Нежински полк
| Нежински полк | |
| Административно-териториална, военна и съдебна единица на Казашкото хетманство и (след неговото анексиране) на Руската империя, съществувала от 1648 г. до 1782 г. | |
  | |
| Страна | |
|---|---|
| Адм. център | град Нежин |
| Площ | 30 000 km² |
| Сотни |
|
| Управител | полковник |
| Полковници |
|
Нежинският полк e административно-териториална, военна и съдебна единица на Казашкото хетманство в Левобрежна Украйна и (след неговото анексиране) на Руската империя, съществувала от 1648 г. до 1782 г. Полкови център (областен град) е бил град Нежин (днес в Черниговска област на Украйна).[1]
По-големи градове в полка са били, например, Прилуки, Глухив и Батурин. Последните два града в течение на времето са били столици на Казашкото хетманство.
Сотни[редактиране | редактиране на кода]
В периода на своето съществуване Нежинският полк е обхващал 55 различни сотни (военни и административни района) – не едновременно, ами в течение на времето някои са се разпускали и други са се сформирали. Поименно:
- Батуринска (1654—1782),
- Бахмацка (1654—1782),
- Березанкивска (1648—1654),
- Березнянска (1654—1672),
- Бобивска (1654—1663),
- Борзнянска (1654—1782),
- Веркиивска (1654—1782)
- Волинска (1654—1663),
- Воронизка (1654—1663; 1665—1668; 1669—1782),
- Глухивска (1654—1663; 1665—1782),
- Дивицка-Володкова (1654—1658),
- Дивицка-Салтикова (1654—1782),
- Дрокивска (1654—1663),
- Занквска (1758—1782),
- Ивангородска (1654—1782),
- Киселивска (1654—1663),
- Кобижчанска (1654—1663),
- Конотопска (1654—1782),
- Коропска (1654—1663; 1665—1668; 1669—1782),
- Кролевецка (1654—1663; 1665—1668; 1669—1782),
- Кустивска (1654),
- Мглинска (1654—1663),
- Менска (1654—1663),
- Мринска (1654—1744),
- Нежинска първа (полкова) (1648—1672),
- Нежинска втора (1648—1654; 1716—1782),
- Нежинска трета (1649—1654; 1672—1687; 1736—1782),
- Нежинска четвърта (1649—1654; 1764—1782),
- Нежинска пета (1649—1654; 1764—1782),
- Нежинска шеста (1649—1651),
- Нежинска седма (1649—1651),
- Новгородски (2х) (1654—1663),
- Новомиска (1654),
- Новомлинска (1654—1663; 1665—1668; 1669—1782),
- Носивска (1654—1663),
- Оленивска (1654—1663),
- Олишивска (1654—1756),
- Пидлипненска (1654—1663),
- Погарска (1654—1663),
- Понорницка (1654—1663),
- Попивска (1758—1782),
- Поповогирска (1654—1663),
- Почепска (1654—1663),
- Прохоривска (1672—1782),
- Рождественска (1654—1672),
- Сиволозка (1654—1663),
- Синявска (1654—1663),
- Сосницка (1654—1663),
- Стародубска (1654—1663),
- Столненска (1651—1655),
- Топалска (1654—1663),
- Хорошеозерска (1663—1672),
- Шаповаливска (1651—1782),
- Шептакивска (1654—1663),
- Ямпилска (1672—1709; 1722—1782).
Полкова старшина (правителство)[редактиране | редактиране на кода]
| Полкови съдии | Полкови конвои | Полкови писари | Полкови хорнужии |
|---|---|---|---|
| Самийло Сухопаренко (1656—1657) | Григорий Кобилецки (1663) | Павло Михайленко (1669—1674) | Роман Сергиевич (Сергиев) (1669—1670) |
| Макар Сидорович (1663) | Матвий Михайлович Шендюх (1671, 1685, 1694—1695) | Иван Дорошевич Самус (1681), Осип Федорович Завадски (1684—1686, 1709), Дмитро Максимович (1682, 1692, 1695, 1706) | Васил Стефанович Игуменски (1672—1678) |
| Фьодор Петрович Завадски (1669—1674) | Иван Семенович (1681) | Иван Васильович Пироцки (1694—1695, 1696—1697) | Григорий Назаренко (1674) |
| Иван Стефанович Игуменски (1682—1683) | Ярема Яхневич Непрак (1685) | ||
| Марко Иванович Борсук (1688) | Федор Андрийович Кандиба (1698—1701) | Михайло Тарасович Забила (1708—1710) | Тимофий Иванович Борсук (1674—1685, 1692), Иван Евстахийович Зеленко (1682—1685) |
| Дмитро Максимович (ок. 1690) | Леонтий Шрамченко (1709—1730) | Леонтий Микитович Грановски (1725—1734) | Павло Глуховски (между 1685 и 1692), Гнат Парпура, Григорий Чекановски, Юрий Тарасович Забила (1692—1701, 1702—1709), Мусий Константинович Левицки (1711—1718) |
| Васил Стефанович Игуменски (1683—1691, 1691—1694) | Иван Василович Величковски (1734—1739) | Иван Ананийович Кужчич (Кужчий) (1714—1718) | Иван Василович Величковски (1718—1734) |
| Мусий Константинович Левицки (1720—1734) | Иван Тимофийович Кужчич (1735—1738) | ||
| Лукян Якович Жураковски (1699—1708) | Михайло Михайлович Тански (1739—1746) | Васил Петрович Кулаковски (1739—1746) | Иван Константинович Левицки (1729—1736) |
| Роман Лазарович Лазаревич (1710—1715) | Леонтий Микитович Грановски (1746—1752) | Лев Сорока (1746—1754) | Василий Семенович Уманец (1734—1738) |
| Михайло Тарасович Забила (1727—1728) | Василий Тимофийович Кадигроб (1771—1782) | Яков Максимович Нирок (1754—1767) | Васил Кирилович Грива (1740—1760) |
| Семен Василович Чуйкевич (1730—1734) | Петро Васильович (Княжиковски-) Базилевич (1768—1772) | Павло Зубковски (1743—1751) | |
| Леонтий Микитович Грановски (1734—1746) | Яков Билковски (1742—1752) | ||
| Иван Василович Лазаревич (1740—1766) | Петро Иванович Клецун (1752—1761) | ||
| Васил Тимофийович Кадигроб (1761—1771) | |||
| Васил Петрович Кулаковски (1746—1769) | Иван Павлович Армашевски (1761—1767) | ||
| Петро Васильович (Княжиковски-) Базилевич (1772—1779) | Фьодор Каневски-Оболонски (1767) | ||
| Прокип Иванович Адасовски (1772—1781) | |||
| Киндрат Болбински (1773—1780) |
История[редактиране | редактиране на кода]
1648 година — създаване на полка. Първоначално се е състоял от 10 стотни, а 1649 г. – от 11 сотни.[1]
1653 година — за кратко време от полка е обособен Новгородският полк.
1654 година — няколко сотни от Черниговския полк, всички сотни от ликвидирания Новгородски полк и бившия Стародубски повят на Смоленско воеводство бяха добавени към Нижинския полк.
Казаците от Нижинския полк участват във въстанията от 1657-1658 г. под ръководството на Мартин Пушкар, и 1658 г. — под ръководството на Иван Безпалий. Цел е сваляне на прополския хетман и сближаване с Московското царство. В резулат на въстанието, украинската държава (Казашкото хетманство) по силата на Андрусовският договор от 1667 г. и Вечният мир (1686 г.) от е разделено на две части – Левобрежна Украйна и Дяснобрежна Украйна (по течението на река Днепър), като първата е подвластна на Московското царство, а втората на Полско-литовската държава.
1663 година — територията му се съкращава – от него са извадени 10 сотни и се образува Стародубския полк.[1]
Полкът участва в Кримските походи от 1687 и 1689 г., Азовските походи от 1695-1696 г. и Великата северна война от 1700-1721 г.
Според регистъра от 1723 г. Нижинският полк се състои от 19 сотни, които включват 6527 конни и 3379 пеши казаци. По-голямата част от населението се състояка от феодално зависими селяни и помощници.
1752 година — Олишевската сотня и Мринската сотня се присъединяват към Киевския полк.
1782 г. — полкът е разформирован по заповед на руската императрица Екатерина Велика. Всички територии на полка са включени в състава на Черниговското наместничество.[1]
По това време Нижинският полк се състоял от 22 сотни.[1] Полкът обхващал 1 голям град, 3 малки града и 866 села.[1]
През цялото си историческо съществуване на територията на полка са били разположени две украински столици от времето на Казашкото хетманство: Батурин и Глухов.
Полковници[редактиране | редактиране на кода]
- 1648—1650 – Прокип Шумейко
- 1650—1653 – Лукян Сухиня
- 1653—1655 – Иван Золотаренко
- 1655—1656 – Васил Золотаренко
- 1656—1659 – Григорий Гуляницки
- 1659—1663 – Васил Золотаренко
- 1663—1667 – Матвий Гвинтовка
- 1667—1668 – Артем Мартинович
- 1668 – Иван Соха
- 1669 – Евстафий Золотаренко
- 1669—1674 – Пилип Уманец
- 1674—1677 – Марко Борсук
- 1678—1685 – Якив Журакивски
- 1687 – Ярема Непрак
- 1687—1694 – Степан Забила
- 1696—1701 – Иван Обидовски
- 1708—1718 – Лукян Журакивски
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е Панашенко, Віра Василівна. Ніжинський полк // Енциклопедія історії України. Т. 7. Мл – О. Наукова думка, 2010 г. ISBN 978-966-00-1061-1. с. 399. Посетен на 2023-06-10. (на украински)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ні́жинський полк“ в Уикипедия на украински. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |