SM-6

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
SM-6
USS John Paul Jones (DDG-53) launches RIM-174 June 2014.JPG
Обща информация
Вид Зенитна управляема ракета с голям обсег на действие
История на производство и служба
Производител Raytheon, Съединени американски щати САЩ
На въоръжение 2013 г. - до днес
На служба при Съединени американски щати САЩ
Япония Япония
Габаритни характеристики
Маса 1500 кг
Дължина 6,6 м
Диаметър 0,53 м
Степени 2
Технически характеристики
Бойна глава Кинетична или Осколочно-фугасна с тегло 115 кг
Брой бойни глави 1
Обсег над 370 км (460 км)
Скорост около 3,5 М
Височина над 33 км
Платформа Надводни кораби
SM-6
в Общомедия

SM-6 (съкр. от на английски: Standard Missile 6 или „Standard-6“) е американски зенитна управляема ракета (ЗУР) разработена от компанията Raytheon. Част от семейството ЗУР „Стандарт“.

Ракетата има активна система за самонасочване (ГСН AIM-120) на финалия етап от полета, която е успешно изпробвяана на 24 юни 2008 г. на полигона Уайт Сендс. Може да носи кинетична или осколочна бойна част.

Постъпването на ракетите SM-6 на въоръжение се планира за 2016 г.[1].

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Ракетата RIM-174 SM-6 ERAM (на английски: Extended Range Active Missile – ракета, активно самоначваща се, с увеличена далечина) представлява развитие на семейството ракети RIM-156 SM-2ER. Основното отличие е усъвършенстваната система за насочване във финалния участък на полета; както предишните ракети използват полуактивно самонасочване по целта, съпровождана от лъча на радара на кораба-носител, новата ракета SM-6 има активна глава за самонасочване.

За сметка на активната глава за самонасочване, ракетата става напълно независима от радарите за съпровождение на целите на кораба-носител (макар все още да может да използва и полуактивен режим за насочване, например, за поразяване на цели с много малко ЕПР), и придобива способността да поразява цели зад радиохоризонта, укрити от радара на кораба-носител от извивката на Земята или от релефа на местността. Това се постига, с поставянето на ракетата SM-6 на активна радиолокационна глава за самонасочване, заимствана от УРВВ AIM-120 AMRAAM. На маршевия участък, ракетата се управлява от инерционен автопилот – с възможност за корекция на курса по команди от борда на кораба-носител – а на последния участък от полета, активира активната глава за самонасочване и осъществява точното насочване към целта.

Друго важно отличие на SM-6 от предшестващите ракети е чрезвичайно мощният ускорител Mk 72, заимстван от противоракетата SM-3. Значително по-мощен, отколкото ускорителите, използвани по-рано, новият двигател дава на SM-6 далечина на полета до 240 км (по частично-балистична траектория) при таван до 33 километра.

Ракетата SM-6 има следните преимущества:

  • Възможност за едновременното прехващане на произволен брой цели – предишните ракети, имащи полуактивно насочване (т.е. нуждаещи се на финалния участък от съпровождение на целта с радара на кораба-носител) могат едновременно да прехващат не повече цели, отколкото има радари за целеуказание на кораба-носител (обикновено 3 – 4), което значи, че след прехващането трябва да се прави пауза от няколко секунди за превключването на радарите по новата цел и даване на целеуказание на следващите подлитащи ракети. Ракетата SM-6, имаща собствена активна ГСН, не се нуждае от „подсветка“ на целта с радар от кораба-носител, което позволява едновременно да се прехващат толкова цели, колкото ракети има.
  • Възможност да поразява нисколетящи цели, укрити от радарите на кораба-носител зад линията на хоризонта – позволява да се прехващат нисколетящи крилати ракети по цялата дължина на техния полет, започвайки от рубежа на засичането им. При това, SM-6 се извежда от автопилота в разчетния район на местонахождение на целта (данните за приближаването на целите могат да са получени от друг кораб или самолет интегриран в общата мрежа на БИУС), след това включва своята активна ГСН и започва търсене и самонасочване.
  • Възможност за ефективно поражение на слабо забележими цели на големи дистанции – за сметка на близостта на активната РЛС в главата за насочване на ракетата и целта, а също и поради по-ефективния ъгъл на облъчване на целта.
  • Възможност за по-ефективно противодействие на средствата за РЕБ – за сметка на двустранния обмен на данни с кораба-носител и възможността за съпоставяне на данните от бордовата РЛС на ракетата и РЛС на кораба.
  • Възможност за прехващане на балистични цели – благодарение на новия ускорител, ракетата SM-6 обладава широки възможности в областта на тактическата ПРО; тя е способна ефективно да прехваща тактически ракети и бойните глави на балистични ракети с малък и средено радиус на действие на входа в атмосферата. Тази употреба не изисква модификация на БИУС „Aegis“.

Изпитания[редактиране | редактиране на кода]

Ракетите SM-6 са разгърнати на боен кораб за пръви път през ноември 2013 г. Техен носител става разрушителя от типа „Арли Бърк“, USS DDG-100 „Кид“. При това е обявено, че ракетата SM-6 е достигнала нивото на базова оперативна готовност.

В хода на учения от 18 – 20 юни 2014 г., разрушителя USS DDG-23, „Джон Пол Джонс“, осъществява пуск на четири ракети SM-6 по учебни цели. Един от тях е класифициран като „най-далечното прехващане на въздушна цел във военноморската история“[2]. Точните данни за пуска не се разгласяват, но, очевидно, далечината на прихващането е надхвърлила предишния рекорд, установен от ЗРК RIM-8 Talos по време на Войната във Виетнам и съставляващ 140 километра.

На 14 август 2014 г., е осъществен успешен пуск на ракета SM-6 против нисколетяща дозвукова цел, осъществяваща полет над сушата и укриваща се зад неравностите на релефа[3]. Ракетата, изведена по командите от кораба-носител в предполагаемия район на целта, самостоятелно осъществява търсене и поразява целта с помощта на своята активна ГСН. При това е продемонстрирана способността на ГСН на ракетата успешно да противодейства на смущенията, възникващи при отразяването на лъча на радара от земята.

На 24 октомври 2014 г., по време на учения е успешно изпълнено отразяването с помощта на ракети SM-6 на масирана атака от нисколетящи дозвукови и свръхзвукови цели, имитиращи съответстващите им противокорабни ракети. При това, е изпълнено успешно прехващане на свръхзвуковата учебна цел GQM-163А (съответстваща по характеристиките си и профила на полет на ракетата П-270 „Москит“, и на дозвуковата учебна цел BQM-74. Двете цели са прехванати по време на полет на свръхмалка височина, при задхоризонтални пускуве на SM-6. Самият кораб-носител не вижда учебните цели зад радиохоризонта, и изпълнява тяхното прехващане, използвайки активните глави за самонасочване на SM-6. Така, е демонстрирана високата ефективност на SM-6 против всички видове съвременно оръжие[4].

Противокорабно използване[редактиране | редактиране на кода]

В рамките на модернизация, ракетата е снабдена със системата GPS за насочване през маршевия участък и е адаптирана за поразяване на надводни (и някои наземни) цели. На 18 януари 2016 г. ракета SM-6 потопява на учения отписаната от флота фрегата USS „Reuben James“[5].

ТТХ[редактиране | редактиране на кода]

  • дължина: 6,55 м
  • маса: 1500 кг
  • скорост: до 3,5 Маха
  • далечина на действие: над 240 км (в перспектива по надводни цели 460 км)
  • височина на целите: над 33 км
  • тип ПУ: Mk 41 (система „Аеджис“)
  • тип БЧ: кинетична или осколочна Mk 125, с маса 115 кг
  • система за насочване: командно-инерционна + самонасочване от АРГСН на посления участък от полета

Разгръщане[редактиране | редактиране на кода]

Понастоящем, ракетите SM-6 вече са на въоръжение, макар цикъла на техните изпитания още да не е завършен и тяхната употреба да е ограничена. Мелосерийното производство на ракетите започва през март 2011; през май 2013 фирмата „Raytheon“ получава контракт за началото на крупносерийното производство на ракетите. Първите ракети от масовата серия се очакват през април 2015 г.

Понастоящем, съгласно сключения през октомври 2013 г. контракт, са произведени около 89 ракети SM-6 от първата серийна партида; всичко, над 130 ракети, ако се смята и предсерийните прототипи. Плана предвижда производството на 1200 ракети, по цена за единица 4,3 милиона долара. Предполага се, че с подобни ракети ще бъдат снабдени бойните кораби от ВМФ на САЩ, Япония, Южна Корея и Австралия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „SM-6“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.