Противокорабна ракета

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Една от първите съветски ПКР – „Термит“. Състои на въоръжение на корабни ПКРК и в състава на бреговия мобилен комплекс „Рубеж

Противокорабна ракета – ракета, предназначена за поразяване на надводни цели (кораби).

Влиза в състава на противокорабните ракетни комплекси (ПКРК), където, освен самите ракети, влизат също носителя (кораб, подводни лодки, самолет, вертолет, мобилна брегова установка), пусковата установка, комплекса за управление, понякога и носителя на системата за насочване. В зависимост от типа носител ПКР и ПКРК се биват следните типове – кораб-кораб, въздух-кораб и т.н.

Първите образци управляемо специфично противокорабно въоръжение се появяват през Втората световна война – германската Henschel Hs 293, американската ASM-N-2 Bat, японската MXY7 Ohka Цветче сакура.

Като клас въоръжение ПКР получават развитие след Втората световна война заедно с общото развитие на ракетната техника.

Пуск на ПКР RGM-84A „Харпун“ производство на САЩ

История[редактиране | редактиране на кода]

Първи образци[редактиране | редактиране на кода]

Идеята за създаване на безпилотни летателни апарати за поразяване на корабите на противника се появява още през Първата световна война. Първите опити за използване на авиацията против военните кораби демонстрират, че това е съществено по-трудно, отколкото се предполага на теория: да се уцели с бомба маневриращият и защитаващ се със зенитните си оръдия кораб се оказва прекалено сложно, а торпедоносната авиация и пикиращите бомбардировачи едва започват да се разработват.

Още през 1914 г. американският изобретател Спери предлага своя проект за „летящо торпедо“, управляемо от жироскопен автопилот. Торпедото трябва да се пуска от палубата на военния кораб по кораба на противника, и, автоматично да държи курса, поразявайки противника в борда или в надстройката. Немският флот в периода 1915 – 1918 г. експериментира с планиращите торпеда на „Сименс“, управляеми по кабел от борда на цепелин.

След края на Първата световна война бързото усъвършенстване на торпедоносната авиация и появата на пикиращите бомбардировачи дава, както изглежда тогава, достатъчно ефективни авиационни средства за поразяване на корабите на противника и интереса към управляемото противокорабно оръжие временно намалява. Той отново излиза на дневен ред вече в годините на Втората световна война, когато развитието на радарите, средствата за управление на зенитния огън и палубната авиация правят атаките на пикировачите и торпедоносците прекомерно трудни и рисковани.

Първи специализираното противокорабно оръжие създават немците. През 1943 г. те успешно използват планиращата бомба/ракета[К 1] Henschel Hs 293. Управляема от борда на самолета-носител, бомба се пуска отвъд пределите на радиуса на ефективно действие, в крайна сметка поне на малокалибрената зенитна артилерия на противника. Редица кораби на съюзниците са потопени или повредени от това оръжие в периода 1943 – 1944 г., но развитието на средствата за РЕБ и усъвършенстването на ПВО слагат край на нейната употреба.

През 1945 г. ВМС на САЩ в рамките на програмата SWOD разработва прекия предшественик на съвременните противокорабни крилати ракети – самонасочващата се планираща бомба ASM-N-2 Bat. Бомбата се насочва към целта с помощта на активна радиолокационна глава за самонасочване и може да порази цел на разстояния до 32 километра. Приета на въоръжение през януари 1945 г., бомбата се използва с относителен успех по време на бойните действия в Тихия океан, но скорошното приключване на войната и практически пълното прекратяване на японското корабоплаване пречат за широкото ѝ разгръщане.

Противокорабните ракети в епохата на „Студената война[редактиране | редактиране на кода]

След края на Втората световна щафетата в развитието на противокорабните ракети преминава към СССР. САЩ, разглеждайки атомната бомба като „абсолютното оръжие“, в т.ч. и във войната по море, малко се интересуват от развитието на специализираното противокорабно управляемо оръжие.

През 1950-те години в СССР са разработени първите противокорабни ракети: авиационната КС-1 Комета и КСЩ, с корабно базиране. Ракетите се разглеждат от съветското командване като ефективно средство за париране на подавляващото превъзходство на НАТО в тежки надводни кораби. Именно в СССР е създадена получилата широко разпространение ракета П-15 „Термит“ – първата в света противокорабна ракета с контейнерно съхранение, приспособена за поставяне практически на всеки един военен кораб или катер.

Поради появата в средата на 1950-те на зенитните ракети с корабно базиране, като например RIM-2 „Terrier“ и RIM-8 „Talos“, ефективността на дозвуковите противокорабни ракети съществено намалява и през 1960-те години, за да се реши този проблем, СССР приема на въоръжение свръхзвуковите противокорабни ракети, К-10С, Х-22 и П-35.
В другите страни на развитието на противокорабните ракети не се отделя особено внимание. Единствената страна, освен СССР, където ПКР активно се разработват през 1950-те, е Швеция[К 2].
На 21 октомври 1967 г. при бреговете на Порт Саид с ракети П-15 „Термит“ пуснати от египетските ракетни катери от типа „Комар“ е потопен израелският разрушител „Ейлат“, това е първият случай на бойно използване на противокорабните ракети[1][2].
Едва през 1960-те, след първите случаи на успешно използване на противокорабните ракети съветско производство в локални конфликти, ефективността на специализираното противокорабно оръжие е оценена по достойнство. Първата разработена не в СССР и не в Швеция противокорабна ракета е израелската Gabriel, приета на въоръжение през 1970 г.

Противокорабните ракети съвременен тип[редактиране | редактиране на кода]

Към 1970-те става ясно, че летящите на голяма височина свръхзвукови противокорабни ракети не са идеалното решение. Поради голямата височина на полета те се засичат от радарите на противника на значителна дистанция и, независимо от свръхзвуковата скорост на ПКР, противника има напълно достатъчно време за да предприеме контрамерки: използването на средствата за радиоелектронна борба или зенитни ракетни комплекси. Практиката на Виетнамската война показва, че даже за пилотираните самолети скоростта и височината на полета не гарантират защитата им от ЗРК подобни на С-75.

Решение на проблема може да бъде в прехода на малки и свръхмалки височини на полета. Но за свръхзвуковите противокорабни ракети полета на свръхниска височина е затруднителен поради резкия ръст на съпротивлението на въздуха и, съответно, на разхода на гориво, което силно съкратява радиуса им на действие. Като частично решение на проблема са разработени свръхзвуковите ракети с комбинирана схема на полета, като П-700 „Гранит“ и П-800 „Оникс“: ракетата лети през по-голямата част от траекторията си на голяма височина (около 15000 – 20000 метра), и едва близо до целта се снижава до височина 20 – 50 метра, така затруднявайки съпровождането на ракетата от радарите на противника. Но това е само частично решение на проблема – баражиращите прихващачи Grumman F-14 Tomcat и далекобойните зенитни ракети SM-1ER могат да свалят ПКР още в нейния височинен участък от траекторията на полета.

Като решение на проблема е разработена концепцията за дозвуковата крилата ракета, извършваща ЦЕЛИЯ полет на свръхниски височини: 2 – 4 метра над водата. Атаката на такава ракета би била за кораба на противника пълна изненада: неговите радари ще засекат ракетата само тогава, когато тя се появи иззад радиохоризонта в непосредствена близост до него, оставяйки на противника минимум време за обтрана.

Първата ракета, реализираща (не напълно) подобна концепция, става появилият се през 1972 г. съветски П-70 „Аметист“, макар тя не напълно да съответства на тези изисквания поради сравнително високия си полет над водата – 60 метра. След него последва, през 1975 г., френската MM-38 Exocet, първата „класическа“ противокорабна ракета, с дозвукова скорост на полета при височина 1 – 2 метра над повърхността на водата. Развитие на концепцията стават появилите се през 1977 г. американска RGM-84 „Harpoon“, италианската Otomat, съветската Х-35 „Уран“ и противокорабната версия на КР „Томахоук“ – TASM (Tomahawk anti-ship missile).

Съвременните ПКР[редактиране | редактиране на кода]

Руския БПРКБал-Э“.

Понастоящем развитието на противокорабното оръжие продължава. Основното направление в развитието на ПКР става намаляване на тяхната видимост за радарите на противника (чрез внедряването на технологии за понижаване на отразяващата повърхност), усъвършенстване на ГСН, увеличаване на далечината на пуск и увеличаване на скоростите на ракетите.

Подавляващото болшинство съвременни противокорабни ракети са нисколетящи дозвукови крилати ракети.

Редица страни, включая Русия, Индия, Китай и Тайван, продължават разработката на свръхзвукови противокорабни ракети. Главен проблем тук са значителните габарити на свръхзвуковите ПКР и техният малък радиус на действие при полет на свръхмалки височини (не по комбинирана траектория). Така например, радиуса на действие на руско-индийската свръхзвукова ПКР PJ-10 „БраМос“ при полет по комбинирана траектория съставлява 300 км, а при полет изключително на малка височина – 120 км.

В опит да се реши този проблем в Русия е разработена противокорабната ракета Калибър, изпълняваща основната част от полета на свръхмалка височина и на дозвукова скорост, а близо до целта рязко ускоряваща се за възможно най-бързото преодоляване на останалата до противника дистанция.

В САЩ понастоящем се разработва малозабележимата високоавтономна противокорабна ракета LRASM, която ще бъде способна да осъществява самостоятелно търсене, идентификация на целите, определяне на маршрута и поразяване на противника на голяма дистанция без необходимост от предварително определяне на курса или външно целеуказание. Също, състоящата на въоръжение ЗУР SM-6 (снабдена с активна глава за самонасочване) е адаптирана за поразяване на надводни цели на дистанции 250 – 400 км, и успешно е изпробвана в ролята на свръхзвукова противокорабна ракета.

През 2016 г. СМИ съобщават, че Русия разработва и изпитва хиперзвуковата противокорабна крилата ракета „Циркон“, с която се планира да се въоръжи тежкият атомен ракетен крайцерПетър Велики“, а също и проектираните атомни многоцелеви подводници пето поколение „Хъски“.[3][4]

Носители[редактиране | редактиране на кода]

Освен корабите, подводните лодки и самолетите, носители на ПКР също могат да бъдат стационарни или подвижни брегови противокорабни ракетни комплекси (БПРК).[5] От спецификата на средата за пуск и типа на носителя зависят много от особеностите на пусковото устройство и ракетата, например, пусковите устройства и ракетите с авиационно базиране често са по-леки и по-малки по размери на ПУ и ПКР от тези с морско и наземно базиране, положението в пространството позволява на самолетите или вертолетите-носители да осъществяват насочването към целта на значително по-голямо разстояние, отколкото от кораба. ПКР, изстрелвани от торпеден апарат или вертикалната пускова установка на подводните лодки, винаги са самонасочващи се или летящи по предварително програмиран маршрут (тъй като към момента няма ефективни технологии за практическото реализиране на контура за управление на ракета от клас „повърхност—повърхност“ изпод водата), ПКР с авиационно базиране могат да бъдат управляеми с помощта на станция за насочване, монтирана на борда на летателния апарат-носител, реализирайки безжично телевизионно/радиокомандно или радиолокационно насочване към целта (работите по създаването на ПКР управляеми по оптично влакно остават на фаза експериментиране).

Основни образци[редактиране | редактиране на кода]

Година Страна Название Изображение (в маршева полетна конфигурация) Макс. далечина, км Макс. скорост, Мах Дължина, м Диаметър, м Маса, кг Маса на БЧ, кг Тип насочване Носител ПУ
1943 Германия Германия Henschel Hs 293 18 0,55 3,82 0,47 1045 295 Радиокомандно Самолет (С)
1944 Съединени американски щати САЩ KSD-1 „Гаргойл“ 13 0,78 3,1 0,508 688,1 453,5 Радиокомандно С
1945 Япония Япония MXY7 Ohka Цветче сакура Yokosuka-MXY-7-Ohka-sketch.svg 40 0,55 6,06 0,76 2120 1200 Камикадзе С
1945 Съединени американски щати САЩ ASM-N-2 „Бат“ 32 0,5 (планер) 3,63 0,3 850 450 АРЛ ГСН С
1960 Съюз на Съветските Социалистически Републики СССР П-15 „Термит“ P-15 Termit sketch.svg 80 0,95 6,5 0,76 2523 513 ИНС + АРЛ/ИК Надводен кораб (НК), Наземна пускова установка (НПУ)
1968 Съюз на Съветските Социалистически Републики СССР П-70 „Аметист“ P-70 Ametist sketch.svg 80 0,95 7 0,55 2900 Radioactive.svg 200 кт

1000 кг

ИНС + АРЛ Подводна лодка (ПЛ)
1972 Норвегия Норвегия AGM-119 Пингвин Kongsberg-AGM-119-Penguin-sketch.svg 55 0,95 3,6 0,28 370 130 ИК / Л С, Вертолет (В), НК
1972 Съюз на Съветските Социалистически Републики СССР П-120 „Малахит“ P-120 Malakhit.svg 150 0,9 8,84 0,8 5400 Radioactive.svg до 2 Мт

800 кг

ИНС + АРЛ/ИК НК, ПЛ
1975 Съюз на Съветските Социалистически Републики СССР П-500 „Базалт“ P-500 bazalt sketch.svg 550 2,5 11,7 0,88 4800 Radioactive.svg 350 кт

500 (1000) кг

ИНС + АРЛ НК
1975 Франция Франция Екзосе Exocet sketch.svg 180 0,95 4,7 0,35 670 165 ИНС + АРЛ С, НК
1976 Германия Германия AS.34 Kormoran Kormoran sketch.svg 30 0,9 4,4 0,34 660 160 ИНС + АРЛ С
1980 Съединени американски щати САЩ Харпун Harpoon missile sketch.svg 280 0,9 3,84 0,34 667 225 ИНС + АРЛ/ИК С, НК, ПЛ, НПУ
1980 Япония Япония ASM-1 ASM1 sketch.svg 65 0,9 4 0,35 600 150 ИНС + АРЛ С, НПУ
1983 Съюз на Съветските Социалистически Републики СССР П-700 „Гранит“ P-700-Granit sketch.svg 625 2,5 10 0,85 7000 Radioactive.svg до 500 кт

518 – 750 кг

ИНС + АРЛ НК, ПЛ
1983 Съюз на Съветските Социалистически Републики СССР П-750 „Метеорит“ Meteorit missile sketch.svg 5500 3 12,8 0,9 6380 Radioactive.svg ?

ок. 1000 кг

ИНС + АРЛ С, НК, ПЛ, НПУ
1984 Съюз на Съветските Социалистически Републики СССР П-270 „Москит“ P-270 moskit sketch.svg 240 2,8 9,75 0,76 4450 300 кг (320) ИНС + АРЛ С, НК, НПУ
1984 Франция Франция AS.15TT AS15TT sketch.svg 17 0,95 2,3 0,187 100 30 ИНС + АРЛ В, НК, НПУ
1985 Швеция Швеция RBS-15 RBS15 sketch.svg 250 0,95 4,33 0,5 800 200 ИНС + СП + АРЛ С, НК, НПУ
1985 Великобритания Великобритания Sea Eagle Sea eagle sketch.svg 110 0,95 4,1 0,4 600 230 ИНС + АРЛ С
1968 Съюз на Съветските Социалистически Републики СССР Х-22 600 3,5 – 4,6 11,67 0,92 5780 Radioactive.svg1000 ИНС + АРЛ С
1987 Съюз на Съветските Социалистически Републики СССР П-1000 „Вулкан“ P-1000-Vulkan sketch.svg 700 2,5 11,7 0,88 5800 Radioactive.svg 350 кт

500 кг (ВВ)

ИНС + АРЛ НК
1987 Италия Италия Marte-2 Marte-2 sketch.svg 20 0,95 2,85 0,27 147 35 ИНС + АРЛ В, НПУ
1989 Съюз на Съветските Социалистически Републики СССР Х-31 АД 160 3,1 5,34 0,36 715 110 ИНС + АРЛ С
1993 Япония Япония ASM-2 ASM2 sketch.svg 100 0,9 4 0,35 600 150 ИНС + ИК С, НПУ
1993 Flag of Russia.svg Русия 3М-54Э Калибър 3M-54E Sketch.svg 220 0,8 – 2,9* 8,22 0,533 2300 200 ИНС + АРЛ НК, НПУ, ПЛ
1993 Flag of Russia.svg Русия 3М-54Э1 Калибър 300 0,8 6,2 0,533 1800 400 ИНС + АРЛ НК, НПУ, ПЛ
1995 Flag of Russia.svg Русия Х-35 Kh-35 flight sketch.svg 300 0,85 4,4 0,42 600 145 ИНС + АРЛ/ИК В, В, НК, НПУ
1996 Тайван Тайван Сюн фен 2Е Hsiung-Feng-2-sketch.svg 80 0,9 3,9 0,34 520 225 ИНС + АРЛ + ИК С, НК
2002 Flag of Russia.svg Русия П-800 „Оникс“ P-800 oniks sketch.svg 500-300-120** 2,6 8 0,67 3000 300 ИНС + АРЛ С, НК, НПУ, ПЛ
2006 Южна Корея Южна Корея Хесон SSM-700K-Hae-Sung-Sketch.svg 150 0,85 4,8 0,34 718 ИНС + АРЛ НК
2007 Норвегия Норвегия Naval Strike Missile NSM sketch.svg 185 0,95 3,95 0,32 410 125 ИНС + СП + ИК С, НК, НПУ
  • На маршевия участък от пътя дозвукова скорост, на финалния участък – свръхзвукова.
    • Максималната далечина зависи от траекторията на полета. При висока траектория далечината е максималната, при нисковисотна – минималната. При комбинирана траектория е усреднена.

٭Фугасно-кумулативна бойна част, съвмещяваща в себе си два типа поразяващо въздействие – фугасно и кумулативно. Заряд от такъв тип е предназначен за поразяване на два типа цели – кораби и площ. Голямата маса на бойната част (500 – 1000 кг) осигурява добро поражаващо фугасно въздействие.

Условни обозначения:

Употреба в бой[редактиране | редактиране на кода]

Анализ на случаите на поразяване на кораби от ПКР* (1967— до днес)[6]
Конфликт Дата Име на кораба Тип на кораба и тонаж (т) Ракета Скорост (M), маса на ракетата и БЧ (кг) Изваден от строй (попадение по ред), характер на повредите Критично попадение БИ
Втора арабско-израелска война 21 октомври 1967 Flag of Israel.svg Eilat разрушител 2555 Термит 0.95 2523 513 1 опита за противоракетна маневра не е успешен, обстрела на ракетата със зенитно-артилерийски и картечен огън е безрезултатен, 1 (17:32) — пробойна над водолинията, на кораба започва пожар в котелното отделение, котел №2 е изваден от строй; 2 (ок. 18:30) — попадение в машинното отделение, кораба е напълност обездвижен и без захранване; 3 (ок. 18:30) — попадение в мидъла, кораба се накланя от удара, потъва 15 минути след третото попадение[7] трето [8]
Трета индо-пакистанска война 4 декември 1971 Flag of Pakistan.svg PNS Khaibar (D163) разрушител 3360 Термит 0.95 2523 513 1 първо [9]
4 декември 1971 Flag of Pakistan.svg PNS Badr (D161) разрушител 3360 Термит 0.95 2523 513 1 не потъва [9]
4 декември 1971 Flag of Pakistan.svg PNS Muhafiz миночистач 375 Термит 0.95 2523 513 1 първо [9]
Шестдневна война 6 октомври 1973 Сирия пр. 254 миночистач 500 Gabriel 0.70 430 65 1 трето [10]
6 октомври 1973 Сирия пр. 205 ракетен катер 200 Gabriel 0.70 430 65 1 второ [10]
6 октомври 1973 Сирия пр. 183-Р ракетен катер 71 Gabriel 0.70 430 65 1 първо [10]
6 октомври 1973 Сирия пр. 183-Р ракетен катер 71 Gabriel 0.70 430 65 1 първо [10]
8 октомври 1973 Египет пр. 205 ракетен катер 200 Gabriel 0.70 430 65 1 второ [11]
8 октомври 1973 Египет пр. 205 ракетен катер 200 Gabriel 0.70 430 65 1 второ [11]
8 октомври 1973 Сирия пр. 205 ракетен катер 200 Gabriel 0.70 430 65 1 второ [11]
10 октомври 1973 Сирия пр. 205 ракетен катер 200 Gabriel 0.70 430 65 1 второ [11]
10 октомври 1973 Сирия пр. 183-Р ракетен катер 71 Gabriel 0.70 430 65 1 първо [11]
11 октомври 1973 Сирия пр. 205 ракетен катер 200 Gabriel 0.70 430 65 1 второ [12]
11 октомври 1973 Сирия пр. 205 ракетен катер 200 Gabriel 0.70 430 65 1 второ [12]
Фолкландска война 3 май 1982 Аржентина ARA Comodoro Somellera (A-10) патрулен катер 800 Sea Skua 0.85 145 30 1 второ [13]
3 май 1982 Flag of Argentina.svg ARA Alferez Sobral (A-9) патрулен катер 800 Sea Skua 0.85 145 30 2 не потъва [13]
4 май 1982 Великобритания HMS Sheffield (D80) разрушител 4100 Exocet 0.95 670 165 1 първо [14]
28 май 1982 Великобритания SS Atlantic Conveyor вертолетоносач 14946 Exocet 0.95 670 165 2 второ [15]
11 юни 1982 Великобритания HMS Glamorgan (D19) разрушител 6200 Exocet 0.95 670 165 1 не потъва [16]
Operation Prairie Fire (Операция „Огън в прерията“) 24 март 1986 Либия Waheed ракетен катер 311 Harpoon 0.85 690 160 1 първо [17]
24 март 1986 Либия Zaquit малък ракетен кораб 850 Harpoon 0.85 690 160 1 второ [17]
Ирано-иракска война 17 май 1987 Flag of the United States.svg Stark фрегата 3660 Exocet 0.95 670 165 2 не потъва [18]
Операция „Богомол“ 18 април 1988 Flag of Iran.svg Джошан ракетен катер 275 Standard 2.0 500 68 1 пето [19]
18 април 1988 Flag of Iran.svg Саханд фрегата 1540 Harpoon 0.85 690 160 1 трето [20]
Война в Персидском заливе 30 януари 1991 Flag of Iraq.svg неизв. патрулен катер 220 Sea Skua 0.85 145 30 1 второ [20]
30 януари 1991 Flag of Iraq.svg пр. 254 миночистач 500 Sea Skua 0.85 145 30 2 не потъва [21]
30 януари 1991 Flag of Iraq.svg TNC-45 патрулен катер 265 Sea Skua 0.85 145 30 2 не потъва [21]
30 януари 1991 Flag of Iraq.svg TNC-45 патрулен катер 265 Sea Skua 0.85 145 30 2 не потъва [21]
Военноморские учения на НАТОДемонстрация на решителност 1 октомври 1992 Flag of Turkey.svg TCG Muavenet (DM 357) разрушител 3375 Sea Sparrow 2.5 230 40,5 1 обстрел на бойния кораб „погрешка“ (както е заявено от разследването на инцидента) не потъва [22]
* В представената таблица не са указани случаите с използване на ракети против съдове на търговския флот, необходима е тяхната отделна каталогизация.

Коментари[редактиране | редактиране на кода]

  1. Двигателя на бомбата се използва само за ускоряване на нейното отделяне от носителя, а не за осигуряване на тяга в полета.
  2. Болшинството корабни ЗРК на САЩ и Великобритания имат възможност за поразяване на надводните кораби на противника в т.ч. и с ядрени заряди.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Крылатая противокорабельная ракета П-15(4К40) | Ракетная техника
  2. Боевые Корабли Израиля – Шербург
  3. Источник: крейсер „Петр Великий“ в ходе модернизации получит гиперзвуковые ракеты. // Армия и ОПК. ИТАР-ТАСС, 19.02.2016. Посетен на 19 февруари 2016. …крейсер получит на вооружение гиперзвуковые противокорабельные ракеты „Циркон“. На данный момент ракеты проходят летно-конструкторские государственные испытания… Параметры „Циркона“ являются секретными. Открытые источники указывают, что дальность новой ракеты может составить до 400 километров, а скорость ее полета будет примерно в пять раз превышать скорость звука. (на руски)
  4. В России начались испытания гиперзвуковых крылатых ракет „Циркон“. // РИА Новости, 17.03.2016. Посетен на 17 март 2016. "Гиперзвуковые ракеты „Циркон“ уже в металле, и начались их испытания с наземного стартового комплекса", – сказал [высокопоставленный представитель военно-промышленного комплекса] собеседник агентства (на руски)
  5. Противокорабельная крылатая ракета Х-35 | Ракетная техника
  6. Schulte, 1994, pp. 45 – 46
  7. Egyptian missiles sink destroyer „Eilat“. // The Israel Digest. – Jerusalem: Israel Digest, 3 ноември 1967. – Vol. 10 – No. 22 – P. 1 – 2.
  8. Schulte, 1994, p. 3
  9. а б в Schulte, 1994, p. 4
  10. а б в г Schulte, 1994, p. 5
  11. а б в г д Schulte, 1994, p. 6
  12. а б Schulte, 1994, p. 7
  13. а б Schulte, 1994, p. 9
  14. Schulte, 1994, pp. 9 – 10
  15. Schulte, 1994, p. 10
  16. Schulte, 1994, p. 11
  17. а б Schulte, 1994, pp. 11 – 12
  18. Schulte, 1994, p. 12
  19. Schulte, 1994, pp. 12 – 13
  20. а б Schulte, 1994, p. 13
  21. а б в Schulte, 1994, pp. 13 – 14
  22. Schulte, 1994, p. 14
  23. USS Buchanan DDG-14 (електронен ресурс)
  24. USS Downes FF 1070 (електронен ресурс)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Противокорабельная ракета“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.