Огулпаша

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Огулпаша
Oğulpaşa
— село —
Страна Турция
РегионМармара
ВилаетОдрин
Надм. височина90 m
Население1384 души (2000)
Пощенски код22500

Огулпаша или Оглупаша или Олпаша (на турски: Oğulpaşa) е село в Източна Тракия, Турция, околия Хавса, вилает Одрин.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 10 км северно от Хавса.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Огулпаша е българско село в Одринската кааза на Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Олпаш (Olpach) има 95 домакинства и 484 българи.[1]

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 100 български екзархийски семейства или 455 души.[2]

Българското население на Огулпаша се изселва в Ямболско след Междусъюзническата война в 1913 година.[3]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Огулпаша
  • Трифон Тодоров Георгиев (Апостол Зографов, 1898 – 1942), български комунист, подводничар,[4] интербригадист[5]
Починали в Огулпаша
  • Диню Желев Петков, български военен деец, старши подофицер, загинал през Балканската война на 29 януари 1913 година[6]
  • Юрдан Димитров Колев, български военен деец, кандидат-офицер, загинал през Балканската война на 12 март 1913 година[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 12.
  2. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.300.
  3. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 310.
  4. Списък на убити партизани
  5. Сирков, Димитър. В защита на Испанската република : 1936 - 1939. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1967. с. 249.
  6. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 5, л. 121
  7. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 18, л. 8