Морис Халбвакс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Морис Халбвакс
Maurice Halbwachs
френски философ и социолог

Роден
Починал

Националност Флаг на Франция Франция
Образование Екол нормал
Гьотингенски университет
Философия
Регион Западна философия
Интереси социология, философия, антропология, културология
Идеи колективна памет
Образование Екол нормал;
Гьотингенски университет;
Берлински университет
Повлиян
Повлиял Пол Рикьор
Семейство
Съпруга Ивон Баш
Морис Халбвакс в Общомедия

Морис Халбвакс (на френски: Maurice Halbwachs, френски: [mɔˈʁis ˈalbvaks]) е френски философ и социолог, известен с разработката си на понятието за „колективна памет“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 11 март 1877 година в Реймс, Франция. Учи философия във Екол нормал сюпериор в Париж заедно с Анри Бергсон, който му оказва силно влияние. През 1901 г. завършва философия. Преподава в различни лицеи преди да замине за Германия през 1904 г. Там учи в Университета в Гьотинген и работи върху каталогизирането на трудовете на Готфрид Вилхелм Лайбниц. Халбвакс е съредактор на сборник със съчинения на Лайбниц, който така и не излиза, но издава едно популярно изложение на неговата философия.[1]

През 1905 г. се връща във Франция, където се запознава с Емил Дюркем и започва да се интересува от социология. Присъединява се към редакторския екип на Социологически годишник (на френски: L'Année Sociologique), където работи с Франсоа Симиан като редактира отдел „Икономика и статистика“.

През 1909 г. се връща в Германия. Учи марксизъм и икономика в Берлин. По време на Първата световна война работи в щаба на военното министерство. Малко след войната става професор по социология и педагогика в Университета в Страсбург. На тази работа остава повече от десет години. Една година преподава и като гост-лектор в Чикагския университет.

През 1935 г. е поканен в Сорбоната, където преподава социология. Там се сприятелява с Марсел Мос. Редактор е на Annales de Sociologie, списанието, наследило L'Année Sociologique. Отделя особено внимание на статистиката, макар и да не иновира в нейното тълкуване.[2] През 1944 г. е почетен с място в Колеж дьо Франс (на френски: Collège de France), където преподава социална психология. Заради социалистическите си възгледи е арестуван от Гестапо при нацистката окупация на Париж. Депортиран е в Бухенвалд, където на 16 март 1945 година умира от дизентерия.

Част от книгите му са предложени от овдовялата му съпруга на библиотеката към Центъра по социолингвистика (на френски: Centre d'études sociologiques) и сега се съхраняват в библиотеката за хуманитарни и социални науки в Париж (Descartes-CNRS).

Основни идеи[редактиране | редактиране на кода]

Книга с посвещение от автора, Жорж Дюмезил, подарена на Морис Халбвакс.

„Причините за самоубийството“ (1930)[редактиране | редактиране на кода]

В тази книга Морис Халбвакс следва методиката на своя ментор Емил Дюркем като развива и усложнява теориите за самоубийството.

„Колективната памет“ (1950)[редактиране | редактиране на кода]

Посмъртно издадената книга „Колективната памет“ остава най-известният труд на Халбвакс.[3] В нея той развива тезата, че в обществото, извън индивидите, съществува и „колективна памет“. Идеята му се опира на прозрението, че определено умствено съдържание, за да бъде признато за „памет“ се нуждае от общественото апробиране. Така, в последна сметка, паметта зависи от границите на общността[4] и мястото ѝ в обществото. Така се оказва, че има не само индивидуална памет, но и групова памет, границите на която се простират отвъд индивида. Следователно индивидуалното разбиране за миналото е също така силно свързано с това колективно съзнание.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Leibniz, Paris: Paul Delaplane, 1907
  • La Politique foncière des municipalités, Librairie du Parti socialiste, (Paris) 1908
  • La classe ouvrière et les niveaux de vie (докторат), Paris: Alcan, 1913
  • Les Cadres sociaux de la mémoire, Alcan, 1925
    (англ.) On collective memory, Chicago: The University of Chicago Press, 1992
  • La Population et les tracés de voies à Paris depuis cent ans, PUF, 1928
  • Les Causes du suicide (Причините за самоубийството), Alcan, 1930
  • Morphologie sociale (Социална морфология), Colin, 1930
  • La Topographie légendaire des Évangiles en Terre Sainte; étude de mémoire collective, 1941
  • Les classes sociales (Социалните класи), 1942
  • La Population d'Istanbul (Constantinople) depuis un siecle (Населението на Истанбул (Константинопол) през вековете), 1943
  • La Mémoire collective, 1950
    Колективната памет. София: Критика и хуманизъм, 1996, 208 с.
    (англ.) The collective memory, New York, Harper & Row Colophon Books, 1980

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • Michel Verret, Lectures sociologiques: Bourdieu, Passeron, Hoggart, Halbwachs, Janet, Le Play, Girard, Naville, Paris, Harmattan, 2009 (ISBN 978-2-296-10391-7).
  • Dietmar Wetzel, Maurice Halbwachs, Konstanz, UVK Verlagsgesellschaft, 2009 (ISBN 978-3-86764-106-7).
  • Marie Jaisson and Christian Baudelot, eds, Maurice Halbwachs, sociologue retrouvé, Paris, Rue d’Ulm, 2007 (ISBN 978-2-7288-0387-3).
  • Annette Becker, Maurice Halbwachs, un intellectuel en guerres mondiales 1914 – 1945, Paris. Agnès Viénot, 2003 (ISBN 2-914645-46-5).
  • Gérard Namer, Halbwachs et la mémoire sociale, Paris, L’Harmattan, 2000 (ISBN 2-7384-9595-8).
  • Realino Marra, Halbwachs, la memoria collettiva e lo spazio giuridico. – В: „Sociologia del diritto“, XV-1, 1988, pp. 141 – 50.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Halbwachs M., Leibniz, Paris: Paul Delaplane, 1907; това е първата му издадена книга.
  2. В сътрудничество с Алфред Сови е автор на статия във френската енциклопедия, L'Espèce humaine du point de vue du nombre, в: Encyclopédie française, tome VII, Paris, 1936.
  3. На български език е издадена като Морис Халбвакс, Колективната памет. София: Критика и хуманизъм, 1996, 208 с., включваща допълнението Колективната памет при музикантите и три кратки въвеждащи студии.
  4. Лозев А., Кой помни?, рецензия в Литературен вестник, 26/02/1997.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]