Йосип Йелачич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йосип Йелачич
Josip Jelačić
хърватски държавник

Роден
Починал

Националност Флаг на Хърватия Хърватия
Йосип Йелачич в Общомедия

Йосип Йелачич (на хърватски: Josip Jelačić) е хърватски държавник, от 1848 до 1859 година бан на Хърватия, Славония и Далмация (по това време австрийски провинции). Той освобождава хърватските селяни от крепостната зависимост и свиква първия хърватски парламент. Като военачалник на Австрийската империя участва в потушаването на Виенската и Унгарската революция от 1848 – 1849 година.

С политиката си на обезкуражаване на крайните хърватски националисти и сътрудничество с императора по време на тези събития допринася решително за запазване на целостта на Хабсбурската монархия.[1]

В днешна Хърватия Йелачич е почитан като национален герой.

Образование и военна служба[редактиране | редактиране на кода]

Йосип Йелачич произхожда от стар благороднически род от областта Турополе (в Централна Хърватия, южно от Загреб). Родовите му имения са в Бужим.[2] Баща му, Франьо Йелачич, е висш офицер (фелдмаршал–лейтенант) от армията на Хабсбургите, който участва във войните срещу Наполеон през 1799 – 1809 година.[3]

След смъртта на баща си през 1810 година Йосип постъпва във виенския Терезианум[2] – академия, в която децата на благородниците от различни краища на Австрийската империя се обучават за кариера във войската и администрацията на императора. През 1819 година започва службата си в австрийската армия като младши офицер (подпоручик). Повече от четвърт век (с прекъсване поради болест между 1822 и 1825 година) служи в Галиция, Северна Италия, Далмация и Хърватска крайна, набирайки военен и административен опит като помощник на далматинския губернатор (от 1837 до 1841) и началник (от 1842 година) на граничарския полк в Глина.[4]

Хърватски бан[редактиране | редактиране на кода]

Йелачич е назначен за бан на Хърватия от император Фердинанд през март 1848 година, броени дни след избухването на въстанията във Виена и Пеща. Полагайки клетва за вярност на императора, той получава и званието фелдмаршал–лейтенант от имперската армия. Почти по същото време Йелачич е провъзгласен за управител и от хърватските националисти в Загреб, които се опасяват от претенциите на новото унгарско правителство за господство над Хърватия и Славония. С тяхната открита подкрепа и с прикритото насърчение от виенските управници, той отхвърля унгарската власт и в началото на юни свиква в Загреб хърватски парламент (събор), който утвърждава решението му за премахване на крепостното право.[4]

Йелачич и бойците му при Швехат (картина на съвременник)

Под председателството на Йелачич Съборът взема решения за обособяване на хърватските земи (заедно със Славония) със собствено правителство („Банско вече“) и администрация като автономна част от Хабсбургската монархия. Това го вкарва в конфликт с правителството на Лайош Батяни в Пеща и усложнява отношенията му с имперските власти, които разчитат на сътрудничеството с унгарците, за да отразят нападението на Пиемонт срещу италианските си владения. По почин на унгарския министър–председател, императорът отнема титлата на Йелачич. На практика, Йелачич остава управник на Хърватия, снабден от Събора с диктаторски правомощия, разширява властта си над Славония и влиза във връзка със сърбите от Войводина, които се вдигат на оръжие срещу унгарците през юли 1848 година.[4]

Война с Унгария[редактиране | редактиране на кода]

През следващите месеци отношенията между Пеща и Виена се влошават и императорът отново утвърждава Йелачич за законен управник на хърватските земи. Изпреварвайки унгарските военни приготовления, през септември 1848 година хърватският бан минава с войските си Драва и се насочва към Пеща. Спрян в битката при Пакозд, той е принуден да отстъпи на австрийска територия. Участва в обсадата на разбунтувалата се Виена. В битката при Швехат през октомври отблъсква унгарската армия, дошла на помощ на обсадените, и така допринася за окончателното потушаване на демократическата революция в столицата на империята.[4]

Паметник на бан Йелачич в Загреб

Йелачич съдейства с войските си и на контраофанзивата на австрийския фелдмаршал Алфред Виндишгрец в Унгария в края на 1848 и началото на 1849 година. Политическият резултат от успеха на тази кампания е манифестът от Олмюц, с който новият император Франц Йосиф налага на поданиците си централизирано държавно устройство и така зачерква стремежа на хърватите към самостоятелност. След като не успява да разубеди императора, Йелачич се подчинява на политиката му и след завръщането си в Загреб през май 1849 потиска революционната агитация.[4]

Последни години[редактиране | редактиране на кода]

През пролетта на 1849 година, при поредния обрат във войната в полза на унгарците, императорът назначава Йелачич за комендант на всички войски в Хърватия и Славония. Йелачич води кръвопролитни сражения в Бачка и Банат до окончателното потушаване на Унгарската революция през август. Броени седмици по-късно в Хърватия е провъзгласена новата конституция на империята. През 1850 година самостоятелното хърватско правителство е заменено с управници, подчинени на министерството на вътрешните работи във Виена. Йелачич запазва титлите бан и (от 1854) граф, но без всякаква реална власт.[4]

През 50–те години на XIX век Йелачич съдейства за културното обособяване (отделяне на Загребския църковен диоцез от Унгария, основаване на национален театър, издаване на учебници на хърватски език) и икономическото възмогване на хърватските земи.[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. The Encyclopædia Britannica. A Dictionary of Arts, Sciences, Literature and General Information. 11th Edition. Volume XV. Cambridge, The Cambridge University Press, 1911. с. 314. Посетен на 22.09.2016.
  2. а б Sundhaussen, Holm. Jelačić von Bužim, Josip Graf. Във: Biographisches Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. Том 2. Мюнхен 1976, с. 263. Посетен на 22.09.2016.
  3. „Jellacic de Buzim, Franz Freiherr“. Във: Allgemeine Deutsche Biographie, Том 13 (1881), с. 756.
  4. а б в г д е ж „Jelačić, Josip“. Във: Hrvatski biografski leksikon. Leksikografski zavod Miroslav Krleža. Посетен на 21.09.2016