Мишел Онфре

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мишел Онфре
Michel Onfray
френски философ

Роден
1 януари 1959 г. (58 г.)
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на 20. век
Школа атеизъм
хедонизъм
постанархизъм
Идеи Принцип на Гъливер
Повлиян Епикур, Фридрих Ницше, Пиер Жозеф Прудон, Жорж Батай, Жил Дельоз, Мишел Фуко, Албер Камю[1]

Уебсайт http://www.michelonfray.fr/
Страница в IMDb
Мишел Онфре в Общомедия

Мишел Онфре (на френски: Michel Onfray) е френски философ и университетски преподавател в Каен.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Идеи[редактиране | редактиране на кода]

Според Мишел Онфре не може да има философия, извън психоанализата, социологията и науката, тъй като тези дисциплини са взаимосвързани. Философът основава разсъжденията си на познавателният апарат, който той владее, и ако това не е така, то неговите разсъждения са извън реалността.

Той е последовател на философи от школата на киниците (Диоген), на епикурейците (Епикур), както на други мислители от история на философията (Братството на свободния дух, мислители либертарианци, Франкфуртската школа и др.) – а от философите от по-ново време на Зигмунд Фройд, Карл Маркс и Фридрих Ницше.

От Ницше той заимства възгледа за Запада, морала и съществената критика на християнството. От Маркс възприема понятия и обусловеността на идеологическата надстройка от икономическата база. От Фройд – психологическия понятиен апарат за анализ на обществото, влечението към смъртта и чувството за вина.

Хедонизма, сетивността и свързаните с тях сетива, както и атеизма са основни понятия в неговата философска система. С непреклонен атеизъм той обосновава постановката, че религиите са репресивно средство за власт и откъсване от реалността.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Le ventre des philosophes, critique de la raison diététique (1989)
  • Physiologie de Georges Palante, portrait d'un nietzchéen de gauche (1989)
  • Cynismes, portrait du philosophe en chien (1990)
  • L'art de jouir: pour un matérialisme hédoniste (1991)
  • La sculpture de soi: la morale esthétique (1991)
  • L'œil nomade: la peinture de Jacques Pasquier (1992)
  • La raison gourmande, philosophie du goût (1995)
  • Ars moriendi: cent petits tableaux sur les avantages et les inconvénients de la mort (1995)
  • Métaphysique des ruines: la peinture de Monsu Désidério (1995)
  • Les formes du temps: théorie du Sauternes (1996)
  • Politique du rebelle: traité de résistance et d'insoumission (1997)
  • À côté du désir d'éternité: fragments d'Égypte (1998)
  • Théorie du corps amoureux: pour une érotique solaire (2000)
  • Prêter un livre n'est pas voler son auteur (2000)
  • Antimanuel de philosophie: leçons socratiques et alternatives (2001)
  • Célébration du génie colérique: tombeau de Pierre Bourdieu (2002)
  • L'invention du plaisir: fragments cyréaniques (2002)
  • Esthétique du Pôle nord: stèles hyperborréennes (2002)
  • Splendeur de la catastrophe: la peinture de Vladimir Velickovic (2002)
  • Les icônes païennes: variations sur Ernest Pignon-Ernest (2003)
  • Archéologie du présent, manifeste pour l'art contemporain (2003)
  • Féeries anatomiques (2003)
  • La philosophie féroce: exercices anarchistes (2004)
  • La communauté philosophique (2004)
  • Traité d'athéologie: Physique de la métaphysique, Paris, Grasset, (2005)
  • Théorie du voyage: poétique de la géographie, Paris, Galilée, 2005
  • La puissance d'exister, (2006) Grasset, ISBN 2-246-71691-8
  • Nietzsche: Se créer Liberté. (2010) Les Éditions du Lombard ISBN 978-2-8036-2650-2
  • Le Crépuscule d'une idole. L'Affabulation freudienne. (2010) Grasset (ISBN 2-246-76931-0)
  • Apostille au Crépuscule. Pour une psychanalyse non freudienne, (2010) Grasset (ISBN 2-246-75781-9)
  • L'Ordre libertaire. La vie philosophique d'Albert Camus, Flammarion, ISBN 978-2-08-126441-0, J'ai lu, ISBN 978-2-290-05980-7
  • Vies & mort d'un dandy. Construction d'un mythe, Galilée, ISBN 978-2-7186-0871-6
  • Journal hédoniste:
    • I. Le désir d'être un volcan (1996)
    • II. Les vertus de la foudre (1998)
    • III. L'archipel des comètes (2001)
    • IV. La lueur des orages désirés (2007)
  • La contre histoire de la philosophie:
    • I. Les Sagesses Antiques (2006)
    • II. Le Christianisme hédoniste (2006)
    • III. Les libertins baroques (2007)
    • IV. Les Ultras des Lumières (2007), Grasset, (ISBN 978-2-246-68921-8)
    • V. L'Eudémonisme social (2008), Grasset, (ISBN 978-2-246-68931-7)
    • VI. Les Radicalités existentielles (2009), Grasset, (ISBN 978-2-246-68941-6)
    • VII.La construction du surhomme: Jean-Marie Guyau, Friedrich Nietzsche

На български език[редактиране | редактиране на кода]

  • Мишел Онфре, Гастрономическият разум: философия на вкуса, София: Фрувег-ПЗП, 2011, ISBN: 9789548245067

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Michel Onfray. L'ordre Libertaire: La vie philosophique de Albert Camus. Flammarion, 2012.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]