Наяда (спътник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Наяда.

Наяда
Естествен спътник на Нептун
Naiad Voyager.png
Наяда или Таласа заснета от Вояджър 2
Откриване
Открит от Ричард Терил
Дата 1989 г.
Орбитални параметри
Голяма полуос (a) 48 227 km[1]
Ексцентрицитет (e) 0,0004
Орбитален период (P) 0,294 дни
Инклинация (i) 4,75° - към екватора на Нептун
4,75° - към равнината на Лаплас
Физически характеристики
Среден диаметър 96×60×52 km.[2]
Обем ~1,5×105km3
Маса (m) 1,9×1017 kg (изчислено по предполагаема плътност)
Средна плътност 1,3 g/cm3 (предполагаема)
Екваториална гравитация ~0.012 m/s2
Втора космическа скорост ~0,028 km/s
Период на въртене сихронен
Наклон на оста 0
Албедо 0,07
Видима величина 23,9
Повърхностна температура (T) ~71 K

Наяда е естествен спътник на Нептун. Носи името на Наядите от древногръцката митология.[3] Като алтернатива се употребява и името Нептун 3.

Откриване[редактиране | редактиране на кода]

Спътникът е открит през септември 1989 г. на снимки заснети от Вояджър 2. Дадено му е предварителното означение S/1989 N 6.[4] Откритието е оповестено на 29 септември 1989 г., а името на спътника е дадено на 16 септември 1991 г.

Физически и орбитални характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Наяда има неправилна форма, без следи от геологична активност.

Тя се намира на около 23 500 km над най-високите облаци на Нептун. Поради под-стационарната орбита, орбиталният радиус на спътника бавно намалява поради приливните сили на Нептун и в далечното бъдеще той ще се разпръсне във формата на планетарен пръстен или ще бъде погълнат от атмосферата на планетата.

Изследване[редактиране | редактиране на кода]

След преминаването на Вояджър 2, Нептуновата система е широко изследвана чрез наземни обсерватории и телескопа Хъбъл. В периода 2002 — 2003 г. телескопът Кек наблядава системата с помощта на адаптивна оптика и лесно засича големите четири вътрешни спътника. Таласа е открита при обработката на снимките, но не и Наяда. Хъбъл има способността да открие всички известни сътници и вероятни нови спътници, дори и по-магляви от тези открити от Вояджър 2. На 8 октовмри 2013 г. института SETI обявява, че Наяда е била открита в архивни снимки от 2004 г. направени от Хъбъл.[5] Подозрението, че изгубването на позицията ѝ е поради значителни грешки в ефемеридата на Наяда се окзават верни след като спътника е засечен на 80 градуса от очакваната позция.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. R.A. Jacobson and W.M. Owen Jr.. The orbits of the inner Neptunian satellites from Voyager, Earthbased, and Hubble Space Telescope observations. // Astronomical Journal 128. 2004. с. 1412.
  2. E. Karkoschka. Sizes, shapes, and albedos of the inner satellites of Neptune. // Icarus 162. 2003. с. 400.
  3. Planet and Satellite Names and Discoverers. // Gazetteer of Planetary Nomenclature. USGS Astrogeology, July 21 2006. Посетен на 2006-08-05.
  4. IAU Circular No. 4867. // September 29 1989. Посетен на 2006-08-05.
  5. Lost Neptune Moon Re-Discovered. // Посетен на 14 юни 2014.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]