Моника Панайотова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Моника Панайотова
български политик и общественик

Родена
19 август 1983 г. (40 г.)

Националност България
Учила вУниверситет за национално и световно стопанство
Политика
ПартияГЕРБ
XLI народно събрание
депутат2009-2012
Европейски парламент
евродепутат[1]2012-2014
Фондация Българска памет
Член на Консултативния съвет2014 – юни 2017
Член на борда на Софийски форум за сигурност (2014 – юни 2017)[2]

Моника Ханс Панайотова е доктор по политология, професионално направление „политически науки“, защитил дисертационен труд през 2016 г. на тема:„Сигурността и отбраната на ЕС след Лисабонския договор и Новата концепция на НАТО“.

Български политик – в периода 2009-2012 г. е народен представител в XLI народно събрание,[3] председател на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове, член на Комисията по външна политика и отбрана. През 2012-2014 г. е член на Европейския парламент[1] и участва в комисиите по образование и бюджетен контрол и в подкомисията по отбрана.

От август 2014 г. е управител на компания „Инно Адвайзърс“, която подготвя и реализира проектни концепции и стратегии за иновации в образованието, науката и здравеопазването. Член е на Консултативния съвет на Фондация Българска Памет и на борда на Софийски форум за сигурност. Има публикации по въпросите на сигурността и отбраната, НАТО, европейските политики и Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС.[4][5][6][7][8]

В периода 2006-2008 г. е директор „Проекти и връзки с обществеността“ и научен сътрудник в Института за икономическа политика.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Моника Панайотова е доктор по политология, магистър по Международни икономически отношения със специализация „Управление на международни проекти“ и бакалавър по Международни отношения от Университета за национално и световно стопанство. Притежава редица специализации и обучения в областта на международните отношения: „Обществени лидери“ в рамките на програмата за Югоизточна Европа, Институт за държавна администрация „Джон Кенеди“, Харвардски университет; семинар за политиката в областта на националната сигурност за представители от Република България, Европейски център за изследване на сигурността „Джордж Маршал“; програми за лидерство в САЩ, Франция и щабквартирата на НАТО в Брюксел; Българско училище за политика „Димитър Паница“.

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Моника Панайотова е била член на сдружение Граждани за европейско развитие на България, прераснало в политическа партия ГЕРБ през 2006 г. През 2008 г. е избрана два поредни мандата за председател на Младежката организация на ГЕРБ до напускането ѝ през 2014 г.

В парламентарните избори, проведени през 2009 г., е избрана за народен представител като мажоритарен кандидат на ГЕРБ от 24 МИР – София.[9] Преди това е кандидат-депутат от ГЕРБ в изборите за Европейски парламент. В Българския парламент г-жа Панайотова е председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове (КЕВКЕФ), член на Комисията по външна политика и отбрана и заместник-ръководител на Постоянната делегация на Народното събрание в Интерпарламентарния съюз. Председател е на групата за приятелство България – Белгия и член на групите за приятелство със САЩ, Франция, Канада, Австрия и Косово в XLI народно събрание.

През 2012-2014 г. е член на Европейския парламент[1] и участва в комисиите по образование и бюджетен контрол[10] и в подкомисията по отбрана.

Работи активно в полза на младите хора и възможностите им за развитие и реализация, по присъединяването на България към Шенгенското пространство, засилване сътрудничество с държавите от Западните Балкани[11] и провеждането на дискусии в България по важни теми от европейския дневен ред, както и по повишаване информираността относно Лисабонския договор,[12] Договора за стабилност, координация и управление в икономическия и паричен съюз (Фискалния пакт) и европейския Единен пазар.

Инициативи[редактиране | редактиране на кода]

В качеството си на председател на КЕВКЕФ, г-жа Моника Панайотова предприема редица инициативи, свързани с:

  • подобряване на диалога и комуникацията с европейските институции – чрез провеждане на активна международна дейност, вкл. редовни участия в Конференцията на комисиите по европейските въпроси към парламентите на държавите членки на ЕС и организирането на редовни визити в България на еврокомисари от различни ресори,[13] които да информират НС за приоритетите на европейските председателства.
  • засилването на интереса и провокиране на дебат по теми от европейския дневен ред в българското общество – в т.ч., създаване на Европейски кът в Парламента,[14] посветен на работата на Европейския съюз, активизиране ролята на Съвета за обществени консултации към КЕВКЕФ, организиране на форум за дискусии „Европейски разговори в парламента“.[15]
  • провеждане на различни мероприятия, насочени към младите хора – от встъпването си в длъжност като народен представител през 2009 г., г-жа Панайотова организира и взема участие в множество студентски конференции, лекции и симулации на заседания на Европейските институции, целящи да информират и провокират дискусия между студентите по теми,[16] свързани с Европейския съюз и европейския дневен ред /вариант:бъдещето на Европа?/.
  • Участие в приемането на „Закон за младежта“, стартиране на бизнес с едно евро, активно участие на XLI народно събрание в изготвянето и отстояването на националната позиция по теми от европейския дневен ред, защита интересите на българските работници, студенти и учени в Европа, популяризиране на доброволчеството сред младите, мерки за заетост и иницииране предложение на Европейския парламент към Европейската комисия 2017-а да бъде европейска година на предприемачеството.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Моника Панайотова на сайта на Европейския парламент
  2. Член на борда на Софийски форум за сигурност
  3. народен представител в 41-вото Народно събрание // Архивиран от оригинала на 2017-02-22. Посетен на 2017-02-21.
  4. Panayotova, M. „It is time for strategic rethinking“. European view, 2014
  5. NATO and EU in the context of Energy security and Global commons. „Knowledge society“, 2015 // Архивиран от оригинала на 2017-02-22. Посетен на 2017-02-21.
  6. Common Security and Defence Policy (Monika Panayotova). Bulletin December 2016, архив на оригинала от 22 февруари 2017, https://web.archive.org/web/20170222110611/http://www.formermembers.eu/Default.asp?X=86C40D9777767761060B071371756C070505117674610508060710767B7B0A06001275797C08116678710805137C7208126676670F041E7A76720A052B, посетен на 21 февруари 2017 
  7. Панайотова. М. „Сигурността на ЕС и НАТО в нов стратегически контекст“. Сп. Международни отношения, Брой 42016 г. // Архивиран от оригинала на 2017-02-22. Посетен на 2017-02-21.
  8. Панайотова. М. „Черноморската геополитическа динамика и предизвикателства пред Европейската енергийна сигурност през погледа на НАТО и ЕС“. Сп. Международна политика, 2015 // Архивиран от оригинала на 2017-02-22. Посетен на 2017-02-21.
  9. Моника Панайотова на сайта на Народното събрание на Република България // Архивиран от оригинала на 2009-07-27. Посетен на 2010-11-24.
  10. бюджетен контрол
  11. държавите от Западните Балкани // Архивиран от оригинала на 2017-02-22. Посетен на 2017-02-21.
  12. информираността относно Лисабонския договор // Архивиран от оригинала на 2017-02-22. Посетен на 2017-02-21.
  13. организирането на редовни визити в България на еврокомисари от различни ресори // Архивиран от оригинала на 2017-03-01. Посетен на 2017-02-28.
  14. Европейски кът в Парламента // Архивиран от оригинала на 2017-03-01. Посетен на 2017-02-28.
  15. „Европейски разговори в парламента“ // Архивиран от оригинала на 2017-02-22. Посетен на 2017-02-21.
  16. дискусия между студентите по теми // Архивиран от оригинала на 2017-03-01. Посетен на 2017-02-28.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]