Нийл деГрас Тайсън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Нийл деГрас Тайсън
Neil deGrasse Tyson
американски астрофизик
Тайсън в Хауърдски университет, септември 2010 г.
Тайсън в Хауърдски университет, септември 2010 г.

Роден

Националност Флаг на САЩ САЩ
Религия Агностицизъм[1]
Образование Харвардски университет
Колумбийски университет
Научна дейност
Област Физика
Образование Колумбийски университет, Тексаски университет, Харвардски университет
Работил в PBS, Хейдън Планетариум

Подпис Neil deGrasse Tyson signature.svg
Уебсайт www.haydenplanetarium.org/tyson
Нийл деГрас Тайсън в Общомедия

Нийл деГрас Тайсън (на английски: Neil deGrasse Tyson) е американски астрофизик и научен коментатор.

Директор е на планетариума Хейдън и научен сътрудник в катедрата по астрофизика в Американския музей по естествена история. От 2006 до 2011 г. е домакин на научно образователното телевизионно шоу на NOVA ScienceNOW на канал PBS и е чест гост на The Daily Show, The Colbert Report и Real Time with Bill Maher. От 2009 г. е домакин на седмичното радио шоу StarTalk. През 2014 г. Тайсън заедно със Сет Макфарлън започва ново телевизионно предаване, наречено Cosmos: A Spacetime Odyssey, актуализирано продължение на предаването от 1980 г. на Карл Сейгън Cosmos: A Personal Voyage.

Кратка научна биография[редактиране | редактиране на кода]

Бил Най, Барак Обама и Нийл Тайсън, 2014 г.

Изследванията на Тайсън са фокусирани върху различни наблюдения в космологията, звездната еволюция, галактическата астрономия и звездните формации. Той е заемал и заема редица постове, включително в Университета на Мериленд, Принстънския университет, Американския музей по естествена история и Планетариума Хейдън.

Нийл Тайсън написва няколко популярни книги по астрономия. През 1995 г. започва да списва своя колонка – „Вселена“ – в списание Natural History. През 2001 г. президентът на САЩ Джордж Уокър Буш го назначава да служи в Комисията относно бъдещето на американската космическа индустрия, а през 2004 г., за да служи в Комисията на президента за изпълнение на американската изследователска политика за проучване на космоса, известна като „Луна, Марс и отвъд“. Скоро след това е удостоен с Почетен медал на НАСА, най-високото гражданско отличие, връчвано от НАСА.[2]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

Давайки автограф върху книгата си Origins.
  • Merlin's Tour of the Universe (1st ed 1989/2nd ed 1998). ISBN 0-385-48835-1
  • Universe Down to Earth (1994). ISBN 0-231-07560-X
  • Just Visiting This Planet (1998). ISBN 0-385-48837-8
  • One Universe: At Home in the Cosmos (2000). ISBN 0-309-06488-0
  • Cosmic Horizons: Astronomy at the Cutting Edge (2000). ISBN 1-56584-602-8
  • City of Stars: A New Yorker's Guide to the Cosmos (2002)
  • My Favorite Universe (a 12-part lecture series) (2003). ISBN 1-56585-663-5
  • Origins: Fourteen Billion Years of Cosmic Evolution (co-authored with Donald Goldsmith) (2004 / softcover reprinted in 2014 with a new cover reflecting Tyson's status as host of Cosmos: A Spacetime Odyssey). ISBN 0-393-32758-2
  • The Sky Is Not the Limit: Adventures of an Urban Astrophysicist (2004 / softcover reprinted in 2014 with a new cover reflecting Tyson's status as host of Cosmos: A Spacetime Odyssey). ISBN 978-1-59102-188-9
  • Death by Black Hole: And Other Cosmic Quandaries (2007 / softcover reprinted in 2014 with a new cover reflecting Tyson's status as host of Cosmos: A Spacetime Odyssey). ISBN 0-393-33016-8
  • The Pluto Files: The Rise and Fall of America's Favorite Planet (2009 / softcover reprinted in 2014 with a new cover reflecting Tyson's status as host of Cosmos: A Spacetime Odyssey). ISBN 0-393-06520-0
  • Space Chronicles: Facing the Ultimate Frontier (2012 / softcover reprinted in 2014 with a new cover reflecting Tyson's status as host of Cosmos: A Spacetime Odyssey). ISBN 0-393-08210-5
  • Welcome to the Universe: An Astrophysical Tour (co-authored with Michael A. Strauss and J. Richard Gott) (2016). ISBN 978-0691157245.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б www.youtube.com.
  2. Symposium Awards. // National Space Symposium. Посетен на 25 октомври 2010.[мъртъв линк]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]