Никола Праматарски
| Никола Праматарски | |
| български учител и революционер | |
 | |
| Роден |
1880 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Никола Христов Праматарски е български общественик, революционер и просветен деец, учител от Македония.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в 1880 година в Скребатно, тогава в Османската империя, в будно земеделско семейство. Чичо му Апостол Праматарски е учител в Неврокоп. Никола завършва Сярската българска гимназия и в 1900 година е назначен за учител в демирхисарското село Голешово с годишна заплата от 16 турски лири, а в следващата учебна 1902 – 1903 година за същите пари е учител в родното си село.[1]
Взима дейно участие в Илинденско-Преображенското въстание. По нареждане на ВМОРО заедно с мъжа на сестра си Костадин Кръстин запалват османските казарми в село Обидим. След въстанието Праматарски бяга в България и с брата на зет си Димитър Кръстин се установяват в Провадия. Димитър Кръстин става учител в добруджанско село, а Праматарски е поканен е за учител в село Тюрк Арнаутлар, където започва работа от 12 ноември 1903 година с годишна заплата от 692 лева. В селото по това време няма училищна сграда и Праматарски преподава в църквата. В 1904 година се жени.[1]
Праматарски е социалист, поддръжник на Димитър Благоев. Участва на конференция на БРСДП в Шумен. Праматарски е сред основателите на читалище „Светлина“ през декември 1904 година. Участва в просветната дейност на читалището като изнася беседи. В началото на 1905 г. взема участие първото представление на пиесата „Хаджи Димитър и Стефан Караджа“.[1]
През 1913 година, по време на Междусъюзническата война заедно с по видните жители на селото Праматарски е арестуван от румънските войски и затворен в Добрич. Пуснат е срещу откуп. Поради влошеното си здраве, започва работа като секретар-бирник.[1]
Умира в 1916 година в родното си село тежко болен.[1]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Димо Праматаря | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Апостол Праматарски | Христо Праматарски | Димитър Македонски (1844 — 1912) | Александър Праматарски | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Димчо Праматарски (1859 — след 1943) | Никола Праматарски (1880 — 1916) | Илия Праматарски | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Александър Праматаров (1892 — 1982) | Георги Праматарски (1892 — 1936) | Иван Праматарски (? — 1903) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
