Наум Койзаклиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Наум Койзаклиев
Наум Којзаклиев
дисидент от Република Македония
Роден
26 февруари 1927 г. (91 г.)

Наум Йорданов Койзаклиев (на македонска литературна норма: Наум Јорданов Којзаклиев) е организатор на ученическа революционна организация, жертва на политическия терор в Социалистическа Република Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Наум Койзаклиев е роден на 26 февруари 1927 година в град Щип, тогава в Югославия. Остава сирак и през 1944 година се включва в Народоосвободителната войска на Македония. В началото на 1945 година заедно с Мирко Настев, Коле Кожинков, Ванчо Гондев, Ангел Карагьозов, Ристо Шалев, Коста Балабанов организират срещи, четения и беседи по Македонския въпрос, Илинденското въстание, ВМОРО и ВМРО. Наум Койзаклиев е привикан на разпит в ОЗНА като организатор, но заради чистото му минало е освободен без последствия. От началото на учебната година на 1945 година групата се активизира, избрано е ръководство в състав Наум Койзаклиев, Борис Давков (син на Дафко Данаилов) и Митко Илиев, а на 31 декември 1945 година е официално конституирана в присъствието и на Ванчо Караканов, Васо Ефтимов, Магда Касапска, Вера Кусакатова, Славка Шестакова, Павлина Смилева и други. Като основна цел на организацията заляга освобождението на Македония със защитата на САЩ. В кратко време към организацията се присъединяват Любчо Якимов, Панче Смилев, Павле Марянов, Любчо Нацев, Васил Нетков, Ангел Карагьозов, Никола Кожинков, Ристо Шалев и други. Свързват се с подобна структура в Струмица, с председател Кочо Гърчев и правят опити да се свържат с бивши дейци на истинската Вътрешна македонска революционна организация. През март ОЗНА повторно прихваща групата и главно чрез доносите на Коста Балабанов започва процес срещу тях. На 28 август 1946 година започва делото срещу групата, като Наум Койзаклиев и Панче Смилевски са осъдени заради противодържавна дейност на 7 години затвор, Борис Данаилов - на 6 години, Митко Илиев - на 5 години, Васил Ефтимов и Любчо Ефремов - на 4 години, Васил Иванов - на 2 години затвор[1]. През октомври същата година присъдите им са потвърдени от Върховния съд на Социалистическа република Македония, а на 9 май 1947 година щипския съд отхвърля искането на осъдените за помилване.

В Скопския затвор щипската група е събрана заедно със струмишката група на Методи Калкашлиев и велешката група на Крум Чушков, като за кратко в тяхната килия се намира Васил Хаджикимов, а след него Перо Ивановски, който се опитва да ги превъзпита, а също и Ефтим Гашев. През октомври 1950 година Наум Койзаклиев и голяма част от другите арестанти са изпратени в лагера Идризово, а след това в лагерите Нова Градишка, Калвария и Пробищип, където се сближава с Тодор Гичев и Коле Михайлов, накрая е върнат в Идризово, а през 1951 година е освободен.

След това се завръща в Щип, започва работа в тютюнева фабрика, по-късно завършва икономически факултет и магистратура. След това е учител по счетоводство и финанси в Щипската гимназия, а след това е финансов директор на предприетия в Свети Николе и Скопие, където се пенсионира. Спомените му са издадени през 1995 година в Република Македония[2].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония