Михалис Синакос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Михалис Синакос
Μιχάλης Σινάκος
гръцки политик
Роден
Починал

Образование Комунистически университет на трудещите се от Изтока
Политика
Партия КПГ
Убеждения комунист
Депутат

Миха̀лис Сина̀кос (на гръцки: Μιχάλης Σινάκος) е гръцки политик, лидер на на Гръцката комунистическа партия (ГКП), участник в Съпротивителното движение по време на окупацията през Втората световна война, както и в Гражданската война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Синакос е роден в 1897 година в солунското градче Епаноми в заможно селско семейство. Като ученик става член на Федерацията на комунистическата младеж на Гърция. Участва и в селското синдикално движения и е председател на Федерацията на земеделските кооперации на Македония. Става член на ГКП.[1]

През 1931 година, заради така наречените безпринципни фракционни борби, Комунистическият интернационал подменя ръководството на партията, и на Петия пленум на КПГ през януари 1934 година Синакос е избран за член на Централния комитет. През март 1934 година на Петия конгрес на партията членството му в ЦК е потвърдено, а на Шестия конгрес през декември 1935 година отново е избран за член на ЦК.[2] Заминава за Москва и учи в Комунистическия университет на трудещите се от Изтока.

На Седмия конгрес на Комунистическия интернационал в Москва от 25 юли до 21 август 1935 година Синакос е част от делегацията на КПГ заедно със Стелиос Склавенас, Янис Йоанидис, Янис Михаилидис, Михалис Тиримос, Димитрис Сакарелос, Никос Плумбидис и Андрей Чипов.

Избран е за депутат от Солун на последните междувоенни избори в 1936 година от опозиционния Всенароден фронт, създаден от КПГ.[3]

Играе водеща роля в Солунските стачки през пролетта на 1936 година, ликвидирани с кръв през май. През август 1936 година е арестуван.[4] Минава през различни затвори, докато накрая е затворен в Акронавплия.[5] Там е сред ръководителите на затворниците заедно с Йоанидис, Теос, Верверис и Чипов. По време на окупацията е прехвърлян в други затвори. Успява да избяга в края на 1943 година и се присъединява към Националения освободителен фронт на Гърция и отдела на КПГ за Македония-Тракия.[6]

През 1944 година е избран за представител на Солун в Политическия комитет за национално освобождение – временното комунистическо гръцко правителство.[7]

В периода на Гражданската война е член на Централния комитет на КПГ и се установява с ръководството на партията в Грамос.[8] След поражението на Демократичната армия на Гърция през август 1949 година емигрира в Румъния, след това живее в различни други социалистически страни. Член е на ръководството на КПГ до Осмия конгрес на партията през 1961 година. Десетият конгрес през 1967 година го обявява за ветеран от партията. След установяването на демокрацията в Гърция, в 1976 година Синакос се връща в страната и се установява в Солун.[9]

Умира на 13 ноември 1979 година и е погребан в гробището на Епаноми.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Το ΚΚΕ στον ιταλοελληνικό πόλεμο 1940-41. Αθήνα, Σύγχρονη Εποχή, 2015. ISBN 978-960-451-192-1. σ. 233 - 234.
  2. Δοκίμιο Ιστορίας του ΚΚΕ, Α' Τόμος 1918-1949. Αθήνα, Σύγχρονη Εποχή, 2012. ISBN 9789602247594. σ. 262, 284.
  3. Δοκίμιο Ιστορίας του ΚΚΕ, Α' Τόμος 1918-1949. Αθήνα, Σύγχρονη Εποχή, 2012. ISBN 9789602247594. σ. 292 - 293.
  4. Λιναρδάτος, Σπύρος. Η 4η Αυγούστου. Αθήνα, Πολιτικές και Λογοτεχνικές Εκδόσεις, 1967. σ. 51.
  5. Ιστορία της Αντίστασης 1940-45. Αθήνα, Αυλός, 1979. σ. 206 - 208.
  6. а б Πέθανε ο Μ. Σινάκος. // Ριζοσπάστης. 14. 11. 1979. σ. 9.
  7. Ιστορία της Αντίστασης 1940-45. Αθήνα, Αυλός, 1979. σ. 1206.
  8. Δοκίμιο Ιστορίας του ΚΚΕ, Α' Τόμος 1918-1949. Αθήνα, Σύγχρονη Εποχή, 2012. ISBN 9789602247594. σ. 592, 603.
  9. Ας ανοίξουν και για μας τα σύνορα της πατρίδας. // Ριζοσπάστης. 22. 01. 1975. σ. 3.
     Портал „Македония“         Портал „Македония