Нина Симон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Нина Симон
Nina Simone
Nina Simone 1965.jpg
Родена
Починала
21 април 2003 г. (70 г.)

Етносафроамериканци
Учила вДжулиард
ПсевдонимNina Simone
НаградиДоктор хонорис кауза
Зала на славата на рокендрола (2018)
Музикална кариера
Стилсоул, джаз,[1] класическа музика, боса нова
Инструментипиано, вокал
Гласконтраалт
Активностот 1954 г.

ПодписNina Simone signature.svg
Уебсайтwww.ninasimone.com
Нина Симон в Общомедия

Нина Симо́н (на английски: Nina Simone), с истински имена Юнис Катлин Уеймън (Eunice Kathleen Waymon), е американска певица и пианистка.

Известна е с текстовете, които пише. Музиката ѝ обикновено е причислявана към джаза, но на нея не ѝ харесва това определение, така че за нейното творчество може да се каже още, че съдържа елементи на блус, ритъм енд блус и соул.

На върха на кариерата си е тясно свързана с борбата срещу расизма в Съединените щати. През 1973 година напуска родината си и се заселва отначало в Барбадос, а по-късно във Франция. Като причина за това изтъква именно расизма. Посещава отново Съединените щати за концертно турне едва през 1985 година

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Симон е родена като Юнис Катлин Уеймън в Трайън, щата Северна Каролина, в бедно афроамериканско семейство с 8 деца на 21 февруари 1933 година.[2] Баща ѝ Джон Диван Уеймън (1898 – 1972)[3] се занимава с домашни ремонти, известно време има център за химическо чистене, но често боледува. Майка ѝ Мери Кейт Уеймън (1901 – 2001)[4] е методистка свещеничка.

Нина Симон започва да свири на пиано едва 4-годишна. Първата песен, която научава, е „God Be With You, Till We Meet Again“".[5] Първоначално свири в местната църква, а първия си концерт с класическа музика изнася на 12 години. По-късно разказва, че по време на концерта нейните родители, седнали на първия ред, са принудени да се преместят по-назад, за да направят място на бели хора, но тя отказва да свири, докато не ги върнат.[6][7][8] Учителят по музика на Симон създава специален фонд за дарения за нейното обучение,[9] което ѝ дава възможност да учи в частно средно училище за афроамериканци в Ашвил.

Нина Симон през 1982 г.

Последни години[редактиране | редактиране на кода]

Нина Симон умира в съня си в Кари льо Руе, Франция на 21 април 2003 година.

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Нина Симон през 1969 г.
  • Little Girl Blue (1957)
  • Nina Simone and Her Friends (1957)
  • Jazz as Played in an Exclusive Side Street Club (1958)
  • My Baby Just Cares for Me (1959)
  • The Amazing Nina Simone (Colpix, 1959)
  • Nina Simone at Town Hall (Colpix, 1959)
  • The Original Nina Simone (1959)
  • Nina Simone at Newport (Colpix, 1960)
  • Forbidden Fruit (Colpix, 1961)
  • Nina at the Village Gate (Colpix, 1962)
  • Nina Simone Sings Ellington! (Colpix, 1963)
  • Nina Simone at Carnegie Hall (Colpix, 1963)
  • Nina’s Choice(1963)
  • Folksy Nina (Colpix, 1964)
  • Nina Simone in Concert (Philips, 1964)
  • Broadway. Blues. Ballads (Philips, 1964)
  • I Put a Spell on You (Philips, 1965)
  • Pastel Blues (Philips, 1965)
  • Nina Simone with Strings (Colpix, 1966)
  • Let It All Out (Philips, 1966)
  • Wild is the Wind (Philips, 1966)
  • High Priestess of Soul (Philips, 1967)
  • Nina Simone Sings the Blues (RCA Victor, 1967)
  • Silk & Soul (RCA Victor, 1967)
  • 'Nuff Said! (RCA Victor, 1968)
  • Nina Simone and Piano (RCA Victor, 1969)
  • To Love Somebody (RCA Victor, 1969)
  • Black Gold (RCA Victor, 1970)
  • Here Comes the Sun (RCA Victor, 1971)
  • Heart & Soul (1972)
  • Emergency Ward! (RCA Victor, 1973)
  • It Is Finished (RCA Victor, 1974)
  • Baltimore (1978)
  • Fodder on My Wings (Carriere, 1982)
  • Nina’s Back (VPI, 1985)
  • Let It Be Me (Verve, 1987)
  • Live & Kickin' (VPI, 1987)
  • A Single Woman (Electra, 1993)
  • The Essential Nina Simone (compilation, RCA, 1993)
  • The Rising Sun Collection (compilation, Just A Memory Records, 1994)
  • Live at Ronnie Scott’s (Meteor, 1999)
  • Sugar in my Bowl: The Very Best 1967 – 1972

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Цитирани източници

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]