Вечен мир (1686)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вечен мир
1686 Russia-Poland peace treaty 01 by shakko.jpg
руския екземпляр от договора
Информация
Вид мирен договор
Подписване 6 май 1686 г.
Място Москва, Руско царство
Влизане в сила 6 май 1686 г.
Условия Киев и запорожката войска остават за Русия
Страни
по споразумението
Руско царство и Жеч Посполита
Подписали Кшищоф Гжимултовски и Василий Голицин
Страни Руско царство и Жеч Посполита
Ратифицирали 1764 г.

Вечният мир е мирен договор за поделяне на Хетманщината, т.е. свободната казашка земя в днешна Украйна. Сключен на 26 април стар стил (6 май) в Москва между Руското царство и Жеч Посполита.

Съдържание[редактиране | редактиране на кода]

Договорът се състои от преамбюл и 33 члена. С него се слага край на руско-полската война, която започва през 1654 г. и се води на териториите на съвременните Украйна и Беларус. Споразумението потвърждава Андрусовското примирие от 1667 г., с изключение на Киев, който преминава в патримониума на Руското царство на цената на 146 хиляди рубли обезщетение за Полско-литовската държава, която също така се отказва от съвместния протекторат над Запорожието, т.е. лявобрежна Украйна. [1]

Договорът е сключен от познанския воевода и полски дипломат Кшищоф Гжимултовски и от руския канцлер и началник на посолския приказ – княз Василий Голицин. Вечният мир влиза в сила веднага, но сеймът го ратифицира едва през 1764 г. [2]

Значение[редактиране | редактиране на кода]

Споразумението осигурява териториално на Русия – Смоленск, Левобрежна Украйна с Киев, Запорожието и Северската земя с Чернигов и Стародуб.

С оглед на последиците то е най-вече изгодно за Русия, отваряйки ѝ пътя за победа във Великата северна война от 1700 – 1721 г. Русия се присъединява и към антитурската Свещена лига (1684) след неуспешната за османците битка при Виена. С което се намесва в решаването на т.нар. източен въпрос, посредством последвалите руско-турски войни. С последвалия Константинополски мирен договор (1700) установява дипломатически отношения с Османската империя. [3][4]

Последици[редактиране | редактиране на кода]

Санкт Петербург става нова руска имперска столица. С и след издигането на Руската империя се пристъпва към трите подялби на Полша. Русия решава като цяло в своя полза източния въпрос с Ункярискелесийския договор и въпреки загубата си в Кримската война, успява да се договори със споразумение за Проливите за черноморските проливи, които да останат ведно с Константинопол под руски контрол, с оглед свободен достъп на ВМС на Русия до Средиземно море и световния океан.

Вечният мир е изключително постижение на руската дипломация, с оглед на последиците и решаването на основната геополитическа задача пред Русия до XX век – свободен излаз и достъп на руския военноморски флот до водите на световния океан. [5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]