Михалис Синакос
| Михалис Синакос Μιχάλης Σινάκος | |
| гръцки политик | |
| Роден |
1897 г.
|
|---|---|
| Починал | 13 ноември 1979 г.
|
| Учил в | Комунистически университет на трудещите се от Изтока |
| Политика | |
| Партия | КПГ |
| Убеждения | комунист |
| Депутат | |
Миха̀лис Сина̀кос (на гръцки: Μιχάλης Σινάκος) е гръцки политик, лидер на Гръцката комунистическа партия (ГКП), участник в Съпротивителното движение по време на окупацията през Втората световна война, както и в Гражданската война.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Синакос е роден в 1897 година в солунското градче Епаноми в заможно селско семейство. Като ученик става член на Федерацията на комунистическата младеж на Гърция. Участва и в селското синдикално движения и е председател на Федерацията на земеделските кооперации на Македония. Става член на ГКП.[1]
През 1931 година, заради така наречените безпринципни фракционни борби, Комунистическият интернационал подменя ръководството на партията, и на Петия пленум на КПГ през януари 1934 година Синакос е избран за член на Централния комитет. През март 1934 година на Петия конгрес на партията членството му в ЦК е потвърдено, а на Шестия конгрес през декември 1935 година отново е избран за член на ЦК.[2] Заминава за Москва и учи в Комунистическия университет на трудещите се от Изтока.
На Седмия конгрес на Комунистическия интернационал в Москва от 25 юли до 21 август 1935 година Синакос е част от делегацията на КПГ заедно със Стелиос Склавенас, Янис Йоанидис, Янис Михаилидис, Михалис Тиримос, Димитрис Сакарелос, Никос Плумбидис и Андрей Чипов.
Избран е за депутат от Солун на последните междувоенни избори в 1936 година от опозиционния Всенароден фронт, създаден от КПГ.[3]
Играе водеща роля в Солунските стачки през пролетта на 1936 година, ликвидирани с кръв през май. През август 1936 година е арестуван.[4] Минава през различни затвори, докато накрая е затворен в Акронавплия.[5] Там е сред ръководителите на затворниците заедно с Йоанидис, Теос, Верверис и Чипов. По време на окупацията е прехвърлян в други затвори. Успява да избяга в края на 1943 година и се присъединява към Националения освободителен фронт на Гърция и отдела на КПГ за Македония-Тракия.[6]
През 1944 година е избран за представител на Солун в Политическия комитет за национално освобождение – временното комунистическо гръцко правителство.[7]
В периода на Гражданската война е член на Централния комитет на КПГ и се установява с ръководството на партията в Грамос.[8] След поражението на Демократичната армия на Гърция през август 1949 година емигрира в Румъния, след това живее в различни други социалистически страни. Член е на ръководството на КПГ до Осмия конгрес на партията през 1961 година. Десетият конгрес през 1967 година го обявява за ветеран от партията. След установяването на демокрацията в Гърция, в 1976 година Синакос се връща в страната и се установява в Солун.[9]
Умира на 13 ноември 1979 година и е погребан в гробището на Епаноми.[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Το ΚΚΕ στον ιταλοελληνικό πόλεμο 1940-41. Αθήνα, Σύγχρονη Εποχή, 2015. ISBN 978-960-451-192-1. σ. 233 - 234.
- ↑ Δοκίμιο Ιστορίας του ΚΚΕ, Α' Τόμος 1918-1949. Αθήνα, Σύγχρονη Εποχή, 2012. ISBN 9789602247594. σ. 262, 284.
- ↑ Δοκίμιο Ιστορίας του ΚΚΕ, Α' Τόμος 1918-1949. Αθήνα, Σύγχρονη Εποχή, 2012. ISBN 9789602247594. σ. 292 - 293.
- ↑ Λιναρδάτος, Σπύρος. Η 4η Αυγούστου. Αθήνα, Πολιτικές και Λογοτεχνικές Εκδόσεις, 1967. σ. 51.
- ↑ Ιστορία της Αντίστασης 1940-45. Αθήνα, Αυλός, 1979. σ. 206 - 208.
- ↑ а б Πέθανε ο Μ. Σινάκος // Ριζοσπάστης. 14. 11. 1979. σ. 9.
- ↑ Ιστορία της Αντίστασης 1940-45. Αθήνα, Αυλός, 1979. σ. 1206.
- ↑ Δοκίμιο Ιστορίας του ΚΚΕ, Α' Τόμος 1918-1949. Αθήνα, Σύγχρονη Εποχή, 2012. ISBN 9789602247594. σ. 592, 603.
- ↑ Ας ανοίξουν και για μας τα σύνορα της πατρίδας // Ριζοσπάστης. 22. 01. 1975. σ. 3.
