Николай Аничков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Николай Аничков
руски патоморфолог
Роден
Починал
Погребан Богословско гробище, Санкт Петербург, Русия

Награди Червено знаме
Ленин
Червена звезда
Орден на Трудовото червено знаме
Николай Аничков в Общомедия

Николай Николаевич Аничков (3 ноември 1885, Санкт Петербург - 7 декември 1964, Ленинград) е руски съветски патоморфолог, академик на Академията на науките на СССР (1939) и на Академията на медицинските науки на СССР (1944), почетен член на академиите на науките на Италия и Румъния, доктор на медицинските науки (1912), носител на Държавната награда на СССР (1942). Считан е за най-големия руски патолог. Създава теорията за атеросклерозата. Работи върху патогенозата на заразните болести.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Николай Аничков е представител на старата аристократична фамилия Аничков. Николай е син на депутата и заместник-министър на образованието Николай Милиевич Аничков (1844-1916). Майка му е дъщеря на свещеника Йосиф Василиев, който е построил православната катедрала „Св. Александър Невски“ в Париж. Женен е за Наталия - дъщерята на кмета на гр. Акерман, с която имат син Милий, станал известен военен хирург. Внукът му Николай е професор по патологична анатомия. Първата му съпруга умира през 1942 г. Жени се втори път за Вера Бартенева - бивша аристократка от Кострома, инженер-химик. От този брак няма деца.

Николай Аничков завършва Императорската военномедицинска академия през 1909 г. Кара стаж зад граница през 1912-1913 г. Става професор и ръководител на отдел „Патология“ в Института по експериментална медицина, ръководен от него през 1920-64 г. Успоредно с това е ръководител на отдел „Патологична физиология“ във Военномедицинската академия (1920-46).

Интересува се от руска музика, литература и история, обича природата и животните. В свободното си време работи в градината на вилата си в Команово.

Умира през 1964 г. Погребан е в Санкт Петербург. На неговото име е наречена лаборатория по атеросклероза в Научноизследователския институт по експериментална медицина.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • 60 лет Российской академии медицинских наук. — М.: НПО «Медицинская энциклопедия», 2004.
  • Саркисов Д. С. с соавт. Н. Н. Аничков. — М.: Медицина, 1989;
  • Климов А. Н. с соавт. Н. Н. Аничков в Институте экспериментальной медицины, СПб, 1995;
  • К 120-летию со дня рождения академика АН и АМН СССР Н. Н. Аничкова (редакционная). — Арх пат., 2005, вып. 5, с. 3-6;
  • Санкт-Петербург. 300 + 300 биографий. Биографический словарь / St. Petersburg. 300 + 300 biographies. Biographic Glossary // Сост. Г. Гопиенко. – На рус. и англ. яз. – М.: Маркграф, 2004. – 320 с. – Тир. 5000 экз. – ISBN 5-85952-032-8. – С. 15;
  • Аничков Н. М., Первооткрыватель в патологии. К 125-летию со дня рождения академика Н. Н. Аничкова. — Вестник РАН, 2010, вып. 11, с. 1005—1012;
  • Аничков Н. М., Н. Н. Аничков — крупный российский патолог, открывший значение холестерина в патогенезе атеросклероза. — В кн. 12 очерков по истории патологии и медицины. — СПб: Синтез бук, 2013. — сс. 78-103.
  • Friedman M., Friedland G.W., Medicines`s 10 Greatest Discoveries, Yale Univ. Press, New Haven-London, 1998;
  • Steinberg D., The Pathogenesis of Atherosclerosis. An interpretive History of the Cholesterol Controversy: Part I. — J. Lipid Res., 2004, Vol. 45, p. 1583—1593.
  • Konstantinov I.E., et al., Nikolai N. Anichkov and His Theory of Atherosclerosis. — Texas Heart Inst. J., 2006, vol. 33, N 4, p. 417—423.