Никола Кемилев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Никола Цанов Кемилев)
Направо към: навигация, търсене
Никола Кемилев
политик, офицер, революционер

Роден
Починал
Народен представител в:
XXI ОНС   XXII ОНС   XXIII ОНС   

Никола Цанов Кемилев или Кямилев е български политик, офицер, сред основателите на Вътрешната добруджанска революционна организация, сътрудник на БКП.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден в Хаджиоглу Пазарджик на 20 декември 1880 година. Служи като офицер в II, III, IV и IX, XI конен полк, стига до чин полковник. Като офицер в Четвърти конен полк в Ямбол активно снабдява Вътрешната македоно-одринска революционна организация с оръжие в Одрински революционен окръг. Брат му е в четата на Христо Чернопеев и е ранен в сражение[1].

През 1920 г. е уволнен от армията.[2] Членува в Националлибералната партия. След Деветоюнския преврат от 9 юни 1923 г. до 19 юли година е градоначалник на Русе. Подкрепя и влиза в новата политическа формация Демократически сговор. Депутат е от Сговора в XXI, XXII и XXIII народно събрание. Гравитира към групата на Александър Цанков.

Активно участва в дейността на ВДРО и е сред представителите на нейната десница. През лятото на 1923 г. влиза в Централния комитет на организацията и е натоварен с функцията да осъществява връзката ѝ с българското правителство. Сериозно е ранен по време на атентата в църквата „Света Неделя“ от 1925 година.

Близък е до ВМРО и посредничи при преговорите между Иван Михайлов и военния министър Александър Кисьов при така наречената Неврокопска афера в 1932 година.[3]

Получава ежемесечно суми по 5000 лв. от БКП, за да предава информация, с която разполага.

Поддържа контакти с нелегалните военни структури на Комунистическата партия. След 9 септември 1944 г. е осъден от Народния съд, но заради оказани услуги на комунистически функционери не е репресиран сурово и получава присъда само от 2 години затвор. Последните години от живота си прекарва в столицата като директор на малка текстилна работилница.

Чичо е на Здравка Кямилева – участничка в групата за убийства на БКП от 1942 – 1943 г.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 37, 405
  2. Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 89.
  3. Шанданов, Петър. Богатството ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 84.