П-120 „Малахит“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
П-120 „Малахит“
Класификацията на НАТО:SS-N-9 Siren
P-120 Malakhit.svg
Ескиз на противокорабната ракета П-120 „Малахит“
Обща информация
Вид Противокорабна ракета
История на производство и служба
Изобретател Челомей, Владимир Николаевич
Създадена на 1963 г. – 1972 г.
Производител ПО „Стрела“ гр. Оренбург;
разработена от: ОКБ-52, КБ по машиностроене (Москва) Съюз на Съветските Социалистически Републики Съюз на Съветските Социалистически Републики
Производство 19691992 г.
На въоръжение 17 март 1972 г. - до днес
На служба при Съюз на Съветските Социалистически Републики Съюз на Съветските Социалистически Републики
Военноморски флот на Русия Русия
Варианти П-70 „Аметист“ (базов модел)
Габаритни характеристики
Маса 5400 кг
Дължина 8,84 м
Диаметър 0,9 м
Технически характеристики
Бойна глава Фугасно-кумулативна
или ядрена
Взривна мощност 800 кг ВВ или до 2 мт
Брой бойни глави 1
Обсег 15 – 150 км
Скорост 0,9 М
Платформа Надводни кораби и подводници
[[:commons:Category:P-120 Malakhit|П-120 „Малахит“
Класификацията на НАТО:
SS-N-9 Siren]] в Общомедия

П-120 „Малахит“ (Индекс на УРАВ на ВМФ4К85, Класификацията на НАТО: SS-N-9 Siren, на български: Сирена) е съветска/руска крилата противокорабна ракета. Това е усъвършенствана модификация на комплекса П-70 „Аметист“ с: подобрена система за насочване; увеличена далечина на стрелбата 1,5 пъти; възможност за пуск от надводен кораб (изделие 4K86. Отличава се от 4К85 с липсата в състава на стартовия агрегат на двигател за подводна степен).

На 17 март 1972 г. комплекса е приет на въоръжение за надводните малки ракетни кораби (МРК) от проекта 1234 и на 21 ноември 1973 г. – за подводните лодки от проекта 670М.[1] Също, с ПКР „Малахит“ е въоръжен опитният МРК на подводни крила от проекта 1240.

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

През 1962 г. ОКБ-52 МАП излиза с предложение за създаването на унифицирана ПКР, с възможност за пуск както от подводници (в подводно положение), така и от надводни кораби. Новият комплекс е предназначен в т.ч. и за увеличаването на бойните възможности на подводните лодки от проекта 670 за сметка на замяна на „главния калибър“ ПКР „Аметист“.

С постановление на Съвета на Министрите на СССР №250 – 89 за разработката на комплекса П-120 е възложено на 28 февруари 1963 г. (по същото постановление с ПКР П-500 „Базалт“). През същата година от ОКБ-52 МАП е завършен предварителния проект на комплекса.

През февруари 1964 г. КБ Челомей завършва разработката на ескизния проект за новия противокорабен ракетен комплекс П-120 „Малахит“ с ракетата 4К85 (при това една от задачите на проектирането е осигуряването на възможност за старт на ракетата 4К85 от пусковите установки на комплекса П-70 „Аметист“). Пусковата установка за ракетите е разработена от КБМ в Москва[2].

Кратка хронология на проекта
  • 1964 г. – 1972 г. – етап на изпитанията
  • 17 март 1972 г. – приемане на въоръжение

Тактико-технически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Използване[редактиране | редактиране на кода]

По време на грузино-югоосетинския конфликт (7 август – 12 август 2008 г.), на 10 август има руско-грузински морски бой. Грузински стражеви катер при предполагаем опит за атака на руски кораби е напълно унищожен с попадания на 2 ракети П-120, изстреляни от малкия ракетен кораб на ЧФ на РФ „Мираж“[4]. Унищоженият грузински катер е предположително „Георгий Торели“[5].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Широкорад А. Б.. Огненный меч Российского флота. 416 с.. ISBN 5-87849-155-9.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „П-120“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.