Направо към съдържанието

Морис Халбвакс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Морис Халбвакс
Maurice Halbwachs
френски философ и социолог

Роден
Починал
16 март 1945 г. (68 г.)

Националност Франция
Учил вЕкол нормал (Париж)
Гьотингенски университет
Парижки университет
Философия
РегионЗападна философия
Интересисоциология, философия, антропология, културология
Идеиколективна памет
Повлиян
ПовлиялПол Рикьор
Семейство
СъпругаИвон Баш
Морис Халбвакс в Общомедия

Морис Халбвакс (на френски: Maurice Halbwachs, френски: [mɔˈʁis ˈalbvaks]) е френски философ и социолог, известен с разработката си на понятието за „колективна памет“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 11 март 1877 година в Реймс, Франция. Учи философия във Екол нормал сюпериор в Париж заедно с Анри Бергсон, който му оказва силно влияние. През 1901 г. завършва философия. Преподава в различни лицеи преди да замине за Германия през 1904 г. Там учи в Университета в Гьотинген и работи върху каталогизирането на трудовете на Готфрид Вилхелм Лайбниц. Халбвакс е съредактор на сборник със съчинения на Лайбниц, който така и не излиза, но издава едно популярно изложение на неговата философия.[1]

През 1905 г. се връща във Франция, където се запознава с Емил Дюркем и започва да се интересува от социология. Присъединява се към редакторския екип на Социологически годишник (на френски: L'Année Sociologique), където работи с Франсоа Симиан като редактира отдел „Икономика и статистика“.

През 1909 г. се връща в Германия. Учи марксизъм и икономика в Берлин. По време на Първата световна война работи в щаба на военното министерство. Малко след войната става професор по социология и педагогика в Университета в Страсбург. На тази работа остава повече от десет години. Една година преподава и като гост-лектор в Чикагския университет.

През 1935 г. е поканен в Сорбоната, където преподава социология. Там се сприятелява с Марсел Мос. Редактор е на Annales de Sociologie, списанието, наследило L'Année Sociologique. Отделя особено внимание на статистиката, макар и да не иновира в нейното тълкуване.[2] През 1944 г. е почетен с място в Колеж дьо Франс (на френски: Collège de France), където преподава социална психология. Заради социалистическите си възгледи е арестуван от Гестапо при нацистката окупация на Париж. Депортиран е в Бухенвалд, където на 16 март 1945 година умира от дизентерия.

Част от книгите му са предложени от овдовялата му съпруга на библиотеката към Центъра по социолингвистика (на френски: Centre d'études sociologiques) и сега се съхраняват в библиотеката за хуманитарни и социални науки в Париж (Descartes-CNRS).

Основни идеи[редактиране | редактиране на кода]

Книга с посвещение от автора, Жорж Дюмезил, подарена на Морис Халбвакс.

„Причините за самоубийството“ (1930)[редактиране | редактиране на кода]

В тази книга Морис Халбвакс следва методиката на своя ментор Емил Дюркем като развива и усложнява теориите за самоубийството.

„Колективната памет“ (1950)[редактиране | редактиране на кода]

Посмъртно издадената книга „Колективната памет“ остава най-известният труд на Халбвакс.[3] В нея той развива тезата, че в обществото, извън индивидите, съществува и „колективна памет“. Идеята му се опира на прозрението, че определено умствено съдържание, за да бъде признато за „памет“ се нуждае от общественото апробиране. Така, в последна сметка, паметта зависи от границите на общността[4] и мястото ѝ в обществото. Така се оказва, че има не само индивидуална памет, но и групова памет, границите на която се простират отвъд индивида. Следователно индивидуалното разбиране за миналото е също така силно свързано с това колективно съзнание.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Leibniz, Paris: Paul Delaplane, 1907
  • La Politique foncière des municipalités, Librairie du Parti socialiste, (Paris) 1908
  • La classe ouvrière et les niveaux de vie (докторат), Paris: Alcan, 1913
  • Les Cadres sociaux de la mémoire, Alcan, 1925
    (англ.) On collective memory, Chicago: The University of Chicago Press, 1992
  • La Population et les tracés de voies à Paris depuis cent ans, PUF, 1928
  • Les Causes du suicide (Причините за самоубийството), Alcan, 1930
  • Morphologie sociale (Социална морфология), Colin, 1930
  • La Topographie légendaire des Évangiles en Terre Sainte; étude de mémoire collective, 1941
  • Les classes sociales (Социалните класи), 1942
  • La Population d'Istanbul (Constantinople) depuis un siecle (Населението на Истанбул (Константинопол) през вековете), 1943
  • La Mémoire collective, 1950
    Колективната памет. София: Критика и хуманизъм, 1996, 208 с.
    (англ.) The collective memory, New York, Harper & Row Colophon Books, 1980

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • Michel Verret, Lectures sociologiques: Bourdieu, Passeron, Hoggart, Halbwachs, Janet, Le Play, Girard, Naville, Paris, Harmattan, 2009 (ISBN 978-2-296-10391-7).
  • Dietmar Wetzel, Maurice Halbwachs, Konstanz, UVK Verlagsgesellschaft, 2009 (ISBN 978-3-86764-106-7).
  • Marie Jaisson and Christian Baudelot, eds, Maurice Halbwachs, sociologue retrouvé, Paris, Rue d’Ulm, 2007 (ISBN 978-2-7288-0387-3).
  • Annette Becker, Maurice Halbwachs, un intellectuel en guerres mondiales 1914 – 1945, Paris. Agnès Viénot, 2003 (ISBN 2-914645-46-5).
  • Gérard Namer, Halbwachs et la mémoire sociale, Paris, L’Harmattan, 2000 (ISBN 2-7384-9595-8).
  • Realino Marra, Halbwachs, la memoria collettiva e lo spazio giuridico. – В: „Sociologia del diritto“, XV-1, 1988, pp. 141 – 50.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Halbwachs M., Leibniz, Paris: Paul Delaplane, 1907; това е първата му издадена книга.
  2. В сътрудничество с Алфред Сови е автор на статия във френската енциклопедия, L'Espèce humaine du point de vue du nombre, в: Encyclopédie française, tome VII, Paris, 1936.
  3. На български език е издадена като Морис Халбвакс, Колективната памет. София: Критика и хуманизъм, 1996, 208 с., включваща допълнението Колективната памет при музикантите и три кратки въвеждащи студии.
  4. Лозев А., Кой помни? Архив на оригинала от 2015-04-02 в Wayback Machine., рецензия в Литературен вестник, 26/02/1997.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]