Михаил Раевски

Михаил Фьодорович Раевски
руски панславист
Роден	18 юли 1811 г. (стар стил) Арзамас, Руска империя
Починал	2 май 1884 г. (стар стил) Виена, Австро-Унгария
Погребан	Смоленско православно гробище, Санкт Петербург, Русия
Религия	православие
Учил в	Санктпетербургска духовна академия

Михаил Фьодорович Раевски (на руски: Михаил Федорович Раевский) е руски панславист и общественик, настоятел на руската посолска църква в Стокхолм и Виена.

Считан е за „главен посредник в отношенията между руската общественост, учени и дори дипломати със славянските национални кръгове в Хабсбургската монархия“.

Биография

Раевски е роден на 18 юли 1811 година в свещеническо семейство в Арзамас, Русия. Завършва Духовната семинария в Нижни Новгород и в 1829 година постъпва в Санктпетербургската духовна академия, където учи богословие, философия, църковна и обща истрия, филология, църковно красноречие, гръцки, иврит, немски и френски език. През октомври 1833 година се дипломира като кандидат на богословските науки.

Назнаен е за учител по Закон Божий. На 29 март 1834 година е назначен в православната църква на руското посолство в Стокхолм. От тогава Раевски е на двойно подчинение – на Светия синод на Московската патриаршия и на Министерството на външните работи.

В 1840 година по нареждане на оберпрокурора на Светия синод пише доклад за състоянието на лютеранската църква и духовенството в Швеция. В „Списанието на Министерството на народното просвещение“ публикува 3 статии за основното, средното и висшето образование в Швеция: „Упсалският университет“, „За народните и началните училища в Швеция“ и „Специалните училища в Швеция“. Статиите на Раевски имат положително ефект, тъй като запознават обществеността в Русия с шведската система, която е сред най-прогресивните за времето си педагогически образователни системи. Статиите му са преведени в Германия.

Поддържа много контакти с българската имиграция в Русия. Сред българските видни дейци, с които Раевски води богата кореспонденция, са Васил Априлов, Константин Петкович, Сава Филаретов, Спиридон Палаузов, Тодор Минков и др.

Раевски остава в Стокхолм 8 години до 1842 година, когато е преместен в руската посолска църква във Виена на мястото на архимандрит Профирий, изпратен със специална мисия в Йерусалим Раевски остава във Виена до смъртта си на 2 май 1884 г.

Писмо на словенския езиковед Ватрослав Облак до Михаил Фьодорович Раевски, 12 октомври 1882

Библиография

• Упсальский университет (Журнал Мин. Народного Просвещения, 1845 г., ч. XLV)
• О народных элементарных школах в Швеции (Журнал Мин. Народного Просвещения, 1845 г., ч. XLVII)
• Социальные школы в Швеции (Журнал Мин. Народного Просвещения, 1846 г., ч. LI)
• Le grand canon de St. André de Crête, Vienna. 1849 г.
• Описание Герцеговины, Вена. 1850 г.
• Le vêpres de la Pentecôte, Paris. 1852 г.
• Ritus der orthodox Katholischen Kirche bei der Krönung der Kaiser aller Russen, Wien. 1856 г.
• Gebetbuch zum Gebrauch der orthodoxen Christen", Wien. 1861 г.
• Liturgische Bücher der orthodox – Katholischen Kirche, Wien. 1861 г., vol. 1,2, 3
• О национальном и религиозном движении русского народа в Галиции (Христианское чтение, 1862 г., кн. 7)
• Слово к славянам в день празднования тысячелетия пришествию св. Кирилла и Мефодия в землю славянскую (Православное Обозрение, 1863 г., кн. 5)
• „Слово“ препечатано и в „Киевских епархиальных Ведомостях“ (1863 г., № 12)
• Избрание Литвиновича митрополитом Галицким (Духовная Беседа, 1864 г., № 23)
• Приветствие М. П. Погодину (Пятидесятилетие гражданской и ученой службы М. П. Погодина, М. 1872 г., стр. 90-91)
• Из Вены (Духовная Беседа, 1864 г., № 20; Северная Пчела, 1864 г., № 121)
• Окружное послание галицийского (униатского) митрополита (Духовная Беседа, 1864 г., № 42)