Никола Алтънков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Никола Алтънков
български и американски учен и политик
Роден
Никола Георгиев Алтънков

Етнос българи
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Калифорнийски университет, Санта Барбара
Научна дейност
Област Политология

Никола (Николай) Георгиев Алтънков е български и американски учен и политик. Доктор по история от Калифорнийския университет в Санта Барбара и професор, магистър на изкуствата от Института за чужди науки в Монтерей. Член на Академията за политически науки в Ню Йорк от 1984 г. и на почетното социологическо общество „Делта Тау Капа“ от 1975 г.[1][2][3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в София на 17 август 1932 г.[2] През 1951 – 1952 година, едва 18-годишен е заточен в лагера „Белене“.[3] Завършва английска филология в Софийския държавен университет „Климент Охридски“ през 1963 г.

Политически емигрант през периода 1965 – 1995 г. През 1965 година успява да избяга от България по време на екскурзия до Съветския съюз, в която е включен един ден в Хелзинки (Финландия). Живее в Швеция, Германия и Франция, а през 1967 г. емигрира в САЩ.[1]

Завършва история и прави докторат в Калифорнийския университет в Санта Барбара.[4][2] Преподава във висши американски училища, работи по научноизследователски проекти.[1][2] Собственик е на корпорация за специализирани изследвания, занимаваща се с решаване на практически задачи в областта на политиката и социологията. Прави изследвания в областта на икономиката.[4]

Член е на Академията за политически науки (Ню Йорк, 1984), на почетното социологическо общество „Делта Тау Капа“ (1975), Американската асоциация за напредък в славянските науки и Научната група по български изследвания.[1]

В САЩ е председател е на Българския национален фронт (в изгнание) с почетен председател Иван Дочев.[4]

След 1995 г. се завръща в България.[1] Лидер е на организацията Български демократичен форум[5] (БДФ)[6] (в България). През 1995 г. основава Български национален фронт (БНФ) в България.

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на трудове по история, политология, социология и икономика. Има над 200 публикации.[2] Автор е на шест книги в Америка.[4]

В България завършва и издава последните си книги:[1]

  • „България - малък тигър: стратегия XXI век“ (2000)
  • „Икономика на благоденствието“ (2002, в съавторство с В. Рангелова)
  • „Нарекоха ги фашисти. Легионери, отецпаисиевци, ратници, бранници, родозащитници, кубратисти“ (2004)
  • „Кой победи“ (2009)
  • „Светците ги съдят“ (2010)
  • „История на БКП 1919–1989“ (2018, 2020)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Политика“         Портал „Политика          Портал „София“         Портал „София          Портал „България“         Портал „България          Портал „САЩ“         Портал „САЩ