Обсада на Берат (1280 – 1281)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Обсада на Берат.
| Обсада на Берат | |||
| Византийско-анжуйски | |||
 | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 1280 – 1281 г. | ||
| Място | Берат | ||
| Резултат | разгром за обсаждащите | ||
| Територия | Византийска империя | ||
| Страни в конфликта | |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
| |||
 | |||
Обсадата на Берат през 1280 – 1281 година започва след като в 1271 г. Карл I Анжуйски прогласява създаването на Албанско кралство. [1]
През 1274 г. Михаил VIII Палеолог започва офанзива срещу албанските владения на династията Анжу и византийската армия успява да обсади в Дуръс и Валона сицилианците, които в Албания нямат други форпостове. В годините 1274 – 1275 византийците се опитват да превземат и тези два града, но не успяват. [2]
През 1279 г. Карл Анжуйски установява контрол над латинските държавици в Гърция и след васалитета и на деспота на Епир Никифор I Комнин [3] през август 1279 г. изпраща в Албания своя генерал Хуго де Сули, за да започне офанзива по Виа Егнация. [4]
През август-септември 1280 г. армия в състав 2000 кавалеристи и 6000 пехотинци превзема с щурм крепостта Канина и обсажда Берат. Гарнизонът е силен, но комендантът иска подкрепление от Константинопол. Императорът изпраща армия под командването на своя племенник и велик доместик Михаил Тарханиот. В Константинопол е отслужен молебен за спасението на империята. [5]
В началото на обсадата анжуйците успяват да превземат някои близки фортове и да проникнат в предградията. Карл I издава заповед да се превземе града до пристигането на помощта, дори при необходимост да се щурмува крепостта. [6] През март 1281 г. деблокиращата византийска армия пристига пред града и Тарханиот решава да избегне пряк двубой, предпочитайки да устройва засади и вилазки. Византийците успяват да доставят провизии на обсадените по река Осум. [7].
Анжуйците се стремят към генерално сражение и генерал Хуго де Сули излиза на разузнаване с отряд който попада на засада на туркополи, в резултат от което е пленен. [8] Анжуйската армия, разбирайки че е останала без командване, изпада в безтегловност и византийците, възползвайки се от паниката, излизат в открит бой и я разбиват.
Победата е действително стратегическа, като след нея на Михаил Тарханиот е устроен триумф в Константинопол и му даден титул кесар, но той го отказва. Византия възстановява властта си и над Дуръс и Валона. Карл Анжуйски започва подготовка за нова офанзива, след като с посредничеството на папа Мартин IV анжуйците и венецианците подписват през същата тази 1281 г. т.нар. Орветски договор за възстановяването на Латинската империя. [9] Михаил VIII Палеолог е отлъчен от католическата църква, с което се слага края на Лионската уния, обаче хитрият византиец сключва съюз с арагонския крал Педро III Арагонски и срива цялата италийска завера посредством сицилианска вечерня.
В чест на победата на Палеолозите е възстановена с параклис Света Богородица Памакаристос.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Fine 1994, с. 184 – 185 / Geanakoplos 1959, с. 233 – 234.
- ↑ Geanakoplos 1959, с. 279 – 280 / Nicol 1993, с. 58 / Fine 1994, с. 187
- ↑ Nicol 1993, с. 63 / Fine 1994, с. 185 – 186
- ↑ Geanakoplos 1959, с. 329 – 330 / Setton 1976, с. 135 – 136
- ↑ Nicol 1993, с. 65 / Geanakoplos 1959, с. 331
- ↑ Setton 1976, с. 136 – 137 / Geanakoplos 1959, с. 331 – 332
- ↑ Geanakoplos 1959, с. 332 / Nicol 1993, с. 65 – 66.
- ↑ Geanakoplos 1959, с. 332 – 333 / Nicol 1993, с. 66 / Setton 1976, с. 137
- ↑ Geanakoplos 1959, с. 334 / Nicol 1993, с. 66 – 67
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Fine, John Van Antwerp. The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. Ann Arbor, Michigan, University of Michigan Press, 1994, [1987]. ISBN 0-472-08260-4.
- Geanakoplos, Deno John. Emperor Michael Palaeologus and the West, 1258 – 1282: A Study in Byzantine-Latin Relations. Cambridge, Massachusetts, Harvard University Press, 1959. OCLC 1011763434.
- Nicol, Donald M. The Last Centuries of Byzantium, 1261 – 1453. Second edition. Cambridge, Cambridge University Press, 1993. ISBN 978-0-521-43991-6.
- Setton, Kenneth M. The Papacy and the Levant (1204 – 1571). Т. Volume I: The Thirteenth and Fourteenth Centuries. Philadelphia, The American Philosophical Society, 1976. ISBN 0-87169-114-0.