Николай Кьостнер
| Николай Кьостнер | |
|---|---|
| естонски икономист и политик | |
| Роден | |
| Починал | 17 февруари 1959 г.
|
| Научна дейност | |
| Област | Икономика, статистика |
| Работил в | Тартуски университет |
| Работил в | Тартуски университет |
| Николай Кьостнер в Общомедия | |
Николай Кьостнер (на естонски: Nikolai Köstner) е естонски икономист и политик, работил дълги години в България и Египет.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е през 1889 г. Завършва Московския търговски институт през 1915 г.[1]
През следващите години се включва в политическия живот като представител на Естонската социалистическа работническа партия. През 1917 г. става член на създаденото след Февруарската революция Естонско провинциално събрание. След Октомврийската революция е избран за заместник-председател на Събранието и участва в обявяването на независимостта на Естония.
През 1918-1920 г. Николай Кьостнер е министър на търговията и участва в делегацията на Естония на Парижката мирна конференция. За кратко е дипломатически представител на страната в Съединените американски щати (1921-1922)[1].
След завръщането си в Естония Николай Кьостнер е съветник в Министерството на финансите. Започва да преподава статистика и икономическа география в университета в Тарту. През 1928-1932 г. е комисар на правителството при Ести Панк (централната банка). През същия период участва в паричната реформа, проведена в страната[2].
От 1932 до 1940 г. Кьостнер е комисар на Обществото на народите при Българската народна банка в София, където го заварва присъединяването на Естония към Съветския съюз.
През 1941 г. заминава за Кайро, където до края на живота си работи в Египетската централна банка[2] Николай Кьостнер умира през 1959 г. в Кайро.[1].
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Tallinn Rotary Club and the Estonian Rotary Movement // Eesti Rotariaanide Infopunkt. Посетен на 9 октомври 2009.
- ↑ а б Аврамов, Румен. Комуналният капитализъм: Т.I. София, Фондация Българска наука и култура / Център за либерални стратегии, 2007. ISBN 978-954-90758-7-8. с. 625.
