, Спиридон Палаузов, Тодор Минков[5] и др.[4]

Раевски остава в Стокхолм 8 години до 1842 година, когато е преместен в руската посолска църква във Виена на мястото на архимандрит Профирий, изпратен със специална мисия в Йерусалим[3] Раевски остава във Виена до смъртта си на 2 май 1884 г.[2]

Писмо на словенския езиковед Ватрослав Облак до Михаил Фьодорович Раевски, 12 октомври 1882
  • Упсальский университет (Журнал Мин. Народного Просвещения, 1845 г., ч. XLV)
  • О народных элементарных школах в Швеции (Журнал Мин. Народного Просвещения, 1845 г., ч. XLVII)
  • Социальные школы в Швеции (Журнал Мин. Народного Просвещения, 1846 г., ч. LI)
  • Le grand canon de St. André de Crête, Vienna. 1849 г.
  • Описание Герцеговины, Вена. 1850 г.
  • Le vêpres de la Pentecôte, Paris. 1852 г.
  • Ritus der orthodox Katholischen Kirche bei der Krönung der Kaiser aller Russen, Wien. 1856 г.
  • Gebetbuch zum Gebrauch der orthodoxen Christen", Wien. 1861 г.
  • Liturgische Bücher der orthodox – Katholischen Kirche, Wien. 1861 г., vol. 1,2, 3
  • О национальном и религиозном движении русского народа в Галиции (Христианское чтение, 1862 г., кн. 7)
  • Слово к славянам в день празднования тысячелетия пришествию св. Кирилла и Мефодия в землю славянскую (Православное Обозрение, 1863 г., кн. 5)
  • „Слово“ препечатано и в „Киевских епархиальных Ведомостях“ (1863 г., № 12)
  • Избрание Литвиновича митрополитом Галицким (Духовная Беседа, 1864 г., № 23)
  • Приветствие М. П. Погодину (Пятидесятилетие гражданской и ученой службы М. П. Погодина, М. 1872 г., стр. 90-91)
  • Из Вены (Духовная Беседа, 1864 г., № 20; Северная Пчела, 1864 г., № 121)
  • Окружное послание галицийского (униатского) митрополита (Духовная Беседа, 1864 г., № 42)
  1. а б в Чуркина, И. В. Первые годы деятельности М.Ф. Раевского, в: В «интерьере» Балкан: Юбилейный сборник. Москва, Российская Академия наук, Институт славяноведения. Пробел, 2010. с. 287.
  2. а б Раевский, Михаил Федорович // Большая биографическая энциклопедия. Посетен на 4 април 2016.
  3. а б Чуркина, И. В. Первые годы деятельности М.Ф. Раевского, в: В «интерьере» Балкан: Юбилейный сборник. Москва, Российская Академия наук, Институт славяноведения. Пробел, 2010. с. 288.
  4. а б Чуркина, И. В. Первые годы деятельности М.Ф. Раевского, в: В «интерьере» Балкан: Юбилейный сборник. Москва, Российская Академия наук, Институт славяноведения. Пробел, 2010. с. 290.
  5. Минкова, Лиляна. Константин Петкович - един непознат? // Електронно списание LiterNet, 19 септември 2009, № 9 (118). Посетен на 4 април 2016.