Превземане на Белград (1521)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Обсада на Белград (1521))
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Обсада на Белград.

Белградската крепост през 1521 година
Обсада на Белградската крепост
Османско-унгарски войни
Информация
Период юли-28/29 август 1521
Място Белград
Резултат превземане на Белградската крепост
Територия Кралство Унгария
Воюващи страни
Fictitious Ottoman flag 2.svg Османска империя Flag of Hungary (1867-1918).svg Кралство Унгария, българи
Командири
Сюлейман I
Пири паша
Ахмед паша
Мустафа паша
Михаил Мору
Йован Бат
Владислав Барди
Ян Моргай
Сили
от 30 до 100 хиляди еничари
топове
около 1000 души гарнизон и гражданска защита
малко топове
Жертви и загуби
над 1000 убити или ранени неголеми
[[:commons:Category:Siege of Belgrade (1521)|Обсада на Белградската крепост]] в Общомедия

Превземането, предшествано от обсада, на Белград от османците става на 28 август 1521 година.

Стратегия[редактиране | редактиране на кода]

Османската обсада на Белград през лятото на 1521 година е третият опит, след 1440 г. и 1456 г., за превземане на стратегическата Белградска крепост, която отваря пътя на османците към Централна Европа през Панонската низина. За разлика от предходните два неуспешни опита, сега Османската империя е значително по-добре подготвена за атаката на крепостта, а номинално владеещите укреплението унгарци са неподготвени да я защитават, като вътрешнополитическото положение на кралството е нестабилно, а маджарската държава разкъсвана от противоречия. За разлика от предходните два опита за завоюване на крепостта, този път османците я обграждат отвсякъде с цел прекъсване продоволствието и комуникациите на защитниците ѝ. За изпълнение на стратегическата османска цел предходно е завоюван Срем.

Прелюдия[редактиране | редактиране на кода]

Сюлейман Великолепни, следвайки пътя на завоеванията на своя прадядо Мехмед II Завоевателя, си поставя за цел да завоюва и последните две християнски укрепления на Балканите – Ордена на йоанитите на остров Родос /които се прехвърлят след завоюването му през декември 1522 на остров Малта/ и Белградската крепост.

В годините след смъртта на Ян Хуниади, Унгарското кралство, разкъсвано от вътрешни противоборства, постепенно занемарява укрепленителната система по южната си граница откъм Османската империя. След възкачването на престола, Сюлейман Великолепни решава, че е ударил часът за завоюване на Белград и Унгарското кралство. Той не се лъже в прогнозата си, защото след битката при Мохач през 1526 година, Кралство Унгария de jure престава да съществува поделено на три между Австрийските Хабсбурги, трансилванския войвода Ян Заполски и владенията на Османската империя помежду им.

Номинално преди предприемане на похода срещу Белград, Сюлейман Великолепни изпраща дипломатическа мисия в Буда с цел Унгарското кралство да препотвърди примирието сключено между страните от баща му Селим I през 1519 година. Унгарците се отнасят лошо с османските пратеници, като дори ги оковават, което послужва като casus belli на Сюлейман I.

Състояние на Белградската крепост[редактиране | редактиране на кода]

След падането на крепостта, унгарските защитници са пуснати да си ходят към Кралство Унгария, а българите от крепостта и околността [1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Занетов, Гаврил. Западни български земи и Сърбия. История и етнография, 1917.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Пад Београда (1521)“ в Уикипедия на сръбски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.