RUR-5 ASROC

RUR-5 ASROC
	RUR-5 ASROC ;
	Пускова установка за ПЛУР АСРОК
Обща информация
Вид	Противолодъчна ракета
История на производство и служба
Изобретател	Изследователски център по въоръжения Чайна Лейк, САЩ
Създаване	1950-те г.
Производител	Honeywell, САЩ
На въоръжение	1961 г. – 1993 г.
На служба при	САЩ; Канада; Германия; Италия; Япония; Тайван; Гърция и др.
Варианти	RUR-5a Mod.3 – с торпедо Mk44;; RUR-5a Mod.4 – с торпедо Mk46;; RUR-5a Mod.5 – с ядрена дълбочинна бомба Mk17.
Габаритни характеристики
Маса	432 кг (Mod 3);; 486 кг (Mod 4)
Дължина	4,50 м
Диаметър	0,337 м; 0,837 м (с крилата)
Степени	2
Технически характеристики
Двигател	Твърдогоривен
Бойна глава	Торпедо Mk 44 (Mod 3); или Mk 46 (Mod 4),; или ядрена – W44
Взривна мощност	44 кг PBXN-103 в Mk 46; или 10 кт (W44)
Брой бойни глави	1
Обсег	0,8 – 9 км
Скорост	315 м/с;
Насочване	Инерционно
Платформа	Надводни кораби
	RUR-5 ASROC ; в Общомедия

RUR-5 АСРОК (на английски: ASROC – Anti-Submarine ROCket) е американска противолодъчна ракета. Това е едно от основните средства за поразяване на подводни лодки (ПЛ) от надводните кораби на американските ВМС от 1961 г. Използва се и във ВМС на Канада, Германия, Италия, Япония, Тайван, Гърция, Пакистан и други страни.

Понастоящем във ВМФ на САЩ е заменена с RUM-139 VLA, но още състои на въоръжение във ВМФ на други страни.

Съществува също и SUBROC – вариант на тази система за използване от ПЛ.

История[редактиране | редактиране на кода]

Ракетата е проектирана от инженерите-конструктори на Изследователски център по въоръжения Чайна Лейк (Naval Ordnance Test Center) на главното управление по въоръженията на ВМС на САЩ в Чайна Лейк като оръжие, способно да осигури унищожаването на подводна лодка на далечина, съответстваща на далечината на засичане на новия американски сонар AN/SQS-23 (около 9 км)^[1].

Единственото изпитание на АСРОК с ядрената бойна глава е на 11 май 1962 г. на един от тихоокеанските ядрени полигони. Пуска е осъществен от разрушителя USS Agerholm (DD-826) („Агерхолм“)^[2].

Към 1993 г. ракетата е свалена от въоръжение в САЩ и е заменена с модификацията VLA, предназначена за вертикален пуск от установки Mk 41, но се намира на въоръжение във ВМФ на някои други страни. Последните американски кораби, въоръжени с ракетата, са разрушителите от типа „Спрюенс“. Ядрената бойна глава W44 е снета от въоръжение през септември 1989 г^[1].

Конструкция на пусковата установка[редактиране | редактиране на кода]

Пусковата установка Mk 16 е подвижна, контейнерен тип. Пуска се провежда от позиция с фиксирано възвишение 45°. Всяка двойка намиращи се един над друг контейнера се издигат на позиция за пуск едновременно. Далечината на стрелба се определя по времето за отделянето на бойната част от ракетата-носител)^[1].

На фрегатите от типа „Нокс“ две гнезда на пусковата установка са модифицирани за пуск на противокорабната ракета „Харпун“^[1].

Ракетата може да се изстрелва и от американската двурелсова пускова установка Mk 26 и пусковата установка Mk 10 на италианския крайцер „Виторио Венето“^[1].

Конструкция на ракетата[редактиране | редактиране на кода]

Противолодъчната ракета „Asroc“ се състои от бойна част и тандемно разположен зад нея твърдогоривен ракетен двигател, съединени с преходник (междинен отсек), в който се намират релето за време (управляващо изключването и отделянето на двигателния отсек) и спирачния парашут. Маршевият двигател има тяга 5000 кгс. За осигуряването на стабилизацията в полет ракетата е снабдена със стабилизатори, разположени в опашната част на ракетния двигател и на преходника. Като бойна част може да се използва малогабаритно противолодъчно торпедо, а също и ядрена дълбочинна бомба със заряд с мощност от 1 до 20 кт.

Модификации[редактиране | редактиране на кода]

В зависимост от типа бойна част са известни следните модификации на ракетата:

RUR-5a Mod.3 – с торпедо Mk44;
RUR-5a Mod.4 – с торпедо Mk46;
RUR-5a Mod.5 – с ядрената дълбочинна бомба Mk17.

Тактика за използване[редактиране | редактиране на кода]

След пуска от кораба носител, RUR-5 извършва полет по балистична траектория, след старта ракетата е автономна и нейната траектория от носителя не се коригира. Далечината на стрелба се определя от времето на горене на твърдогоривния заряд на маршевия двигател, което се въвежда в релето за време преди пуска.

В разчетната точка от траекторията се отделя маршевия двигател, а бойната част с преходника продължава полета към целта. При използване на торпедото Mk44 като бойна част спирането ѝ на този участък от траекторията става с помощта на спирачен парашут с диаметър 1,8 м.

Непосредствено преди потапянето преходника се отделя и бойната част влиза във водата, при това се отделя парашута, и при торпедна бойна част торпедото задейства своя двигател.

След достигане на зададената дълбочина торпедото провежда търсене на целта. Ако цел на първия кръг не бъде намерена, то продължава търсенето на няколко нива дълбочина, потапяйки се по предварително зададена програма.

След откриването на целта торпедото търси сближение с нея. Ограниченията по скорост и далечина на хода на торпедото Mk44 осигуряват възможност то да се използва против подводни лодки, плаващи със скорост не повече от 24 възела.

Кораби – носители[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ ^а ^б ^в ^г ^д Norman Friedman. The Naval Institute guide to world naval weapons systems, 1997 – 1998. 808 с. ISBN 1557502684, 9781557502681.
↑ Norman Polmar. The Naval Institute guide to the ships and aircraft of the U.S. fleet. 18th Editon. 661 с. ISBN 1591146852, 9781591146858.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

ASROC RUR-5A and VLA ((en))
Противолодочный комплекс ASROC ((ru))
Обзор противолодочного комплекса ASROC ((ru))
В Общомедия има медийни файлове относно RUR-5 ASROC

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата RUR-5 ASROC в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[Friedman-Ships-1] а ^б ^в ^г ^д Norman Friedman. The Naval Institute guide to world naval weapons systems, 1997 – 1998. 808 с. ISBN 1557502684, 9781557502681.

[Polmar-Ships-2] Norman Polmar. The Naval Institute guide to the ships and aircraft of the U.S. fleet. 18th Editon. 661 с. ISBN 1591146852, 9781591146858.

[1]

[2]