Mk 41 (пускова установка)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кърмовата УВП MK41 на крайцера CG-70 „Лейк Ери“

Mk 41 (Mark 41 Vertical Launching System) е унифицирана корабна американска установка за вертикален пуск за управляеми ракети. Използва се на корабите от ВМС на САЩ и други страни за изстрелване на ракети „СтандартSM-2, SM-3 и SM-6, ASROC, „Сий Спароу“, ESSM и „Томахоук[1].

Проектиране[редактиране | редактиране на кода]

Разработката на УВП Mk41 от американската компания „Мартин Мариета“ започва през 1973 г. по поръчка на ВМС на САЩ. Необходимостта от разработката ѝ се диктува от ограничените възможности на релсовите и контейнерните ПУ на ракетите, такива като: ниска скорострелност; недостатъчна живучест; ограничен боезапас, както по количество, така и по номенклатура; ограничен сектор на обстрел.

Първите изпитания на системата са проведени през 1978 г., на въоръжение тя е приета през 1986 г. Всяка установка се състои от 8 или 4 модула, за 8 контейнера всеки. Във всяка установка има хидравличен кран, заемащ място за 3 контейнера. Така, във всяка установке за оръжието са отделени 61 или 29 контейнера. Ракетите се намират в стоманени контейнери, където са поставяни още в бреговия арсенал и не изискват проверка на кораба. Във всеки от модулите може едновременно да се провежда предстартова подготовка на 2 ракети, темпа на пусковете е 1 ракета за секунда от една ПУ. Боекомплекта може да включва КР „Томахоук“, различни модификации ЗУР „Стандарт“ и ПЛУР ASROC. Освен това е създаден специален контейнер, вместяващ 4 ракет „Сий Спароу“/ESSM вместо едной, както е при ракетите от другите типове.

Към най-важните преимущества на УВП Mk41 се отнасят големия боезапас, възможността от широко вариране в номенклатурата на боезапаса, висок темп на стрелба, възможност за попълване на боезапаса в открито море.

При разработката на системата се предполага да се подсигури презареждането на боезапаса при вълнение на морето до 5 бала, с темп до 10 контейнера в час. В условията на реална експлоатация вълнението е ограничено до 3 бала, а скоростта е 3 – 4 контейнера в час, което поставя под съмнение осъществимостта на този процес в бойни условия.

Съществуват 4 модификации УВП Mk41: Mk41 Mod 0, Mk41 Mod 1, Mk41 Mod 2, Mk41 Mod 3. Последната модификация се произвежда само за експорт, съдържа 32 ЗУР „Сий Спароу“/ESSM и няма кран. Разхерметизирането на контейнера с ракетата и отварянето на капака му се осъществява непосредствено в момента на пуска за сметка на тягата от маршевия или стартовия двигател на ракетата.

Производство[редактиране | редактиране на кода]

Освен „Мартин-Мариета“, занимаваща се с производството на установките в частните заводи на „Аеро енд навал системс“ в Балтимор, щата Мериленд (основен обем на производството), и „Мартин-Орландо“ в Орландо, щата Флорида (изходно производство, допълнителна производствена линия),[2] с производството на установките се занимава компанията „Нортън орднанс“ (филиал на корпорацията „Еф-ем-си“) в държавния Минеаполиски оръжеен завод от промишления резерв на флота в щата Минесота[3].

Носители[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. MK 41 Vertical Launching System (VLS).
  2. Testimony of Adm. Thomas B. Hayward, United States Navy, Chief of Naval Operations. / Fiscal Year 1983 Navy and Marine Corps Posture: Hearings, 97th Congress, 2nd Session. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1982. – Pt. 2 – P. 275.
  3. Testimony of Rear Adm. Daniel L. Cooper, United States Navy, Director of Fiscal Management Division, Office of the Chief of Naval Operations. / Navy Weapons Procurement and Other Procurement Programs: Hearings, 99th Congress, 1st Session. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1985. – Pt. 4 – P. 415 – 720 p.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Владимиров Д.. Корабельная установка для вертикального пуска ракет. Зарубежное военное обозрение. 72 – 73 с..

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Mk 41 (пусковая установка)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.