Николай Лайхтенбергски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Николай Лайхтенбергски
руски офицер

Роден
Починал
Погребан Санкт Петербург, Русия

Националност Флаг на Русия Русия
Баща Максимилиан дьо Боарне
Майка Мария Николаевна
Николай Лайхтенбергски в Общомедия

Николай Максимилианович Романовски княз Лайхтенбергски (на руски: Николай Максимилианович Романовский князь Лейхтенбергский) е руски аристократ, княз и член на императорското семейство Романови. Руски фицер, генерал от кавалерията и генерал-адютант. Участник в Руско-турската война (1877-1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Николай Лойхтенбергски е роден на 23 юни 1843 г. в Петерхоф, Русия. Той е третото дете и първият син на херцог Максимилиан Лайхтенбергски и великата княгиня Мария Николаевна, дъщеря на император Николай I. По рождение е „Негово Императорско Височество“. Получава образованието си от домашни учители като видните учени Класовски, Бауер, Михаил Драгомиров, М. Каторга и др.

Постъпва на действителна военна служба през 1859 г. Повишен е във военно звание генерал-майор от 1865 г. Поради морганатичен брак живее в чужбина (1871-1876).

Участва в Руско-турската война (1877-1878). Назначен е за командир на кавалерията на Предния отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко). Участва в първото преминаване на Стара планина през Хаинбоазкия проход. Проявява се при първото превземане на Казанлък, битката при Нова Загора и боевете при Стара Загора. Повишен е последователно във военно звание генерал-лейтенант от 1877 г., генерал от кавалерията и генерал-адютант от 1890 г.

Проявява интерес към минералогията. Президент е на Руското минералогично дружество и Геологическия комитет. Предприема проучване на Централна Русия и Урал. Организира подробно геоложко изучаване и създаване на геоложка карта на Русия. Участва в изработването на правила за нефтеното производство, които действат и днес. Член на Минния съвет и на Комитета по държавните имущества. След Руско-турската война (1877-1878) живее в Париж. Автор на серия публикувани изследвания по минералогия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Георгиев Г. Освободителната война 1877-1878, С., 1978, с. 53-54.
  • Большая биографическая энциклопедия, М., 2009.