Михаил Раевски
Михаил Фьодорович Раевски | |
руски панславист | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Смоленско православно гробище, Санкт Петербург, Русия |
Религия | православие |
Учил в | Санктпетербургска духовна академия |
Михаил Фьодорович Раевски (на руски: Михаил Федорович Раевский) е руски панславист и общественик, настоятел на руската посолска църква в Стокхолм и Виена.
Считан е за „главен посредник в отношенията между руската общественост, учени и дори дипломати със славянските национални кръгове в Хабсбургската монархия“[1].
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Раевски е роден на 18 юли 1811 година в свещеническо семейство в Арзамас, Русия. Завършва Духовната семинария в Нижни Новгород и в 1829 година постъпва в Санктпетербургската духовна академия, където учи богословие, философия, църковна и обща истрия, филология, църковно красноречие, гръцки, иврит, немски и френски език. През октомври 1833 година се дипломира като кандидат на богословските науки[1].
Назнаен е за учител по Закон Божий[2]. На 29 март 1834 година е назначен в православната църква на руското посолство в Стокхолм. От тогава Раевски е на двойно подчинение – на Светия синод на Московската патриаршия и на Министерството на външните работи[1].
В 1840 година по нареждане на оберпрокурора на Светия синод пише доклад за състоянието на лютеранската църква и духовенството в Швеция. В „Списанието на Министерството на народното просвещение“ публикува 3 статии за основното, средното и висшето образование в Швеция: „Упсалският университет“, „За народните и началните училища в Швеция“ и „Специалните училища в Швеция“. Статиите на Раевски имат положително ефект, тъй като запознават обществеността в Русия с шведската система, която е сред най-прогресивните за времето си педагогически образователни системи. Статиите му са преведени в Германия[3].
Поддържа много контакти с българската имиграция в Русия. Сред българските видни дейци, с които Раевски води богата кореспонденция, са Васил Априлов[4], Константин Петкович, Сава Филаретов, Спиридон Палаузов, Тодор Минков[5] и др.[4]
Раевски остава в Стокхолм 8 години до 1842 година, когато е преместен в руската посолска църква във Виена на мястото на архимандрит Профирий, изпратен със специална мисия в Йерусалим[3] Раевски остава във Виена до смъртта си на 2 май 1884 г.[2]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Упсальский университет (Журнал Мин. Народного Просвещения, 1845 г., ч. XLV)
- О народных элементарных школах в Швеции (Журнал Мин. Народного Просвещения, 1845 г., ч. XLVII)
- Социальные школы в Швеции (Журнал Мин. Народного Просвещения, 1846 г., ч. LI)
- Le grand canon de St. André de Crête, Vienna. 1849 г.
- Описание Герцеговины, Вена. 1850 г.
- Le vêpres de la Pentecôte, Paris. 1852 г.
- Ritus der orthodox Katholischen Kirche bei der Krönung der Kaiser aller Russen, Wien. 1856 г.
- Gebetbuch zum Gebrauch der orthodoxen Christen", Wien. 1861 г.
- Liturgische Bücher der orthodox – Katholischen Kirche, Wien. 1861 г., vol. 1,2, 3
- О национальном и религиозном движении русского народа в Галиции (Христианское чтение, 1862 г., кн. 7)
- Слово к славянам в день празднования тысячелетия пришествию св. Кирилла и Мефодия в землю славянскую (Православное Обозрение, 1863 г., кн. 5)
- „Слово“ препечатано и в „Киевских епархиальных Ведомостях“ (1863 г., № 12)
- Избрание Литвиновича митрополитом Галицким (Духовная Беседа, 1864 г., № 23)
- Приветствие М. П. Погодину (Пятидесятилетие гражданской и ученой службы М. П. Погодина, М. 1872 г., стр. 90-91)
- Из Вены (Духовная Беседа, 1864 г., № 20; Северная Пчела, 1864 г., № 121)
- Окружное послание галицийского (униатского) митрополита (Духовная Беседа, 1864 г., № 42)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Чуркина, И. В. Первые годы деятельности М.Ф. Раевского, в: В «интерьере» Балкан: Юбилейный сборник. Москва, Российская Академия наук, Институт славяноведения. Пробел, 2010. с. 287.
- ↑ а б Раевский, Михаил Федорович // Большая биографическая энциклопедия. Посетен на 4 април 2016.
- ↑ а б Чуркина, И. В. Первые годы деятельности М.Ф. Раевского, в: В «интерьере» Балкан: Юбилейный сборник. Москва, Российская Академия наук, Институт славяноведения. Пробел, 2010. с. 288.
- ↑ а б Чуркина, И. В. Первые годы деятельности М.Ф. Раевского, в: В «интерьере» Балкан: Юбилейный сборник. Москва, Российская Академия наук, Институт славяноведения. Пробел, 2010. с. 290.
- ↑ Минкова, Лиляна. Константин Петкович - един непознат? // Електронно списание LiterNet, 19 септември 2009, № 9 (118). Посетен на 4 април 2016.
|