Олус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Олус
Местоположение
Reliefkarte Griechenland.png
35.255° с. ш. 25.7331° и. д.
Олус
Местоположение в Гърция
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Крит
Археология
Вид Град
Олус в Общомедия

Олус (на гръцки: Ὄλους[1] или Ὄλουλις) е античен потънал град в североизточната част на остров Крит, Гърция, на чието място днес се намира град Елунда.

За историята на древния град се черпи информация главно от монетите и надписите от периода 330—280 г. пр.н.е. От тях става известно, че през 201 г.пр.н.е. Олус сключва съюз с Родос, но по-късно попада под властта на Лато. Най-голямото си могъщество градът достига между V и II в. пр.н.е., когато жителите му наброяват около 40 000 жители.[2] Олус е имал храм посветен на богинята Бритомартида, която на Крит е еквивалент на Артемида. Именно образът на Бритомартида е изобразяван от едната страна на повечето монети, сечени в града, а от другата страна присъства образът на Зевс с орел или делфин или звезда с осем лъча и думата OLOUNTION (Олус).[3][4]

От запазените надписи също става ясно, че главният храм на Олус е бил посветен на Афродита и Арес. Артефактите открити около него се съхраняват в археологическия музей на Агиос Николаос. Някои от надписите съобщават и за политическите съюзи на Олус с други критски градове или съседни острови - с Родос, Кносос, Лато.

За унищожението на Олус има няколко хипотези. Възможно е той да е разрушен отначало при изригването на вулкана на Санторини около 1540 г.пр.н.е. Но тъй като градът със сигурност е обитаван и през II в. пр.н.е. е по-вероятно той да е потъвал бавно и постепенно.[5] Днес от него могат да се видят единствено разпръснати основите на някои стени на постройки и мозаечният под на базиликата.

Същевременно след гибелта на древния Олус в близост се появява ново селище, Елунда, което е обитавано в епохата на Византия (разкрита е раннохристиянска базилика от V век) и запазва независимостта си и при завладяването на острова от Венеция.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Клавдий Птолемей, География, 3.17.5
  2. Olous
  3. Eckhel, vol. ii. p. 316; Théodore Edme Mionnet, Descr. vol. ii. p. 289; Combe, Mus. Hunter
  4. Ancient Olous
  5. Olous