Сладък кестен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Обикновен кестен)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сладък кестен
Chestnuts.jpg
Сладък кестен (Castanea sativa)
Illustration Castanea sativa0 clean.jpg
Природозащитен статут
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Fagales Букоцветни
семейство: Fagaceae Букови
род: Castanea Кестен
вид: C. sativa Сладък кестен
Научно наименование
Уикивидове Castanea sativa
Mill., 1768[1]
Синоними
Разпространение
Castanea sativa range.svg
сладък кестен в Общомедия

Сладкият кестен (Castanea sativa) е широколистно дърво. Расте предимно в кафяви горски почви, богати на хранителни вещества. Сладкият кестен е влаголюбив дървесен вид. Той има добре развита на дълбочина и ширина коренова система, което го предпазва от щети при силни ветрове. Сладкият кестен (наричан още Обикновен кестен) на височина достига до височина 35 - 40 метра.

Листата на сладкия кестен са прости, цели и на дължина достигат до 25 см, а на ширина до 8 см. Характерен за листата на сладкия кестен е тъмнозеления цвят на горната им страна и силно назъбения ръб на листото. Листните петури се прикрепят с немного дълга листна дръжка. Листата на сладкия кестен са богати на витамин К.

Сладкият кестен е еднодомно растение. Мъжките цветове са събрани в съцветия. Всеки отделен цвят има 5-6 околоцветнилистчета, които са жълтозелени на цвят. Всеки цвят разполага с от 10 до 20 тичинки.

Плодовете му узряват от 4 до 5 месеца след цъфтежа на растението. Оптималния си плодоносен капацитет дървото от сладък кестен достига, когато е на около 50 години. Плодовете му са богати на скорбяла, захари и мазнини, поради което се използват за храна от човека.

Предполага се, че сладкият кестен произхожда от Азия. Среща се в Южна Европа, Северна Африка, Кавказ, Мала Азия. В България образува естествени насаждения в южната част на страната - по северните склонове на Беласица, Славянка, Пирин и Огражден. Най-компактни и големи са насажденията в Беласица. За кестеновите гори край Берковица в Западна Стара планина се смята, че имат изкуствен произход.

Сладкият кестен обикновено живее до 150-годишна възраст, но пределната му възраст е около 500 години. По-ранната смърт на сладкия кестен обикновено се причинява от гъбно заболяване, характерно за вида.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  1. BHL Page ID: 394701
  2. указано в: Species Plantarum. 1st Edition, Volume 2, страница: 997, BHL Page ID: 359018, инстанция на: first description (of a taxon)