Мор Перцел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мор Перцел
унгарски революционер

Роден
Починал
23 май 1899 г. (87 г.)
Националност Флаг на Унгария Унгария
Мор Перцел в Общомедия

Мор Перцел (на унгарски: Perczel Mór) е унгарски военачалник по време на Унгарската революция от 1848 – 1849 година, известен с бруталните си действия срещу въстаналите сърби във Войводина.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

На младини Перцел е кадет в артилерийско училище. Завършва право. Отрано проявява радикални политически възгледи – през 1830 година е съден за агитация в полза на полските въстаници, но е оневинен. Предпочита политическата кариера пред военната. До 1843 година е в парламента на родната си област Толна, след това е избиран на два пъти в националния парламент, където се изявява като привърженик на радикални преобразувания в Хабсбургската монархия.[1]

След избирателната реформа и съставянето на първото унгарско правителство, отговорно пред парламента, през април 1848 година Перцел работи в министерството на вътрешните работи. За кратко е началник на полицията[1], но напуска, недоволен от политиката на помирение с Хабсбургите, водена от министър-председателя Лайош Батяни[2].

През септември Перцел участва в отразяването на хърватското нашествие в Унгария. Набраният и командван от него доброволчески отряд пленява край Озора, източно от Балатон, корпуса на хърватските генерали Рот и Филипович. За тази победа Перцел получава генералско звание. Когато хърватите нападат отново заедно с австрийците, Перцел се опитва да ги спре, но е разгромен в неравната битка при Мор в края на декември. След тази битка австрийците влизат в столицата Пеща, а унгарското правителство се премества на изток – в Дебрецен. Перцел остава на десния бряг на Дунав и организира партизанска война в Толна.[2]

През март 1849 година, с началото на общата контраофанзива за отвоюване на Пеща, Перцел е изпратен с войска срещу сръбските въстаници в Банат и Бачка. В следващите месеци печели победи при Хоргош, Сомбор и Сентомаш, разкъсва обсадата на Петервардайн и превзема Панчево, но в началото на юни е разбит от хърватския бан Йосип Йелачич недалеч от Нови Сад. За това поражение военният министър Артур Гьоргей – негов политически противник – го лишава от командването[2], но Перцел продължава да воюва като редови войник. Участва в сраженията с руснаци и австрийци до капитулацията на Гьоргей при Вилагош, след която бяга в Османската империя[1].

Осъден задочно на смърт от австрийските власти, след двугодишен престой във Видин и Шумен Перцел заминава за Великобритания през 1851 година. По-късно (през 1862 година) се установява в Брюксел.[1] Завръща се в родината след конституционния компромис и амнистията от 1867 година. Включва се в политическия живот като съюзник на Ференц Деак[2] и е депутат в унгарския парламент от 1867 до 1870 година[1].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Pál, László. Perczel, Mór. Във: Biographisches Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. München 1979. Том 3, с. 423 – 424
  2. а б в г „Perczel“. Във: Meyers Großes Konversations-Lexikon. Leipzig 1908, том 15, с. 577.