Нийл Деграс Тайсън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Нийл Деграс Тайсън
Neil deGrasse Tyson
американски астрофизик
Тайсън в Хауърдския университет, септември 2010 г.
Тайсън в Хауърдския университет,
септември 2010 г.

Роден

Националност Флаг на САЩ САЩ
Религия Агностицизъм[1]
Образование Харвардски университет
Колумбийски университет
Научна дейност
Област Физика
Образование Колумбийски университет, Тексаски университет, Харвардски университет
Работил в PBS, Хейдън Планетариум

Подпис Neil deGrasse Tyson signature.svg
Уебсайт www.haydenplanetarium.org/tyson
Нийл Деграс Тайсън в Общомедия

Нийл Деграс Тайсън (на английски: Neil deGrasse Tyson) е американски астрофизик и научен коментатор.

Директор е на планетариума Хейдън и научен сътрудник в катедрата по астрофизика в Американския музей по естествена история. От 2006 до 2011 г. е домакин на научно-образователното телевизионно шоу на NOVA ScienceNOW на канал PBS и е чест гост на The Daily Show, The Colbert Report и Real Time with Bill Maher. От 2009 г. е домакин на седмичното радио шоу StarTalk. През 2014 г. Тайсън заедно със Сет Макфарлън започва ново телевизионно предаване, наречено Cosmos: A Spacetime Odyssey, актуализирано продължение на предаването от 1980 г. на Карл Сейгън Cosmos: A Personal Voyage.

Кратка научна биография[редактиране | редактиране на кода]

Бил Най, Барак Обама и Нийл Тайсън, 2014 г.

Изследванията на Тайсън са фокусирани върху различни наблюдения в космологията, звездната еволюция, галактическата астрономия и звездните формации. Той е заемал и заема редица постове, включително в Университета на Мериленд, Принстънския университет, Американския музей по естествена история и Планетариума Хейдън.

Нийл Тайсън написва няколко популярни книги по астрономия. През 1995 г. започва да списва своя колонка – „Вселена“ – в списание Natural History. През 2001 г. президентът на САЩ Джордж Уокър Буш го назначава да служи в Комисията относно бъдещето на американската космическа индустрия, а през 2004 г., за да служи в Комисията на президента за изпълнение на американската изследователска политика за проучване на космоса, известна като „Луна, Марс и отвъд“. Скоро след това е удостоен с Почетен медал на НАСА, най-високото гражданско отличие, връчвано от НАСА.[2]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Нийл живее в ТрайБеКа, Ню Йорк, с жена си, Елис Янг, и двете си деца, Миранда и Тревис[3].

Той е любител на вината, колекцията му е отбелязана в броя от 31 май 2000 г. на вестник Wine Spectator, а също в пролетното издание от 2005 г. на британското издание „The World of Fine Wine“ (Светът на изисканото вино).

По мнението на мнозина, Нил е атеист, но самият той твърди, че терминът „агностик“ му подхожда повече.[4]

В края на 2018 г. против Тайсън са повдигнати обвинения за сексуален тормоз от страна на четири жени.[5] Тайсън отрича обвинението на едната от тях за изнасилване, но потвърждава основните факти за неуместно поведение, изнесени от другите три жени, твърдейки, че действията му са невярно изтълкувани и поднася извиненията си за всяко недоразумение или оскърбление.

Книги[редактиране | редактиране на кода]

Деграс дава автограф върху книгата си Origins.
  • Merlin's Tour of the Universe (1st ed 1989/2nd ed 1998). ISBN 0-385-48835-1
  • Universe Down to Earth (1994). ISBN 0-231-07560-X
  • Just Visiting This Planet (1998). ISBN 0-385-48837-8
  • One Universe: At Home in the Cosmos (2000). ISBN 0-309-06488-0
  • Cosmic Horizons: Astronomy at the Cutting Edge (2000). ISBN 1-56584-602-8
  • City of Stars: A New Yorker's Guide to the Cosmos (2002)
  • My Favorite Universe (a 12-part lecture series) (2003). ISBN 1-56585-663-5
  • Origins: Fourteen Billion Years of Cosmic Evolution (co-authored with Donald Goldsmith) (2004 / softcover reprinted in 2014 with a new cover reflecting Tyson's status as host of Cosmos: A Spacetime Odyssey). ISBN 0-393-32758-2
  • The Sky Is Not the Limit: Adventures of an Urban Astrophysicist (2004 / softcover reprinted in 2014 with a new cover reflecting Tyson's status as host of Cosmos: A Spacetime Odyssey). ISBN 978-1-59102-188-9
  • Death by Black Hole: And Other Cosmic Quandaries (2007 / softcover reprinted in 2014 with a new cover reflecting Tyson's status as host of Cosmos: A Spacetime Odyssey). ISBN 0-393-33016-8 Да паднеш в черна дупка (2008) ISBN: 978-954-321-475-4.
  • The Pluto Files: The Rise and Fall of America's Favorite Planet (2009 / softcover reprinted in 2014 with a new cover reflecting Tyson's status as host of Cosmos: A Spacetime Odyssey). ISBN 0-393-06520-0
  • Space Chronicles: Facing the Ultimate Frontier (2012 / softcover reprinted in 2014 with a new cover reflecting Tyson's status as host of Cosmos: A Spacetime Odyssey). ISBN 0-393-08210-5
  • Welcome to the Universe: An Astrophysical Tour (co-authored with Michael A. Strauss and J. Richard Gott) (2016). ISBN 978-0691157245.
  • Astrophysics for People in a Hurry (2017). ISBN 978-0-39360-939-4. Астрофизика за заети хора (2017). ISBN: 978-619-01-0111-6
  • Accessory to War: The Unspoken Alliance Between Astrophysics and the Military (2018, with Avis Lang). ISBN 0-393-06444-1.
  • Letters from an Astrophysicist (2019). ISBN 978-1324003311.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.youtube.com.
  2. Symposium Awards. // National Space Symposium. Посетен на 25 октомври 2010.
  3. About Neil deGrasse Tyson. // Архивиран от оригинала на 2013-01-06.
  4. Neil deGrasse Tyson: Atheist or Agnostic?. // Big Think. Посетен на 2017-02-23. (на английски)
  5. Ghorayshi, Azeen. Nobody Believed Neil deGrasse Tyson's First Accuser. Now There Are Three More.. // Buzzfeed Entertainment Group, December 5, 2018.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]