М48 Патън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от М48)
М48 Патън
Тактико-технически данни
ТипОБТ
На въоръжение1953 – до днес
На въоръжение вВиетнам, Гърция, Израел, Иран, Йордания, Ливан, Пакистан, Тайван, Тайланд, Тунис, Турция, Южна Корея
Габаритни характеристики
Тегло45 t
Дължина9,3 m
Ширина3,65 m
Височина3,1 m
Основно въоръжение90-mm оръдие T54 (в най-ранните версии);
90-mm оръдие M41;
105-mm оръдие M68 (от версия M48A5)
Допълнително въоръжение7,62-mm картечница М73
12,7-mm зенитна картечница М2
Технически данни
Силова установка12-цилиндров V-образен бензинов „Континентъл“ AVSI-1790-5B с въздушно охлаждане (AVSI-1790-7 от 1953 г.)
12-цилиндров дизелов „Континентъл“ AVDS-1790-2 с въздушно охлаждане (от версия М48А3)
750 к.с. (559,7 kW)
Окачванеторсионно
Макс. скорост48 km/h (по шосе)
Запас от ход463  km (по шосе)
Ширина на ров2,6 m
Вертикално препятствие0,9 m
Екипаж4 души
М48 Патън в Общомедия

М48 Патън е американски основен боен танк от Студената война. Той е част от серията танкове Патън на американската армия, наречени на легендарния генерал Джордж Патън. Създаден да замени остаряващите М47 Патън и М4 Шърман, М48 бива широко използван в различни военни конфликти и множество страни от НАТО и поддръжници на САЩ. Голяма част от тези страни употребяват негови модернизирани версии и до днес.

История[редактиране | редактиране на кода]

Едва година след въвеждането в експлоатация на М47, американската армия решава с времето да го замени с по-мощен модел. Новият танк е модернизация на М46 и М47, но има някои големи разлики – куполът е изцяло нов, каросерията е модифицирана за да се увеличи вътрешното пространство, а окачването е подобрено. Картечното гнездо в челната част на танка е премахнато, като по този начин екипажът е сведен до 4 души. В периода 1952 – 1959 са произведени 12 000 танка. Ранните модели на танка – до М48А2С, са били с 12-цилиндров V-образен бензинов двигател с въздушно охлаждане „Континентъл“ AVSI-1790-5B, от началото на 1953 г. и с „Континентъл“ AVSI-1790-7. Бензиновият двигател е давал на танка малка независимост на придвижване и е бил податлив на възпламеняване в случай на точно попадение. Възможно е било при пробив на купола да се спукат тръбите с хидравлична течност в бойното отделение, която впоследствие се възпламенява и вътре в танка се образува огнено кълбо, което убива целия екипаж. Поради тези особености този модел е считан за ненадежден, но е бил употребяван в няколко израелско-арабски конфликта, както и в западногерманската армия. От версия М48А3 се монтира 12-цилиндров дизелов двигател „Континентъл“ AVDS-1790-2 с въздушно охлаждане. Към средата на 70-те години започва модернизация на всички танкове до нивото на М48А5, който е въоръжен с по-леко 105-мм оръдие с цел танкът да може да достига скорости, близки до тези на М60.

Употреба[редактиране | редактиране на кода]

Войната във Виетнам[редактиране | редактиране на кода]

Американски войници, возещи се на танк М48, април 1968.

М48 служи активно във Виетнамската война най-вече като поддръжка на пехотата. Първите танкове са били доставени на американския корпус на морската пехота през 1965. Въпреки това е имало много малко битки между два танка, повечето от които с леки танкове ПТ-76. Успешно е представянето на М67 Зипо, огнехвъргачен вариант, използван за изгаряне на укрепления в джунглите. Танкът се доказва като добре защитен от сухопътни мини и РПГ-2.

Индо-пакистански войни[редактиране | редактиране на кода]

Пакистан използва М47 и М48 с голям успех срещу индийските Центурион и М4 Шърман през 1965. В заблатените местности пакистанските танкове имат голямо предимство и бързо изтласкват индийските войски. Въпреки това М48 се представя зле в битката при Асал Утар, където пакистански военни части нападат укрепени индийски позиции и губят всичките си танкове. Във втората индо-пакистанска война (1971) обаче резултатите са различни. Битката при Басантар става известна като пакистанската атака на леката бригада – Пакистан контраатакува и губи 66 танка, а Индия – едва 10.

Близък изток[редактиране | редактиране на кода]

М48 се използва многократно в израелско-арабските конфликти, най-вече в Шестдневната война, където Израел постига големи успехи срещу египетските Т-34 и Т-54. Танкът е бил използван от Турция по време на окупацията на Северен Кипър през 1974. Последната му употреба в Близкия изток е по време на конфликта в северен Ливан през 2007. С помощта на танковете си ливанската армия побеждава бунтовниците от бежанските лагери.

Варианти[редактиране | редактиране на кода]

Американски морски пехотинци във Виетнам, 1966.
М67 Зипо изгаря вражески укрепления във Виетнам, 1968.
Нощни сражения с виетнамски войски.
Американски М48 западно от Сайгон.
М48А1.

САЩ[редактиране | редактиране на кода]

  • М48 Патън – базов модел, модификация на М47 с нов купол, нова каросерия, 90-мм оръдие М41. Познава се по специфичния Y-образен огнеприкривател, по-късно променен на Т-образен.
    • М48C – над 100 танка от базовия модел са имали производствен дефект на каросерията и са били използвани за тренировки под това означение.
  • М48А1 – добавен е нов люк за шофьора и наблюдателна купола за командира.
  • М48А2 – по-мощен двигател и усъвършенствана трансмисия, подсилена задна броня и подобрена система за контрол на купола.
    • М48А2C – М48А2 с подобрен далекомер, система за изсмукване на оръдейните газове и премахнати паразитни колела.
  • М48А3 – М48А1 с дизелов двигател и нова СУО.
    • М48А3 Mod. B – добавена е допълнителна броня в задната част на танка, а командирската купола е направена по-висока.
  • М48А4 – предложение за преоборудване на M48A3 с куполи на М60А2.
  • М48А5 – модернизация със 105-мм оръдие М68.
    • М48А5PI – М48А5 с израелски купол тип „Урдан“.
  • М67 Зипо – М48 с огнехвъргачка, разположена вътре в танка.
    • М67А1 – М67 върху шаси на М48А2.
    • М67А2 – М67 върху шасина М48А3.
  • М88 Херкулес – бронирана ремонтно-евакуационна машина с булдозерно оборудване.

Великобритания[редактиране | редактиране на кода]

Израел[редактиране | редактиране на кода]

  • Магах – серия от израелски модернизирани варианти на М47, М48 и М60.
  • Е-48 – основно означение за всички М48 в израелската армия.
    • Е-48 AVLB – бронирана мостополагаща машина.
    • Е-48 (М48А2) – М48А2, внесен от Германия.
    • Е-48 (М48А2С) – M48A2C, внесен от Германия.
    • Е-48 (М48А3) – М48А3, внесен от САЩ.

Турция[редактиране | редактиране на кода]

  • М48А5Т1 – турски вариант на М48А5 с по-мощен дизелов двигател и система за нощно виждане.
  • М48А5Т2 – подобрен вариант на М48А5Т1 с инфрачервени прибори и лазерен далекомер.
  • М48Т5 Тамай – бронирана ремонтно-евакуационна машина на базата на М48.

Германия[редактиране | редактиране на кода]

  • Kampfpanzer M48A2C – немско означение за М48А2, внесен от САЩ.
  • Kampfpanzer M48A2GA2 – немски вариант със 105-мм оръдие L7 и картечница MG3, използвана на Леопард-1.
  • Super M48 – М48 с различни модернизации.
  • Minenraeumpanzer Keiler – минопочистваща машина на базата на M48A2C, все още в експлоатация.

Южна Корея[редактиране | редактиране на кода]

  • М48А5К – корейски вариант на М48А5 с модерна СУО и странични бронирани бордове за защита на колелата.
  • М48А3К – корейски вариант на М48А3 с дизелов двигател, перископ за командира и подобрена СУО.

Тайван[редактиране | редактиране на кода]

  • M48H/CM-11 – купол на М48А2 с по-мощно оръдие върху шаси на М60А3 с добавена реактивна броня. Подобрена е СУО.
  • CM-12 – танк М48А3 със същите подобрения като СМ-11.

Испания[редактиране | редактиране на кода]

  • М48А5Е – М48А5 с лазерен далекомер.
  • Alacran CZ-10/25E – инженерен танк за испанската армия.
    • Alacran CZ-10/30E – модернизиран 30Е.

Гърция[редактиране | редактиране на кода]

  • M48A5 MOLF – гръцки вариант с модулна лазерна СУО EMES-18.

Йордания[редактиране | редактиране на кода]

  • AB9B1 – йорданска бронирана ремонтно-евакуационна машина.
  • AB1 – йордански М48А5 със 120-мм гладкостволно оръдие.

Оператори[редактиране | редактиране на кода]

Бивши[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]