Михаил Гюмюшгердан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Михалаки Гюмюшгердан)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Михаил Гюмюшгердан
Μιχαήλ Γκιουμουσγκερδάνης
пловдивски фабрикант

Роден
1800 г.
Починал
27 октомври 1881 г. (81 г.)
Професия търговец

Михаил (Михалаки) Атанасов Гюмюшгердан (на гръцки: Μιχαήλ Γκιουμουσγκερδάνης) е търговец, земевладелец и фабрикант от Пловдив.[1] Гюмюшгерданът е виден член на Пловдивската гръцка община, поддръжник на Пловдивската гръцка митрополия и изявен противник на българското национално движение в Пловдив.[2][3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1800 година в Пловдив. Баща му Атанас Гюмюшгердан (Атанасиос Гюмюсгерданис) се занимава през 30-те с абаджийство, натрупва състояние и организира разпръсната манифактура за производство на аба в Пловдивско. Има едри поръчки от османското правителство и основава търговската къща „Гюмюшгердан“.[2]

Михаил поема къщата в 50-те години и разширява няколко пъти дейността ѝ. Има кантори в Цариград, както и във Букурещ, Виена и Лондон. Търговията на компанията е предимно с шаяци и вълна, но също така и с кожи и зърнени храни. Трупа големи печалби чрез ниски изкупни цени на вълната.[2] В 1847 година Гюмюшгерданът построява в Дермендере една от първите текстилни фабрики на Балканите, като я оборудва с машини от Австрия. В 1853 година фабриката е разширена и е построена нова сграда. В нея има 12 предачни машини за тънка прежда, 2 с по 64 вретена за дебела прежда, 14 механични стана и преса за рязане на абата. Във фабриката работят 57 души и тя има бояджийски, даракчийски итепавичарски отдел.[2]

Дейността на Гюмюшгердана води до разоряване на абаджиите в Родопите и затова в 1856 година помак от Пашмакли прави опит да го убие, но вместо него убива брат му Димитър.[4][2]

По време на Руско-турската война в 1877 – 1878 година фабриката е разрушена и разграбена. Имотите на Гюмюшгердана са завладени от местни селяни. След създаването на Източна Румелия Гюмюшгерданът успява да си върне част от имотите.[2]

Портрет на митрополит Неофит Пловдивски, надписан на Михаил Гюмюшгердан

Михалаки Гюмюшгердан умира на 27 октомври 1881 година в Пловдив.[2] Състоянието му е пропиляно от наследниците му.[2]

Захарий Стоянов пише за Гюмюшгердана в „Записки по българските въстания“:

Напреде ни се изпречи бяло голямо здание с грамадни порти, за което преводачът ми разказа, че тая е фабриката за сукно и пр. на прочутия Гюмюшгердан, грък от Пловдив и неограничен деребей в страната. За успеха на своята фабрика той наложил тежка ангария по цялата Рупча и на турци, и на българи, които били длъжни да му работят денонощно с възнаграждение, дадено като милост. Разбира се, че богатият човек - като всеки богат човек бил ортак с паши и бейовци, които делели помежду си узурпирания труд на сиромашта. За да бъде по-любим на силните, той присвоил всичките характерически прищевки на развалената турска аристокрация. Имал си чибукчия, млад лангера, с червена фанела и с пъстри моралийски чорапи, имал си кьочеци и пр., които, след като отживявали своя век, преминавали в числото на пловдивската гръцка аристокрация.[5]

Ако попитате селяните българи, то нарядко ще намерите помежду им човек, който да каже лошава дума за Гюмюшгердана. „Бог да прости майка му и баща му – казват тия. – Ако не беше той да каже на пашата, че съм бил луд и постоянен негов роб във фабриката, то досега гробът ми не щеше да се познава.“[6]

Това се обяснява твърде просто. Практичният грък, който е имал авторитет да разваля всяко кадийско решение, на когото думата не е ставала две, гдето и да отиде, незначителна работа е била за него да каже на бинбашията: „Освободете тоя пезевенгин, че имам голяма нужда от кюмюр.“ Справедливостта го изисква обаче да признаеме и това, че въобще Гюмюшгердашж е направил и много добрини на българите. Така например във време на въстанието той е запазил много български села по Рупча от хищните башибозуци. Ако неговите богатства да ги притежаваше някой българин, то едва ли и той щеше да бъде по-добър.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Изявени пловдивчани. Пловдив, Издателство ТАЛАНТ / ВУАРР, 2016. с. 367; стр.101 ISBN 978-619-203-173-2.
  2. а б в г д е ж з Енциклопедия България, том 2. София, Издателство на Българската академия на науките, 1981.
  3. ((el)) Βακαλόπουλος, Κωνσταντίνος Α. Ο ελληνισμός της Βόρειας Θράκης και του Θρακικού Ευξείνου Πόντου (μέσα από το αρχείο Γκιουμουσγκερδάνη). Θεσσαλονίκη, Εκδοτικός Οίκος Αδελφών Κυριακίδη Α.Ε., 1995. ISBN 978-960-343-316-3.
  4. а б Стоянов, Захари. Съчинения, Том първи. София, Български писател, 1983. с. 224.
  5. Стоянов, Захари. Съчинения, Том първи. София, Български писател, 1983. с. 223.
  6. Стоянов, Захари. Съчинения, Том първи. София, Български писател, 1983. с. 223 - 224.