Ол Дойньо Самбу

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ол Дойньо Самбу (Ол Дойньо Сампу)
Tanzania relief location map.svg
-2.15° с. ш. 35.9333° и. д.
Местоположение в Танзания
Височина 2043 м.
Местонахождение Танзания
Тип щитовиден вулкан
Площ на кратера няма кратер
Последно изригване горен плиоцен до среден плейстоцен

Ол Дойньо Самбу (Ол Дойньо Сампу) (Ol Doinyo Sambu, Ol Doinyo Sampu) е вулкан във високопланинските кратерни земи, заемащи територии по протежение на попадащата в Танзания част от Източноафриканската рифтова долина. Това е зона, в която се срещат Африканската и Сомалийската литосферни плочи. Тяхното бавно раздалечаване е довело до формирането на голям разлом и поредица от планински и вулканични образувания. Тези структури са създадени при масивно подземно повишаване на налягането по време на формирането на разлома.[1]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Ол Дойньо Самбу (Планината на слоновете)[2] е един от най-северните вулкани в Танзания, чиито северни склонове попадат на територията на Кения. Представлява широк куполообразен щитовиден вулкан с рязко отсечени източни склонове. На върха западната и източната му части оформят широк, разлят купол. От запад постепенно и плавно се издига над равнината Салей, а източните му склонове са отсечени и разкриват 1200-метрови стръмни скали, извисяващи се над езерото Натрон. По-голямата част от вулканичния фланг под тези скали, лежи под нивото на езерото.[3][4]

Параметри[редактиране | редактиране на кода]

Ол Дойньо Самбу се издига на 2043 m надморска височина. Източните му склонове се намират и на 1400 m над околния терен, а западните – на 700 m. Диаметърът на основата му е 42 km. На върха му не се забелязва наличието на кратер. Предполага се, че за последен път е изригнал в периода между горния плиоцен и средния плейстоцен.[4]

Геология[редактиране | редактиране на кода]

Вулканът е изграден главно от напластявания от оливинов базалт, придружени от вторични трахибазалти и фонолити.[3] Срещат се и фенокристали от авгит, оливин и лабрадорит. Малко на юг от границата с Кения, лавата, която се е изляла в по-ниските околни части на разлома, съдържа кварцит. Склоновете на рифта са изградени от базалт, осеян с лещовидни образувания от туфи и агломерати по протежение на 4 до 6 km северно от делтата на р. Пениндж. На 200 m от върха, между базалтовите скали, се откриват вмъкнати езерни седименти. Базалтовите пластове над тях са образувани преди последната ледникова епоха, което означава, че върхът на вулкана е формиран преди около 5,5 милиона години.[4]

На запад и югозапад от вулкана, по прилежащите хълмове и в околността се наблюдават оголени скали от нефелин и оливин. В ниските части на северните склонове, непосредствено до границата с Кения се откриват застинали разливи от оливинов базалт, примесени с биотит-оливинови нефелини (анкаратрит). На западния бряг на езерото Натрон се намира малък базалтов хълм, издигащ се над по-късните седиментни скали.[4]

През 1922 година Е. Кренкел, цитирайки и трудовете на Л. Финк от 1903, прави анализ на трахидолеритите от Ол Дойньо Самбу като ги съпоставя с подобни скали от връх Мауензи в Килиманджаро и отчита, че и двата вида са еднакви като композиция.[4]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Вулканът и околните територии са населени от племето масаи.[2]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.