Операция Прериен огън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Операция „Прериен огън“
Част от Студената война
A-6Es VA-115 CV-41.jpg
Щурмови самолети А-6Е Intruder — едни от главните участници в операция Прериен огън
Информация
Период март 1986 г.
Място залив Сидра
Резултат Тактическа победа за САЩ
Воюващи страни
Flag of the United States.svg САЩ Flag of Libya (1977–2011).svg Либия
Сили
30 бойни кораба
225 самолета
2 корвети
2 ракетни катера
ЗРК С-200
авиация
Жертви и загуби
Няма 1 корвета потопена
2 ракетни катера потопени
1 тежко повредена корвета
1 повреден десантен кораб
няколко радарни инсталации на ЗРК повредени или унищожени
35 убити
Операция „Прериен огън“ в Общомедия

Операция Прериен огън (на английски: Operation Prairie fire) е кодовото име на операция на ВМС на САЩ, довела до въоръжен сблъсък между САЩ и Либия и станала кулминация на бойните действия в залива Сидра през 1986 г.

Предпоставки[редактиране | редактиране на кода]

Дългогодишното напрежение между двете държави особено нараства след няколко терористични акта през 1985 г., при които загиват американски граждани. Сред тях са: отвличането на полет 847 на TWA на 14 юни 1985 г., отвличането на италианския круизен кораб Акиле Лауро (7 октомври), отвличането на полет 648 на EgyptAir (23 ноември) и атаките на летищата в Рим и Виена (27 декември). Според САЩ Либия е пряко отговорна за тези атентати с подкрепата си за тероризма, както и за прекия организатор на някои от тях — Абу Нидал[1].

Операциите Attain Document[редактиране | редактиране на кода]

В отговор на атентатите, САЩ започват мащабни военноморски маневри под името Attain Document в залива Сидра. В тях участват три самолетоносача (Корал Сий, Саратога и Америка), пет крайцера, шест фрегати, 12 разрушителя, около 250 самолета и 27 000 души.

Те се провеждат край условната линия на 32° 30' северна ширина, свързваща градовете Бенгази и Мисурата. Тя е определена през 1973 г. от либийския лидер Муамар Кадафи и е обявена за новата граница на либийските териториални води. Наречена е от него „Линия на смъртта“, тъй като пресичането ѝ заплашва с ответна военна реакция.

Операциите Attain Document I и Attain Document II се провеждат съответно на 26-30 януари и 12-15 февруари и имат за цел да провокират либийската страна. Американските кораби демонстративно пресичат „Линията на смъртта“, оставайки в международни води, а по време на тези операции са извършени 130 прехвата на либийски самолети над залива Сидра, но до въоръжени стълкновения не се стига. Няколко пъти край американския флот с разузнавателна цел се появяват и съветски Ту-16, но са прехванати от палубните изтребители и отдалечени от корабните съединения[2].

Операция Прериен огън[редактиране | редактиране на кода]

Операция Прериен огън (Attain Document III) се провежда в периода 23-29 март 1985 г. Тя има за допълнителна цел да събере разузнавателни сведения за новите съветски ЗРК С-200 (по класификацията на НАТО — SA-5 Gammon), като провокира използването им (предвижда се американските самолети да бъдат засечени и съпровождани от системите на комплексите, а те от своя страна да бъдат засечени от американските средства за радиоелектронно разузнаване).

На 24 март обаче, след демонстративен въздушен бой между две двойки F-14 и МиГ-25, по американски изтребители са изстреляни общо 6 ракети (три двуракетни залпа, първият в 13:54 h местно време) от комплексите С-200, които не улучват целите си.

Американският контраудар не закъснява — в 19:00 h от палубите на самолетоносачите стартират ударни самолети А-6Е, А-7Е и EA-6B, въоръжени с касетъчни боеприпаси, противокорабни и антирадарни ракети. Прикривани са от изтребители F-14 и F/A-18; радиоелектронното осигуряване се осъществява от самолети за ДРЛО Е-2С, във въздуха се намират и самолети за дозареждане KA-6D.

В 19:26 h двойка А-6Е откриват либийски катер клас La Combattante IIa и го потопяват. След около 40 минути са атакувани позиции на ЗРК С-200 с ракети AGM-88 HARM от самолети А-7Е. Няма сигурни попадения, но след тази атака за известно време либийските ЗРК преустановяват дейността си. Около 21:55 h е от два А-6Е е атакувана и тежко повредена либийска корвета от съветски проект 1234 (по НАТО — клас „Нанучка“), а малко по-късно крайцерът Йорктаун потопява с две ракети Харпун ракетния катер „Уахид“. Атакувано е пристанището в Бенгази, където с високоточните касетъчни боеприпаси Mk-20 Rockeye II е повреден един десантен кораб[3].

Около полунощ по американските самолети са изстреляни още няколко ракети от комплексите С-75 Двина (по НАТО — SA-2) и С-200, но отново без резултат. В отговор позициите на разкритите позиции на либийските ЗРК са обстреляни с ракети AGM-88 HARM, които повреждат няколко радарни установки, като поне две от тях са на С-200. Около 7:30 h на 25 март два А-6Е откриват и потопяват ракетна корвета от съветски проект 1234 (Нанучка).

Бойните действия в операция „Прериен огън“ приключват официално в 08:30 h.

Последствия[редактиране | редактиране на кода]

Въоръженият сблъсък влошава допълнително и без това обтегнатите отношения между САЩ и Либия. На 5 април в дискотеката Ла Бел в Западен Берлин избухва бомба, която убива двама американски военнослужещи и турска сервитьорка, ранени са 229 души. Сведенията сочат за организатор либийското разузнаване[4], което става повод американския президент Роналд Рейгън да нареди нов въздушен удар по Либия — в резултат е проведена операция Елдорадо каньон.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]