П-700 „Гранит“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
П-700 „Гранит“
Класификацията на НАТО: SS-N-19 Shipwreck
P-700-Granit sketch.svg
Ескиз на противокорабната ракета П-700 „Гранит“
Обща информация
Вид Противокорабна ракета
История на производство и служба
Изобретател Челомей, Владимир Николаевич
Създадена на 1969 – 1983 г.
Производител НПО машиностроене
(OKB-52),Съюз на Съветските Социалистически Републики СССР
На въоръжение 19 юли 1983 г.[1] - до днес
На служба при Съюз на Съветските Социалистически Републики СССР
Военноморски флот на Русия Русия
[[:commons:Category:P-700 Granit|П-700 „Гранит“
Класификацията на НАТО:
SS-N-19 Shipwreck]] в Общомедия

ПКР П-700 на комплекса ракетно оръжие „Гранит“ (УРАВ ВМФ – 3М45, според класификацията на на НАТО: SS-N-19 „Shipwreck“ („Корабокрушение“)) е крилата противокорабна ракета (ПКР) с далечно действие, предназначена за борба с мощни корабни групировки, вкл. и авионосни.

При създаването на комплекса за първи път е използван подхода за взаимна връзка между три елемента: средствата за целеуказание (във вид на космически апарати), носителя и ПКР. Създаденият комплекс получава възможност да решава най-сложните задачи в морския бой като огнево средство на самостоятелен носител.

Също е възможно да бъде използван и за унищожаване на брегови цели.[2]

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

Работите по създаването на далекобойна свръхзвукова крилата ракета с подводен старт в СССР започват с постановлението на ЦК на КПСС и Съвета на Министрите на СССР №539 – 186 от 10 юли 1969 г. в ЦКБМ МОМ. Към това време на въоръжение при подводните лодки вече се намира свръхзвуковата крилата ракета П-6; но изстрелването ѝ е възможно само от повърхността, което силно увеличава уязвимостта на подводниците, и с оглед демаскиращия ефект на ракетния залп подлага лодката на значителен риск. Освен това, П-6, проектирана още в края на 1950-те г., десетилетие по-късно вече не отговаря на изискванията по скорост, далечина и височина на полет.

Разработката на новата крилата ракета с подводен старт е инициирана паралелно със създаването на развитието на П-6 – крилатата ракета П-500 „Базалт“, с която е планирано превъоръжаването на съществуващите носители. Обаче П-500 „Базалт“ също е непригодна за подводен пуск. Необходимо е създаването на напълно нова ракета. Проекта получава обозначението П-700 „Гранит“. Впоследствие е взето решение разработката на новата ракета да бъде с използване не само от подводници, а и от надводни кораби, дублирайки по този начин разработката на П-500.

Етапа на полетно-конструкторските изпитания на ракетата протича от ноември 1975 г. Държавните изпитания на комплекса „Гранит“ са в периода от 1979 до юли 1983 г. С постановление на ЦК на КПСС и СМ на СССР №686 – 214 от 19 юли 1983 г. комплекса е приет на въоръжение за следните кораби:

Съществуват проекти и за други носители, които обаче не са реализирани.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Ракетата П-700 „Гранит“ има пурообразна форма с пръстеновиден въздухозаборник в предния край и сгъваемо кръстовидно опашно оперение. Късото крило с голяма стреловидност, разгъващо се след пуска, е поставено в централната част на фюзелажа.

В движение ракетата се привежда от разположеният по централната ос турбореактивен двигател КР-21-300. Запуска на ракетата се осъществява под вода с помощта на разположен зад ракетата блок от четири твърдогоривни ускорителя. Ракетата се съхранява в херметичен транспортно-пусков контейнер със сгънати крила и оперение, въздухозаборника е прикрит от куполообразен обтекател. Преди старта установката се запълва със забордна вода (тази процедура се използва и на надводните кораби с цел избягване на повреди по установката от стартовите газове), след което се включва ускорителя, който изтласква ракетата от шахтата и я издига на повърхността на водата. Във въздуха обтекателя на въздухозаборника пада, крилата и оперението се разгъват, използвания ускорител се отделя и ракетата продължава полета с помощта на маршевия двигател.

Ракетата носи бойни части от различни типове[3]. Това може да бъде или полубронебойната (фугасно-проникваща) бойна част с тегло от 584 – 750 кг[Коментари 1], или тактическа ядрена с тротилов еквивалент до 500 килотона. Понастоящем във връзка с международните договори за забраната на ядрените крилати ракети с морско базиране, всички П-700 носят само конвенционални бойни части.

Насочването на ракетата се осъществява с помощта на активна радиолокационна глава за самонасочване. Бордовата автономна селективна система за управление на ПКР е построена на основата на трипроцесорна бордова цифрова изчислителна машина (БЦИМ) с използване на няколко информационни канала, което позволява успешен полет в сложна наситена от шумове обстановка и определянето на истинските цели на фона на смущенията. При групов пуск на ракети (залп), ракетите, откриват противника със своите глави за самонасочване, обменят си информация, идентифицират и разпределят целите според техните размери, взаимно разположение и други параметри. В БЦИМ са заложени електронните данни за съвременните класове кораби; тактически сведения, за например, типа ордери на корабите, което позволява на ракетата да определи, че пред нея има конвой, авионосна или десантна група, и да атакува главните цели в нейния състав; данни за противодействията със средствата на радиоелектронна борба на противника, способни с поставянето на смущения да отвеждат ракетите от целта; тактически маневри за уклонение от огъня на средствата за противовъздушна отбрана.

За повишаване на бойната устойчивост П-700 носи станция за поставяне на радиосмущения 3Б47 „Кварц“ и устройства за пускане на диполни отражатели и лъжливи цели.

Характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Параметър Значение
Дължина, м 10
Диаметър, м 0,85
Размах на крилата, м 2,6
Стартово тегло, кг 7000
Скорост на височина, М 2,5
Скорост при земята/водата, М 1,5
Далечина на полета, км 550 (625) по комбинирана траектория,
145 (200) по изключително ниска траектория
Таван на полета, м 14000-17000 на маршевия участък,
в зависимост от схемата на траекторията
Минимална височина на полета, м до 25 (на участъка на атаката)
Система за управление ИНС + АРЛГСН
Бойна част Проникваща 518 – 750 кг (според различни данни) или
ядрена, до 500 кт[Коментари 2]

Използване[редактиране | редактиране на кода]

Ракетите се пускат от контейнерни наклонени пускови установки СМ-225 (за подводните лодки) или СМ-233 (за надводните кораби), разположени под палубата на кораба-носител под ъгъл 60 градуса. Преди старта, за намаляване на термичните натоварвания върху пусковата установка, контейнера се запълва със забордна вода[3].

При стрелба на големи далечини (над 100 – 120 км), ракетите се издигат на височина 14000 – 17000 метра и изпълняват по-голямата част от полета на нея за да се снижи съпротивлението на въздуха (и, съответно, разхода на гориво) и да се увеличи радиуса на откриване на целите от ГСН[Коментари 3]. Открили целта, ракетите провеждат идентификация, разпределят между себе си целите и след това се снижават до височина 25 метра, скривайки се зад радиохоризонта[4] от радарите на кораба-носител, след което летят на ниска височина с изключени ГСН, включвайки ги отново едва за точното насочване непосредствено преди атаката. Атаката на съединение се организира така, че поражението на второстепенните цели става само след унищожаването на приоритетните, и така, че една цел не се атакува с повече от необходимите за нейното поразяване число ракети. При това ПКР използват програмирани тактически маневри за отклонение от огъня на средствата за противовъздушната отбрана, а също използват бордовите си средства за радиоелектронно противодействие.

Тъй като по време за полета на ракетата на голяма далечина е значително, и целта може да излезе отвъд границите на радиуса на засичане на ГСН на ракетата, а комплекса се нуждае от точно целеуказание, осъществявано от авиационния комплекс „Успех“ на самолетите Ту-95РЦ или вертолетите Ка-25Ц, или космическия комплекс за разузнаване и целеуказание МКРЦ „Легенда“[Коментари 4] Потенциално, ракетата също може да се използва за поражение на наземни цели, но поради липсата у ракетата на оборудване за полет на малка височина над суша, в такъв режим ракетата осъществява целия полет на голяма височина и е лека мишена за средствата на ПВО.

Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]

Опита от бойната и оперативната подготовка на ВМФ показва, че голямата маса и високата скорост на ракетите на комплекса затрудняват тяхното поражение със зенитни ракети от противника.[5]

Ракетата нито веднъж не е използвана в бойни условия, мненията за нейната реална ефективност са противоречиви.

Носители[редактиране | редактиране на кода]

Размерите на ракетата ограничават типове носители, на които тя може да бъде поставена. В перспектива, се предполага демонтажа на ракетите от всички носители поради нейното морално и техническо устаряване и замяната на П-700 с по-универсални и компактни противокорабни ракети с по-малък радиус на действие[6].

Разработчици[редактиране | редактиране на кода]

  • Главна организация – НПО машиностроене. Главен конструктор – Владимир Челомей (от 1984 г. – Херберт Ефремов).
  • Бордовата автономна селективна система за управление на ПКР е построена от колектива учени и конструктори на ЦНИИ „Гранит“ под ръководството на неговия генерален директор, Героя на Социалистическия Труд, лауреата на Ленинска премия В. В. Павлов.
  • Маршевият турбореактивен двигател КР-93 е разработен в КБ Уфимското моторостроително ПО под ръководството на главния конструктор Сергей Гаврилов; системата за управление на двигателя на основата на неврокомпютърното моделиране е разработена от катедрата „Техническа кибернетика“ на Уфимския авиационен институт.
  • Варианта на ракетата с опитен свръхзвуков правоточен двигател 4Д 04 е разработен в ОКБ-670 под ръководството на Михаил Бондарюк.
  • Теоретичните основи за построяването на космическата система за целеуказание, взаимното положение на спътниците на орбитите им, параметрите на техните орбити са разработени непосредствено с участието на академик М. В. Келдиш.
  • За участието му в създаването на комплекса „Гранит“ Ленинска премия на СССР е получава А. А. Саркисов (заместник генерален конструктор в ОКБ-100); Държавна премия на СССР е присудена на С. А. Сиротин (заместник ръководител на ЦИАМ).

Перспектива[редактиране | редактиране на кода]

Планира се нейната замяна с хиперзвукова (5 – 6 М) противокорабната ракета 3М22 „Циркон[7][8][9].

Коментари[редактиране | редактиране на кода]

  1. Данните не са еднозначни.
  2. От 1991 г., ядрените крилати ракети с корабно базиране за Русия и САЩ са забранени от договора СНВ-1. Всички П-700 намиращи се на въоръжение са окомплектовани само с конвенционални бойни части.
  3. На ранните етапи от разработката се предполага използването на радиолокационен визьор с ретранслация на данните към кораба-носител за командно насочване.
  4. Понастоящем МКРЦ „Легенда“ не функционира. За замяната му се разработва комплекса МКРЦ „Лиана“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((ru)) Константин Данилов. Непревзойдённое оружие. // Оф. сайт НПО машиностроения, 2013-07-19. Архив на оригинала от 2013-08-17. Посетен на 2013-08-06.
  2. Атомная подлодка СФ „Смоленск“ выполнила ракетную стрельбу по береговой цели.
  3. а б Комплекс П-50 / П-700 Гранит – SS-N-19 SHIPWRECK | MilitaryRussia.Ru – отечественная военная техника (после 1945 г.)
  4. Комплекс П-50 / П-700 Гранит – SS-N-19 SHIPWRECK. // MilitaryRussia.Ru.
  5. Крылатая противокорабельная ракета П-700 „Гранит“, aviation.ru
  6. Lenta.ru: Наука и техника: Атомные подлодки проекта „Антей“ пройдут перевооружение
  7. ((ru))  Источник: крейсер „Пётр Великий“ в ходе модернизации получит гиперзвуковые ракеты. // Армия и ОПК. ИТАР-ТАСС, 19.02.2016. Посетен на 2016-02-19. ... крейсер оснастят десятью пусковыми установками 3С-14, которые смогут принимать ракеты „Оникс“, „Калибр“ и „Циркон“
  8. Российские ракеты „Циркон“ делают американский „Джеральд Форд“ „авианедоносцем“
  9. В США заметили испытания российского гиперзвукового оружия, 18.03.2016 г., ИА „EADaily“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „П-700 „Гранит““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.