Мошовце
| Мошовце Mošovce | |
| — село — | |
| Страна | |
|---|---|
| Край | Жилински край |
| Окръг | Турчянске Теплице |
| Площ | 57,97 km²[1] |
| Надм. височина | 495 m |
| Население | 1364 (2025)[2] 23,52 души/km² |
| Основаване | 1233 г. |
| Първо споменаване | 1233 г. |
| МПС код | TR |
| Официален сайт | mosovce.sk |
| Мошовце в Общомедия | |
История
[редактиране | редактиране на кода]Запазени са много исторически сгради като доказателство за 770-годишното съществуване. За първи път селището е споменато в документите за дарения на крал Андраш II.
Първоначално на мястото на Мошовце има две селища. Първото, Махиух е било разположено в района на днешни Стари Рад, а второто Тера Моус, което дава настоящето име на селото, е заемало мястото на запазения и до днес Видърмох. Името на второто селище означава Земята на Мойш и ни дава основание да вярваме, че цялото селище преди е принадлежало на господин Мойш, което име е може било абревиатура от сложното славянско име Мойтех, подобно на имената Войтех или Моймир. Във всяко отношение името на селището е претърпяло много промени – от Мошовых, Мошоц, Мошовец, Вила региа Майос алио номине Мошових, опидиум Маыус сие Мошоц, Мошоц олим Маыус и до наши дни Мошовце. Името на обособената стара част от Мошовце Хорнуков е запазено в модерната форма Черньаков.
Мошовце отначало се е развило като кралско селище със свободна адвокатура и от средата на 14 век е привилегирован град, присъединен към кралската крепост на Блатница. През 1527 попада в ръцете на фамилията Ревай, което отнема градските привилегии на Мошовце за повече от 400 години.
В миналото, Мошовце е важен занаятчийски център на Туриецкия регион. В града има около 15 активни гилдии - обущарската и най-известната кожухарска гилдия са оцелелите най-дълго време. В наши дни Мошовце е важен туристически район с много забележителности.

Забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Един от най-забележителните паметници в Мошовце е феодалното имение, построено в стил рококо-класицизъм от втората половина на 18 век с просторен английски двор. Други забележителни места в града са родното място на Ян Колар, неоготическа католическа църква със скъпоценен олтар, построена на мястото на предишна древна църква, лутеранска църква построена през 1784 година, Арт нуво зелена къща и павилион от 1800 г., а в мавзолея сега се помещава Музеят на занаятите.
Природа
[редактиране | редактиране на кода]Околната среда на Мошовце е наистина уникална. Комплекс от исторически булеварди с дървета и гори създаващи естетичен и внушителен пейзаж, който е като продължение на гористата местност от планината Голяма Фатра. Тази планина е сред най-атрактивните в Словакия. Фантастични форми от варовик и доломит, както и прекраснатата природа близо до Блатнишката и Гадерската долина привличат посетители от целия свят.
Култура и Традиции
[редактиране | редактиране на кода]В Мошовце са израснали много важни личности. Най-великите са Фрицо Кафенда (1883-1963), композитор; Анна Лацкова – Зора (1899-1988), писателка; Щефан Кърчмери (1892-1955), литературен критик, историк и поет; Юр Тесак Мошовски, бароков драматург; и Милослав Шмид, основателят на аматьорската противопожарна служба в Словакия.
Все пак, вероятно най-важната личност родена в Мошовце е великият славянски поет, философ, и лутерански проповедник, Ян Колар (1793-1852), който е повлиял до голяма степен литературата през последните две поколения с неговата поетична композиция Дъщерята на Славянина. Неговата творба е смятана за основа или мотив за съвременните словашки патриоти и националисти. Преведена е на различни славянски, както и на много неславянски езици.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официални сайт
- Брожура
- Инфо Архив на оригинала от 2007-02-11 в Wayback Machine.
- Дриенок Архив на оригинала от 2008-10-28 в Wayback Machine.
Население
[редактиране | редактиране на кода]| Година | 1995 | 2005 | 2015 | 2025 |
|---|---|---|---|---|
| Брой хора | 1356 | 1337 | 1322 | 1364 |
| Разлика | -1,40 % | -1,12 % | +3,17 % |
| Година | 2024 | 2025 |
|---|---|---|
| Брой хора | 1342 | 1364 |
| Разлика | +1,63 % |
Изгледи
[редактиране | редактиране на кода]- Рококо-Класическе Феодално имение – Мошовце
- Лутеранска църква – Мошовце
- Католическа църква – Мошовце
- Капела, мавзолей, денешен музей – Мошовце
- Мошовце – герб
- Мошовце – знаме
- Мошовце
- ↑ Hustota obyvateľstva - obce [om7014rr_obc=AREAS_SK, v_om7014rr_ukaz=Rozloha (Štvorcový meter)] // Statistical Office of the Slovak Republic, 31 март 2026. Посетен на 31 март 2026.
- ↑ Počet obyvateľov podľa pohlavia - obce (ročne) [om7101rr_obce=AREAS_SK] // Statistical Office of the Slovak Republic, 31 март 2026. Посетен на 31 март 2026.
- 1 2 Počet obyvateľov podľa pohlavia - obce (ročne) [om7101rr_obce=AREAS_SK] // Statistical Office of the Slovak Republic, 31 март 2026. Посетен на 31 март 2026.
