Нацко Сотиров
| Нацко Сотиров | |
| български майстор-готвач | |
| Роден | Нацко Сотиров Костов
|
|---|---|
| Починал | 22 декември 1968 г.
|
| Националност |  България |
| Награди | Военен орден „За храброст“ |
Нацко Сотиров Костов е главен готвач в кухнята на царското семейство в периода 1937 – 1945 г.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден в царибродското с. Каменица, Княжество България, на 4 август 1894 г.[1] Заминава за София и започва работа като общ служител в кухнята на цар Фердинанд на едва 14-годишна възраст. По-късно постъпва в 6-и пехотен полк в българската столица. Участва в Първата световна война и се уволнява с чин старши-подофицер и три ордена за храброст I, II и III степен. Връща се в родното си село, за да създаде свое семейство.[1]
През лятото на 1919 г., преди Западните покрайнини да бъдат предадени на Кралството на сърби, хървати и словенци, Сотиров получава писмо от бивши колеги в царската кухня, които го канят отново да работи при тях.[1] Приема и се връща в София, и се отдава на дългогодишна служба в двореца. Особено ценен опит той черпи от последния си началник – Салвадор Сакардо. През 1937 г. Сотиров става главен готвач на царското семейство. Придружава цар Борис III не само в страната, но и при задгранични събития, като пътуването в Италия по случай сватбата на монарха, при визитата в Югославия при крал Александър I Караджорджевич, и на срещите с Хитлер.[1] Сотиров не е единствен представител на Западните покрайнини в царската кухня. Службата му там го среща със Славчо Петров от царибродското с. Славиня, главен майстор-сладкар на двореца.[2]
След Втората световна война работи като личен готвач на Васил Коларов и Георги Димитров. Пенсионира се през 1948 г., а 20 г. по-късно почива в София.[1]
Автор на кулинарни книги.[3]
