М4 Шърман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
М4 „Шърман“
Saint Mere Eglise 2006 Sherman.jpg
Тактико-технически данни
Националност Флаг на САЩ САЩ
Тип среден танк
История на производство и служба
Проектант Артилерийски департамент на САЩ
Производител American Locomotive Company, Baldwin Locomotive Works, Detroit Tank Arsenal, Federal Machine and Welder Company, Fisher Tank Arsenal, Ford Motor Company, Lima Locomotive Works, Pacific Car and Foundry Company, Pressed Steel Car Company, Pullman-Standard Car Company
Произвеждан 1942 - 1945 г.
Брой произведени 40 000 броя до 1945 г.
На въоръжение 1942 - 1955 г.
На въоръжение в САЩ
Конфликти Втора световна война, Арабско-израелска война (1948), Гражданска война в Гърция, Корейска война, Суецка криза, Кубинска революция, Индо-пакистански войни, Шестдневна война, Война от Йом Кипур, Угандийско-танзанийска война, Сандинистка революция, Ливанска гражданска война
Габаритни характеристики
Тегло 32,254 t
Дължина 7,52 m
Ширина 2,68 m
Височина 3,43 m
Броня и въоръжение
Основно въоръжение

75-mm оръдие M3 (91-97 изстрела)
76-mm оръдие М1А1 (77 изстрела)
105-mm гаубица М4 (66 изстрела)

76,2-mm оръдие QF 17-pounder (77 изстрела) - за Sherman Firefly
Допълнително въоръжение

1 x 12,7-mm тежка картечница Browning M2HB

1 x 7,62-mm картечница Browning M1919A4
Технически данни
Силова установка

M4 и M4A1: 9-цилиндров звездообразен Continental R975-C1 или -C4 с 350 или 400 к.с. (261 или 298 kW)
M4A2: 12-цилиндров дизелов сдвоен General Motors 6046 с 375 к.с. (280 kW)
M4A3: 8-цилиндров V-образен бензинов Ford GAA с 450 к.с. (336 kW)
M4A4: 30-цилиндров бензинов Chrysler A57 с 370 к.с. (276 kW)

M4A6: 9-цилиндров звездообразен многогоривен дизелов Caterpillar D-200A с 450 к.с. (336 kW)
Окачване пружинно - с вертикални пружини (VVSS) или с хоризонтални пружини (HVSS)
Макс. скорост 47 km/h (по шосе)
Запас от ход 161  km (по шосе)
Ширина на ров 2,26 m
Вертикално препятствие 0,91 m
Екипаж 5 (4 за Sherman Firefly)
М4 „Шърман“ в Общомедия

М4 „Шърман“ (на английски: M4 Sherman) американски среден танк. Произвеждан е в периода 1942 – 1945 година за нуждите на американската армия, като по договора „Заем-наем е доставян и на съюзниците - основно Великобритания и СССР, по време на Втората световна война. Произведени са над 40 000 броя от всички модификации, което го прави най-масово произвежданият американски танк и трети в света след Т-34 и Т-55. Шасито на М4 става основа на други бронирани бойни машини като самоходни противотанкови оръдия, ремонтно-евакуационни машини и самоходни артилерийски установки. Във Великобритания танкът е наречен „Шърман“, на името на генерал Уилям Шърман, участник в гражданската война в САЩ.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Началото на Втората световна война заварва САЩ само с един модел среден танк – М2, въоръжен с 37-mm оръдие. Бързите успехи на германските танкови съединения принуждават Артилерийския департамент на САЩ спешно да поръча разработката на нов среден танк. През юли 1940 г. новият танк е стандартизиран под името М3 Лий. Построен на основата на М2, като в дясната част на корпуса в спонсон е монтирано 75-mm оръдие. В края на лятото на 1941 г. започва и масовото производство на танка. Успоредно с неговото производство започва и разработването на нов танк, където трябва да се отстранят сериозните недостатъци на М3 – неудачно разположение на 75-mm оръдие, скъп и сложен за изработка, голям екипаж – 6-7 човека. Тактико-техническите изисквания за новия танк са готови на 31 август 1941 г., а работата по него започва на 1 февруари 1941 г.[2] С цел по-бърза и евтина разработка танкът е проектиран на основата на М3, като се запазва шасито, трансмисията и двигателят, но обемът на моторното отделение е увеличен с оглед бъдещо монтиране на по-мощен двигател. Предвижда се куполата да е от лети елементи и заварени стоманени плочи с възможност да се монтират различни типове въоръжение. Екипажът е намален на 5 човека. През юни 1941 г. е готов и пълноразмерен дървен макет на прототипа Т6. Едновременно се подготвят за изпитания два модела – с лята горна част на корпуса и от заварени листове. Първият прототип е представен пред Артилерийския департамент на 2 септември 1941 г. Комисията предлага редица поправки, сред които - да бъдат премахнати командирската куполка и люковете на борда. След направените корекции танкът е стандартизиран на 5 септември 1941 г. като среден танк М4 (англ. Medium Tank, M4). През ноември започва изготвянето на опитната партида. С протокол от 11 декември моделът със заварен корпус получава означението М4, а този с лят – М4А1. От февруари 1942 г. започва серийното производство. Първите танкове, които слизат от конвейера, са от модификацията М4А1, последвани след половин година от М4. Производството на М4А1 първа започва фирмата Lima Locomotive Works. Първоначално на танка се монтира 75-mm оръдие М3 и две 7,62-mm картечници, по-късно заменено от 76-mm оръдие М1А1. Двигателят е 9-цилиндров звездообразен бензинов Continental R-975 EC-2 с въздушно охлаждане. В следващите модификации се използват още няколко двигателя.

В края на 1941 г. е одобрена и спецификацията за дизелова версия на М4, която се появява през пролетта на 1942 г. като М4А2. На него се монтира дизелов двигател General Motors 6046. Тази модификация е доставяна основно на морската пехота.[3] В края на май същата година се появява и версията М4А3, на която се монтира новият 8-цилиндров двигател Ford GAA с мощност 500 к.с. С оглед предстоящите бойни действия в Европа на основата на тази модификация е създаден тежък щурмови танк М4А3Е2, чието производство започва през май 1944 г. Той става известен сред частите с прозвището „Джъмбо” (Jumbo).

През юни 1942 г. започва производството на версия М4А4, на който се монтира 30-цилиндров бензинов двигател Chrysler A57 multibank. Танкове от тази модификация са доставяне главно на Великобритания – общо 5000 танка. Британците модифицират куполата и заменят оръдието със 76-mm оръдие QF 17-pounder с начална скорост на бронебойните снаряди 908 m/s. Тази версия – Sherman VC, известна и като Sherman Firefly (светулка), е най-мощният танк в британската армия и единствен способен да се бори в близък бой срещу германските Тигър и Пантера. От тази версия във Великобритания са произведени 2000 бройки.

През есента на 1942 г. компанията Caterpillar Tractor разработва версията М4А6 с многогоривен дизелов двигател Caterpillar D200A. Производството на модификацията започва през октомври 1943 г. в Detroit Tank Arsenal, но са построени само 75 машини и работата е прекратена в полза на М4А3. През юли 1945 г. производството на М4 е изцяло прекратено.

Устройство[редактиране | редактиране на кода]

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Разрез на предната част на М4 - вижда се мястото на механик-водача и трансмисията
Разрез на предната част на М4 - вижда се мястото на механик-водача и трансмисията

Танкът е изграден с класическа конструкция. В предната част е отделението за управление, в което се намира и трансмисията. В него се разполагат механик водачът – отляво на трансмисията и помощникът му и стрелец с курсовата картечница – отдясно. при британската модификация Sherman Firefly няма помощник механик-водач. В средата е бойното отделение, където в триместна купола са разположени мерачът и командирът на танка – от дясната страна на оръдието, и пълначът – от лявата страна. В задната част е моторното отделение.

Двигател и трансмисия[редактиране | редактиране на кода]

Разрез на танка M4A4 1 – халка за повдигане на куполата, 2 - вентилатор, 3 – куполен люк, 4 – перископичен прибор за наблюдение, 5 - окантовка на люка, 6 – командирска седалка, 7 - седалка на мерача, 8 – седалка на командира, 9 - купола, 10 – въздушен филтър, 11 – капачка за гърловината на радиатора, 12 – въздушен колектор, 13 – двигател, 14 – изпускателни тръби, 15 – направляващо колело, 16 – водна помпа, 17 - радиатор, 18 – генератор, 19 – заден карданен вал, 20 – стелаж за боекомплект, 21 – ринг на въртящия се под, 22 – преден карданен вал, 23 - тележка на окачването, 24 – скоростна кутия, 25 – водещо колело, 26 – седалка на механик-водача, 27 – седалка на помощни механик-водача, 28 – 75-mm оръдие, 29 - люк на механик-водача, 30 – бордова картечница М 1919A4

На различните модификации са монтирани няколко типа двигатели. В най-ранните версии - M4A1, M4, M4(105), M4A1(76)W, двигателят е 9-цилиндров звездообразен бензинов Continental R-975 EC-2 с въздушно охлаждане и работен обем 16 l на Continental Motors, Inc. По-късно заменен от R-975 EC-1 или -4, позволяващ работа с бензин с по-ниско октаново число с 350 или 400 к.с. (261 или 298 kW) при 2400 оборота.

На версия M4A2 се монтира 12-цилиндров дизелов двигател General Motors 6046, състоящ се от сдвоени в едно цяло два 6-цилиндрови двигателя (twin engine), с мощност 375 к.с. (280 kW) при 2100 оборота и работен обем 14 l.

На версия M4A3 двигателят е специално разработеният 8-цилиндров V-образен Ford GAA на основата на авиационен двигател, с мощност 450 к.с. (336 kW) при 2600 оборота. Двигателят е с 32 клапана и два карбуратора Stromberg NA-Y5-G и работен обем 18 l.

Версията М4А6 е с многогоривен дизелов двигател Caterpillar D200A на Caterpillar Tractor, който е преработена версия на 9-цилиндровия звездообразен авиационен Wright R-1820 Cyclone с мощност 450 к.с. (336 kW) при 2400 оборота.

Разрез на куполата на М4 - вдясно мястото на мерача, а вляво - на пълнача.
Разрез на куполата на М4 - вдясно мястото на мерача, а вляво - на пълнача.

Трансмисията на танка е разположена в предната част, като въртящият момент от двигателя се предава към нея чрез карданов вал, разположен върху дънната част на корпуса и минаващ през бойното отделение. Състои се от фрикцион със сухо триене, карданов вал, скоростна кутия, механизъм за завиване, едностепенни бордови предавки. Скоростната кутия е механична, с 5 скорости и една задна, като скорости 2,3, 4 и 5 са синхронизирани. Има двоен диференциал Cletrac. Управлението се осъществява посредством два лоста със сервоприводи от механик-водача. Корпусът на трансмисията е лят и долната му част се явява и дънна част на корпуса, като от една страна предпазва екипажа от осколки, но, от друга, пораженията върху него водят до отказ на самата трансмисия.

Ходова част[редактиране | редактиране на кода]

Тележка от ходова част на М4А2 с вертикални пружини (VVSS).
Тележка от ходова част на М4А2 с вертикални пружини (VVSS).

Ходовата част е взета изцяло от танка М3. Състои се от по три тележки. Всяка тележка с по две гумирани опорни ролки, две пружини и носеща ролка. В ранните версии опорната ролка е над горната част на тележката, както е в окачването на танковете М2, а в по-късните серии е зад горната част на тележката. Пружинното окачване е с вертикални пружини, тип VVSS (англ. Vertical Volute Spring Suspension). Веригата се състои от 79 стоманени трака с ширина 420 mm, ход 152 mm и гуменометалически шарнири. Първоначално на траковете са поставяни гумени протектори, но след настъплението на Япония в Азия и намаляване на доставките на каучук, се монтират метални протектори (заварени или на болтове). След нормализацията на доставките металните протектори са покривани допълнително с гума. На канадските танкове са монтирани собствена разработка лети тракове тип C.D.P.

В края на март 1945 г. окачването е модернизирано. Опорните ролки вече са двойни, монтират се по две хоризонтални пружини, добавени са хидравлични амортизатори за всяка тележка, опорните ролки са две сдвоени, с гумен бандаж, отделени от тележките. Траковете вече са с ширина 584 mm. Окачването с хоризонтални пружини е наречено HVSS (англ. Horisontal Volute Spring Suspension).

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

М4А1 със 75-mm оръдие
М4А1 със 75-mm оръдие

Още при първоначалната разработка се предвижда на танка да може да се монтират различни типове въоръжение – 75-mm или 76,2-mm оръдие, 105-mm гаубица.[4] Първоначално се монтира 75-mm нарезно оръдие М2, по-късно заменено с по-новото оръдие М3, с дължина L40 и боекомплект 97 снаряда. Ъгълът на възвишение/снижение на оръдието е от +25 до –10°. Оръдието има и жироскопичен стабилизатор във вертикална посока на Westinghouse.[5] Въпреки че този тип ранни стабилизатори все още не позволява стрелба в движение, той дава възможност след изстрел целта все още да остава в прицела и повишава на 70% вероятността от попадение на дистанция от 270 до 1100 m.[6] За оръдието са предвидени унитарни снаряди от типа:

  • APCBC-T - бронебойно трасиращ, остроглав, със защитен и балистичен накрайник M61 Projectile;
  • AP-T - бронебойно трасиращ, остроглав - M72 Shot;
  • HVAP – бронебоен с волфрамов сърдечник - T45 Shot (само за експериментални цели);
  • HE – осколочно-фугасен - M48 Shell;
  • HC – димен - M89 Shell[7].
M4A1 (76)W - със 76-mm оръдие и "мокри" стелажи за боеприпаси
M4A1 (76)W - със 76-mm оръдие и "мокри" стелажи за боеприпаси

През февруари 1944 г. се появяват първите танкове с новото 76-mm оръдие М1А1 с дължина на ствола L55 и дулен спирач. Те са от версията M4A1(76)W. – Означението W идва от англ. Wet – мокър, и указва, че стелажите за снаряди са от т.нар. „мокър” тип – контейнери, пълни с вода и етиленгликол, където в цилиндрични гнезда се поставят снарядите с цел да се намали вероятността за възпламеняване при попадение или пожар. Боекомплектът е 77 унитарни снаряда:

  • APCBC-T - бронебойно трасиращ, остроглав, със защитен и балистичен накрайник M62 Projectile;
  • AP-T - бронебойно трасиращ, остроглав - M79 Shot;
  • HVAP – бронебоен с волфрамов сърдечник - M93 Shot;
  • HE – осколочно-фугасен - M42A1 Shell;
  • HC – димен - M88 Shell[8].

За непосредствена огнева поддръжка на пехотата на част от танковете се монтира 105-mm гаубица М4, която е модифицирана версия на гаубицата М2А1. При нея отсъства стабилизатор, а боекомплектът е намален до 66 унитарни снаряда:

  • HE – осколочно-фугасен - M1 Shell;
  • HEAT-T – Кумулативен трасиращ - M67 Shell;
  • HC BE – димен - M84 Shell smoke;
  • WP BE – димен – M60 Shell smoke. [9]
M4A4(105) HVSS - версия със 105-mm гаубица и окачване с хоризонтални пружини
M4A4(105) HVSS - версия със 105-mm гаубица и окачване с хоризонтални пружини

През януари 1944 г. Великобритания започва производството на версията Sherman VC, известна и като Sherman Firefly, на която се монтира британското противотанково 76,2-mm оръдие QF 17-pounder (Ordnance Quick-Firing 17-pounder) с дължина L55 и боекомплект 77 изстрела. При тази модификация се налага оръдието да бъде завъртяно на 90°, за да може да се зарежда от лявата страна. За намаляване на отката се монтира дулен спирач, а от екипажа е премахнат помощник-водачът и на неговото място са добавени стелажи с боеприпаси.

За стрелба с оръдието са предвидени:

  • AP-T – бронебойно-трасиращ остроглав - Shot, AP, Mk.III T;
  • APC-T - бронебойно-трасиращ със защитен накрайник - Shot, APC, Mk.IV T;
  • APCBC-T - бронебойно-трасиращ със защитен и балистичен накрайник - Shot, APCBC, Mk.VIII T;
  • APDS-T - бронебойно-подкалибрен с отделящ се поддон - Shot, SVDS, Mk.I T;
  • HE – осколочно-фугасен - Shell, HE, Mk.I T.

Като допълнително въоръжение се използват 3 картечници. С оръдието е сдвоена една 7,62-mm картечница Browning M1919A4, с която стреля мерачът. Втора 7,62-mm картечница Browning M1919A4 е монтирана на сферична установка в предната дясна част на корпуса и се обслужва от помощник механик-водача. Боекомплектът за двете картечници е общо 4750 патрона. Върху куполата е монтирана на стойка 12,7-mm зенитна картечница Browning M2HB с боекомплект 300 патрона.

От юни 1943 г. в лявата част на куполата се монтира и 51-mm димова гранатохвъргачка M3, с която стреля пълначът. Гранатохвъргачката е с боекомплект от 12 димови гранати, които може да изстрелва на фиксирана далечина - 35, 75 и 150 m. За стрелба с нея е можело да се използват и 50-mm мини. За индивидуална защита на екипажа са придвидени пет 11,43-mm картечни пистолета Thompson M1928A1 с боекомплект 600 патрона и 12 ръчни гранати. При модификациите с 76-mm оръдие - М4А1(76)W, М4А2(76)W и М4А3(76)W боекомплектът за 7,62-mm картечници е 6250 патрона, за 12,7-mm картечница – 600 патрона и за 11,43-mm картечен пистолет – 900 патрона. За Sherman Firefly боекомплектът за 7,62-mm картечници е 5000 патрона, за 12,7-mm картечница – 1170 патрона и за 11,43-mm картечен пистолет – 440 патрона. [10].

M4A2E8 (известен и като easy eight) с купола от Т23 и 76-mm оръдие с дулен спирач.
M4A2E8 (известен и като easy eight) с купола от Т23 и 76-mm оръдие с дулен спирач.

За стрелба с оръдието и сдвоената картечница в ранните версии мерачът използва телескопичен прицел М55 с трикратно увеличение, както и перископичен прибор за наблюдение М4 с вграден телескопичен прицел М38А2, който може да се използва като резервен. В танковете с 76-mm оръдие M1A1 се използват прицели M47A2 вместо M38A2 и M51 вместо M55, а тези със 105-mm гаубица - M77C вместо M38A2.

Sherman Firefly със 76-mm оръдие QF 17 pounder
Sherman Firefly със 76-mm оръдие QF 17 pounder

В по-късните версии за всички типове оръдия се използва универсален перископичен прицел М10 или М16 с два вградени телескопични прицела с еднократно и шесткратно увеличение. Използват се и телескопични прицели М70 с подобрено качество, М71 с петкратно увеличение, М76 с разширено обзорно поле, М83 – с 4 и 8-кратно увеличение. Телескопичните прицели са монокулярни. За стрелба от закрити позиции се използва азимутен указател.

Защита и оборудване[редактиране | редактиране на кода]

M4A3E2 Sherman Jumbo със 75-mm оръдие
M4A3E2 Sherman Jumbo със 75-mm оръдие

Корпусът на танка е изработван в два основни варианта – лят и от заварени листове. С лети корпуси са модификациите M4A1 и M4A1(76)W. При M4 Composite и M4A6 предната част е лята, заварена към страничните бордове, като служи и като брониран капак на трансмисията. Първоначално предната част е изградена от три елемента, а в по-късните – от един. От двете й страни са заварени и летите корпуси за бордовите предавки. При M4A6 корпусът е удължен, за да се увеличи обемът на моторното отделение. При всички останали версии корпусът е изграден изцяло от заварени валцувани бронирани листове. В ранните версии челната броня е с дебелина 51 mm и наклон от 60°, като е отслабена и от отвори за наблюдателни прибори. В по-късните модификации приборите за наблюдение са преместени в горната част на корпуса, а ъгълът на наклон на челния лист е 47°.[11] Бордовете на корпуса са от вертикални валцувани листове с дебелина 38 mm. Прототипите са имали и люк за екипажа на страничните бордове, но при серийното производство са премахнати. В горната част на борда има два люка за механик-водача и помощникът му, а на дъното има авариен евакуационен люк.

Боеприпасите се разполагат в стелажи от двете страни на корпуса над веригата и на пода. За защита на боеприпасите отвън на бордовете са заварявани допълнителни бронирани плочи на местата на стелажите. При версиите със 76-mm оръдие започват да се използват „мокри” стелажи, където гнездата за снарядите са потопени в метален корпус, пълен с вода и етиленгликол. На тези версии не са поставяни допълнителни бронирани листове върху бордовете.

Куполата е лята с цилиндрична форма и леко удължена задна част. Дебелината на челната броня е 76 mm, а на страничните стени – 51 mm. Маската на оръдието има допълнителна броня от 89 mm. В първите серии в горната част на куполата има само един люк отдясно, през който влизат, пълначът, мерачът и командирът. От лявата страна на куполата има люк за стрелба с личното оръжие, който през 1943 г. е премахнат, но година по-късно отново е върнат. Куполите на версиите със 75-mm оръдие и 105-mm гаубица се различават в горната част по допълнителния бронекалпак на вентилатор при версията с гаубица. Версиите със 76-mm оръдие получават нова удължена купола от експерименталния танк Т23, където е добавен и втори люк отляво – за пълнача.

За радиовръзка се използва УКВ радиостанция SCR 508 с два приемника, SCR 528 с един приемник или SCR 538 без предавател. Антената за радиостанцията е монтирана върху куполата, в задната лява част. Командирските танкове разполагат и с късовълнова радиостанция SCR 506, чиято антена е монтирана в дясната част на предния брониран лист на корпуса. [12]

За вътрешна връзка между членовете на екипажа се използват танкови разговорни устройства BC 605, които са част от радиостанцията. Има възможност и за монтиране на външен телефон BC 1362 в задната дясна част на корпуса за връзка с пехотата. В танка може да се използва и мобилната радиостанция AN/VRC 3 за връзка с пехотните радиостанции SCR 300.

Sherman DD с приспособление за преодоляване на водно препятствие
Sherman DD с приспособление за преодоляване на водно препятствие

За условия с влошена видимост, най-вече при бойните действия в Северна Африка, танкът е оборудван с жирокомпас.

Варианти[редактиране | редактиране на кода]

  • М4 – базова версия с лят корпус, 75-mm оръдие М3, с бензинов двигател Continental;
  • М4(105) – модификация на М4 със 105-mm гаубица М4;
  • М4(105) HVSS – модификация на М4(105) с окачване с хоризонтални пружини;
  • М4A1 – базова версия с корпус от заварени листове, 75-mm оръдие М3, с двигател Continental;
  • М4A1E4/M4A1(76)W – модификация със 76-mm оръдие М1А1 и „мокри” стелажи за боеприпаси;
  • М4A1E4/M4A1(76)W HVSS – модификация на M4A1(76)W с окачване с хоризонтални пружини;
  • М4A1Е9 – следвоенна модификация с допълнителна броня, модифицирана купола, 75-mm оръдие М3;
  • М4A1 Grizzlie – канадска модификация с по-широки тракове на веригите и британска радиостанция №19;
  • М4A2 – версия със 75-mm оръдие М3, с бензинов двигател Ford GAA;
  • M4A2E4 – модификация с торсионно окачване, невлязла в серийно производство;
  • M4A2E8/M4A2(76)W HVSS – модификация със 76-mm оръдие М1А1, „мокри” стелажи за боеприпаси и окачване с хоризонтални пружини;
  • М4A3 – версия с дизелов двигател General Motors 6046;
  • M4A3(75) – модификация на M4A3 със 75-mm оръдие М3;
  • M4A3(105) – модификация на M4A3 със 105-mm гаубица М4;
  • M4A3E2 Assault Tank – модификация на щурмови танк, позната като „Джъмбо” с допълнителна броня, със 76-mm оръдие М1А1;
  • M4A3E4/M4A3(76)W – модификация на M4A3 със 76-mm оръдие М1А1 и „мокри” стелажи за боеприпаси;
  • M4A3E8/M4A3(76)W HVSS (Easy Eight) – модификация на M4A3, известна като „вярната осмица”, със 76-mm оръдие М1А1, „мокри” стелажи за боеприпаси и окачване с хоризонтални пружини;
  • M4A3E9/M4A3(105) HVSS – модификация на M4A3 със 105-mm гаубица М4 и окачване с хоризонтални пружини;
  • М4A4 – версия с бензинов двигател Chrysler A57, със 75-mm оръдие М3;
  • М4A5 – това означение не е използвано за американските танкове, а е запазено за произвежданите в Канада М4, известни и като Ram.
  • Sherman Caliope, съоръжен със система за залпов огън Т34 Caliope във Франция
    Sherman Caliope, съоръжен със система за залпов огън Т34 Caliope във Франция
    М4A6 – версия с дизелов двигател Caterpillar D200A, със 75-mm оръдие М3;

Машини на основата на М4[редактиране | редактиране на кода]

  • Sherman Vc/Sherman Firefly – модификация на M4A4 с британско 76-mm оръдие QF 17 pounder;
  • Sherman Jumbo – щурмова модификация на M4A3(75)W с допълнителна броня и нова купола на основата на опитния танк Т23, със 75-mm оръдие M3;
  • Sherman Calliope – ракетен танк на основата на M4A1 или M4A3, оборудвана допълнително със система за залпов огън T34 Calliope с 60 направляващи цеви за 114-mm ракети М8;
  • T40 Whizbang – ракетен танк, оборудван допълнително със система за залпов огън с 20 направляващи цеви за 182-mm ракети М17;
  • M4 Sherman Crocodile – огнеметен танк с установка от британския танк Churchill Crodile;
  • Огнеметен танк М4А3R3 в битката за Иво Джима, 1945 г.
    Огнеметен танк М4А3R3 в битката за Иво Джима, 1945 г.
    M4A3R3 Zippo – огнеметен танк, използван при битката за Иво Джима;
  • POA-CWS-H1 – британска версия на огнеметен танк на основата на M4А1;
  • М7 – 105-mm самоходна гаубица на шаси от M4A3;
  • М12 – 155-mm самоходно оръдие на шаси от M4;
  • М30 – снаряден транспортьор на основата на М12 с премахнато оръдие;
  • Самоходно 155-mm оръдие M40
    Самоходно 155-mm оръдие M40
    М40 – 155-mm самоходно оръдие на шаси от M4A3 (HVSS);
  • М43 – 203-mm самоходна гаубица на разширено и удължено шаси от M4A3;
  • Унищожител на танкове М10
    Унищожител на танкове М10
    М10 – 76,2-mm унищожител на танкове на шаси от M4A2;
  • М11 – 76,2-mm унищожител на танкове на шаси от M4A3;
  • М36 – 90-mm унищожител на танкове на основата на танков унищожител М10А1;
  • М36B1 – 90-mm унищожител на танкове на шаси от M4A3;
  • М36B2 – 90-mm унищожител на танкове на шаси от M10;
  • M32 - бронирана ремонтно-евакуационна машина
    M32 - бронирана ремонтно-евакуационна машина
    М32 – бронирана ремонтно-евакуационна машина на шаси от M4 с монтиран кран;
  • М74 - бронирана ремонтно-евакуационна машина
    М74 - бронирана ремонтно-евакуационна машина
    М74 – модификация на бронираната ремонтно-евакуационна машина М32, пригодена за по-тежките следвоенни танкове, на основата на шаси от M4A3 HVSS;
  • М34 – брониран артилерийски влекач на основата на М32B1;
  • М35 – брониран артилерийски влекач на основата на основата на танков унищожител М10А1;
  • Sherman DD (Duplex Drive) – британска версия на М4 Sherman, пригоден за преодоляване на водни препятствия, разработен през 1944 г. за десанта в Нормандия. Добавени са допълнителни надуваеми екрани от гумирана брезентова тъкан над горната част на корпуса и витло, задвижвано от двигателя. Популярен е и с наименованието „Donald Duck”;
  • М4 Mobile Assault Bridge – М4 с добавен лек понтонен мост;
  • M4 Dozer - M4A3 със 105-mm гаубица и монтирано допълнително гребло
    M4 Dozer - M4A3 със 105-mm гаубица и монтирано допълнително гребло
    М4 Dozer – М4 с добавено булдозерно гребло;
  • M4A4 с минен трал
    M4A4 с минен трал
    Sherman Crab – М4 с добавен минен трал;

Следвоенни варианти[редактиране | редактиране на кода]

Аржентина[редактиране | редактиране на кода]

  • Repotenciado – модификация на британските Sherman VC и IC Hybrid със 105-mm оръдие FTR L44/57 и сдвоена картечница MAG-58;

Египет[редактиране | редактиране на кода]

  • M4A4 – модификация на M4A4 с купола FL-10 от френския танк AMX-13 и дизелов двигател от М4А2;

Израел[редактиране | редактиране на кода]

  • Израелски Sherman M-50 с купола от френския AMX-13
    Израелски Sherman M-50 с купола от френския AMX-13
    Sherman (Krupp) – модификация на M4 със 75-mm оръдие на Krupp, по-късно заменени със 105-mm гаубица М4;
  • Sherman M-1 – означение на версии М4, въоръжени със 76-mm оръдие М1;
  • Super Sherman M-1 – означение на версии M4A1(76) с HVSS окачване;
  • Sherman M-3 – означение на версии М4, въоръжени със 75-mm оръдие М3;
  • Sherman M-4 – означение на версии М4, въоръжени със 105-mm гаубица М4;
  • Sherman M-50 – М4, превъоръжени след 1956 г. с френско 75-mm оръдие CN 75-50 от танка AMX13. Срещат се и с означението Super Sherman;
  • Sherman M-50 Continental – модификация на Sherman M-50 с бензинов двигател Continental R-975 и VVSS окачване;
  • Sherman M-50 Cummins – модификация на Sherman M-50 с дизелов двигател Cummins и HVSS окачване;
  • Израелски М-51 с купола от Т23 и оръдие от френския танк АМХ-30
    Израелски М-51 с купола от Т23 и оръдие от френския танк АМХ-30
    Sherman M-51 – модификация на М4А1 с HVSS окачване и купола от Т23, превъоръжени със скъсен вариант на френското 105-mm оръдие CN-105-F1 от танка AMX-30. Срещат се и с името I-Sherman;
  • L-33 – самоходна 155-mm гаубица Soltam M-68 на шаси на М4 с дизелов двигател Cummins VT-8-460Bi и HVSS окачване;
  • L-39 – самоходна 155-mm гаубица Soltam M-68 с дължина на оръдието L39;
  • M-50 155 mm – самоходна 155-mm гаубица на основата на М-50;
  • Израелска 160-mm минохвъргачка Makmat 160 mm
    Израелска 160-mm минохвъргачка Makmat 160 mm
    Makmat 160 mm – самоходна 160-mm минохвъргачка Soltam M-66;
  • Израелска установка за реактивен залпов огън MAR-240
    Израелска установка за реактивен залпов огън MAR-240
    MAR-240 – система за реактивен залпов огън със надлъжно разположени 36 240-mm установки;
  • Израелска система за изстрелване на ракети земя-земя MAR-290 Episkopi
    Израелска система за изстрелване на ракети земя-земя MAR-290 Episkopi
    MAR-290 Episkopi – система за изстрелване на ракети земя-земя;
  • Израелска система за изстрелване на антирадарна ракета Kilshon
    Израелска система за изстрелване на антирадарна ракета Kilshon
    Kilshon – система за изстрелване на антирадарна ракета на основата на M4A1 с HVSS окачване и дизелов двигател;
  • Sherman Morag – израелско означение на минния тралщик Sherman Crab;
  • Trail Blazer (Gordon) – бронирана ремонтно-евакуационна машина на шаси от M4А1 с монтиран кран;
  • Израелски Ambutank за медицинска евакуация
    Израелски Ambutank за медицинска евакуация
    Ambutank – бронирана машина за медицинска евакуация на основата на М4А1;
  • Eyal Observation Post Vehicle – мобилен наблюдателен пункт на основата на М4А1 с монтирана на мястото на куполата 27-метрова телескопичен наблюдателен пост.

Канада[редактиране | редактиране на кода]

  • M4 Sherman Badger – огнеметен танк на основата на M4A2 HVSS с премахната купола;
  • M4 Sherman Kangaroo – безкуполна машина, използвана като бойна машина на пехотата за превоз на войници на основата на М4A1 Grizzlie;
  • Skink (AA, 20 mm Quad) – зенитна 20-mm четирицевна установка на основата на М4A1 Grizzlie;

Мексико[редактиране | редактиране на кода]

  • M32 Chenca – подобрена версия бронираната ремонтно-евакуационна машина М32В1;

Бойно използване[редактиране | редактиране на кода]

  • Индонезийска национална революция (1945–1949)
  • Първа индокитайска война (1946–1954)
  • M4A3E8 "Easy eight" от 89-и танков батальон по време на войната в Корея 1950-1953 г.
    M4A3E8 "Easy eight" от 89-и танков батальон по време на войната в Корея 1950-1953 г.
    Корейска война (1950–1953)
  • Ливанска криза (1958)
  • Инвазия в Залива на свинете (1961)
  • Индо-пакистанска война (1965)
  • Индо-пакистанска война (1971)

Бивши оператори[редактиране | редактиране на кода]

  • Повреден съветски танк М4, доставен по договора "Заем-наем" по време на Втората световна война, 1944 г.
    Повреден съветски танк М4, доставен по договора "Заем-наем" по време на Втората световна война, 1944 г.
    Флаг на СССР СССР


Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Барятинский, М., 2012 Израильские танки в бою. Яуза, Эксмо, ISBN 978-5-699-54274-1.
  • Барятинский, М. Б., 1999. Средний танк „Шерман”. М.: Моделист-Конструктор, (Бронеколлекция № 1 (22)).
  • Барятинский, М. Б., 2006. Средний танк „Шерман”. Вместе и против Т-34. М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО.
  • Коломиец, М., И. Мощанский, 2000. Танки ленд-лиза. — М.: ЭксПринт.
  • Танк М4А2 – руководство. М: Военное издательство народного комисариата обороны, 1945.
  • Танки мира. Смоленск, 2001.
  • Форд, Р., 2007. Танк „Шерман”. Москва: Эксмо, (военная техника второй мировой войны). ISBN 978-5-699-22906-2.
  • Шмельов, И., 1987. Танкове в бой. С., Военно издателство.
  • Chamberlain, P., C. Ellis, 2000. British and American Tanks of World War Two: The Complete Illustrated History of British, American and Commonwealth Tanks, 1939-45. Arco Publishing Company, New York.
  • Haskew, M. E., 2016. M4 Sherman Tanks: The Illustrated History of America’s Most Iconic Fighting Vehicles. Minneapolis, MN: Voyageur Press, ISBN 978-0-7603-5030-0.
  • Hunnicutt, R. P., 1978. Sherman. A History of the American Medium Tank. Presidio Press, ISBN 13: 9780891410805.
  • Mesko, J., 2000. M4 Sherman - Armor Walk Around No. 1.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Bishop, Chris. The Encyclopedia of Weapons of World War II. Barnes & Noble, 1998. ISBN 0760710228. с. 34.
  2. Барятинский, М. Б., 1999. Средний танк „Шерман”. М.: Моделист-Конструктор, (Бронеколлекция № 1 (22)), с. 4.
  3. Шмельов, И., 1987. Танкове в бой. С., Военно издателство. с. 120.
  4. Hunnicutt, R. (1978). Sherman. San Rafeal: Taurus Enterprises. ISBN 978-0-89141-080-5, p. 198.
  5. Барятинский, М. Б., 2006. Средний танк „Шерман”. Вместе и против Т-34. М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, с. 96.
  6. Ohio State Engineer (1945), vol. 28 (4), pp. 10–11, 23.
  7. Hunnicutt, R. P. (1978). Sherman. A History of the American Medium Tank. Presidio Press, ISBN 13: 9780891410805, p. 562
  8. Hunnicutt, R. P. (1978). Sherman. A History of the American Medium Tank. Presidio Press, ISBN 13: 9780891410805, p. 564
  9. Hunnicutt, R. P. (1978). Sherman. A History of the American Medium Tank. Presidio Press, ISBN 13: 9780891410805, p. 568
  10. Hunnicutt, R. P. (1978). Sherman. A History of the American Medium Tank. Presidio Press, ISBN 13: 9780891410805, pp. 538-550
  11. Mesko, J., 2000. M4 Sherman - Armor Walk Around No. 1, p. 7.
  12. Барятинский, М. Б., 2006. Средний танк „Шерман”. Вместе и против Т-34. М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, с. 39.
  • Bishop, Chris. The Encyclopedia of Weapons of World War II. Barnes & Noble, 1998. ISBN 0760710228. с. 544.