Ракетни крайцери тип „Тикондерога“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ракетни крайцери тип „Тикондерога“
Ticonderoga class cruiser
USS Port Royal (CG-73) steams alongside of USS Nimitz (CVN-68) and USS Independence (CV-62) off Japan on 25 September 1997 (6510644).jpg
Крайцера от типа „Тикондерога“ USS Port Royal (CG-73) и самолетоносачите USS Nimitz (CVN-68) и USS Independence (CV-62) при бреговете на Йокосука (Япония) 25 септември 1997 г.
Флаг Съединени американски щати Съединени американски щати
Клас и тип Ракетни крайцери от типа „Тикондерога“
Производител Ingalls Shipbuilding, Паскагула (Мисисипи) и др. в САЩ
Живот
Поръчан 22 септември 1978 г.
Заложен 21 януари 1980 г.
Спуснат на вода 25 април 1981 г.
Влиза в строй 22 януари 1983 г.
Изведен от
експлоатация
30 септември 2004 г.
Състояние 5 единици са утилизирани, останалите са в строй
Характеристика
Дължина 172,8 m
Ширина 16,7 m
Газене 9,7 m
Задвижване 4 газотурбинни двигателя General Electric LM2500;
2 гребни винта;
80 000 к.с.
Скорост 32 възела
(59,3 km/h)
Водоизместимост 9 800 t (пълна)
Екипаж 387 души
Далечина на
плаване
6000 мили на 20 възела ход
3 300 мили на 30 възела ход
Въоръжение
Артилерия 2x1 127 mm Mod. 1
Зенитна артилерия:
2x6 ЗАК „Вулкан-Фалакс“
2x1 25 mm
2 – 4 12,7 mm картечници
Ракети 2x4 ПУ за ПРКХарпун
УВП Mk 41 с общо 122 ракети „Томахоук“, „SM-1“ и „ASROC
Хеликоптери 2
Торпеда 2x3 324 mm ТА
Ракетни крайцери тип „Тикондерога“
Ticonderoga class cruiser
в Общомедия

Тикондерога (на английски: Ticonderoga) са серия ракетни крайцери на ВМС на САЩ. Корабите от този тип са първите бойни кораби от ВМС на САЩ, носещи бойната информационно-управляваща система (БИУС) „Аеджис“. Главният кораб на серията е поръчан през 1978 г. като разрушител УРО (DDG-47), но на 1 януари 1980 г., още преди да е окончателно построен, е прекласифициран на крайцер с УРО (CG-47) поради съществено по-високите му бойни възможности. Като основа за разработката им са взети корпуса и механизмите на разрушител от типа „Спрюенс“.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Крайцерите от типа „Тикондерога“ имат характерен корпус с далеч изтеглен напред в носа полубак, на 85% от неговата дължина, клиперен нос и транцева кърма. Обводите на корпуса са проектирани с оглед намаляване на амплитудите на бордовото и киловото люлеене и съпротивлението на водата при движение на кораба. На основа опита от експлоатацията на типа „Спрюенс“ общата дължина на кораба за сметка на удължената носова част е увеличена с 1,1 м, на нея има специален фалшборд с дължина около 40 и височина около 1,4 м за намаляване на въздействията на вълните в щормово време върху носовите установки – 127-мм АУ и УВП (установка за вертикален пуск). Със същата цел крайцерите имат система за стабилизация на люлеенето и бордови килове.

Съгласно проекта крайцера продължително време трябва да поддържа скорост от 20 възела при 7 бално вълнение. Комините са разнесени по бордовете и дължината на кораба. За ходов мостик и в средната част на надстройката има решетчети мачти.

В конструкцията на кораба широко се използвани също и дълговечни материали (алуминиеви сплави, пластмаса, износоустойчиви покрития). Погребите за боеприпаси на корабите са защитени с 25-мм стоманени плочи. Най-важните части на надстройката са допълнително защитени с локални панели. Горната палуба има винилово покритие.

По сравнение с другите американски кораби на крайцерите от типа „Тикондерога“ е увеличена площта на жилищните помещения, които са поместени в средната част на корпуса и в надстройката. Койките са групирани в блокове по шест броя и са разделени с леки прегради. Конструкторите са предвидили и специални помещения за почивка и занимания.

Всеки крайцер от типа „Тикондерога“ е приспособен за действия в условията на използване на оръжия за масово унищожение. В корпуса и на надстройката липсват илюминатори. Всички вътрешни помещения са оборудвани със система за климатизация на въздуха.

На кораба са монтирани лентови транспортьори и елеватори за предаването на товари от горната палуба към по-долните и преместването им по отсеци. Един от транспортьорите подсигурява хоризонталното преместване на товарите по зялото протежение на кораба – от носа до кърмата. В носовата и кърмовата части са оборудвани два поста за прием на товари, доставяни чрез вертолети.

Модулната конструкция на оборудването дава възможност да се използва метода за агрегатен ремонт и бързо да се сменят неизправните блокове от личния състав на кораба и обслужващата го плавбаза.

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Кърмовата УВП на крайцера CG-60 „Нормандия“

На първите пет кораба от типа „Тикондерога“ има обикновените двурелсови универсални установки за изстрелване на противокорабните ракетиХарпун“, зенитните „Стандарт“ и противолодъчните АСРОК. Започвайки от шестия кораб, те са заменени с установките за вертикален пуск (УВП) на ракети Mark 41 с клетки-контейнери. Използването на УВП позволява да се повиши живучестта на установките, да се увеличи боезапаса и номенклатурата на изстрелваните ракети, да се съкрати времето за реакция. Типовия боекомплект на УВП на крайцерите от типа „Тикондерога“ е 26 крилати ракетиТомахоук“, 16 ПЛУР ASROC или RUM-139 VL-Asroc и 80 ЗУР „Стандарт-2“ – всичко 122 ракети в два модула.

В периода 2000 – 2011 г. всички крайцери „Тикондерога“ са модернизирани за възможност да използват ракетите-прихващачи RIM-161 Standard Missile 3. Тези ракети позволяват с помощта на насочване от радара на „Аеджис“ да поразяват отвъдатмосферни цели на дистанция от 500 км и на височина до 160 км. На 21 февруари 2008 г. крайцера USS „Lake Erie“ с помощта на такава ракета провежда успешно прихващане на неуправляемия спътник USA-193 на дистанция от 275 км.

Корабите от типа „Тикондерога“[редактиране | редактиране на кода]

Всичко са построени 27 крайцера с УРО от типа „Тикондерога“.

В строй остават 22 крайцера. 11 от тях – номера от CG-63 до CG-73 – ще бъдат извадени в резерва през 2015 финансова година за икономия на средства[1][2].

Название Номер Корабостроителница Порт на базиране Поръчан Заложен Спуснат В строй Планове за отписване
USS Ticonderoga (CG-47) CG-47 Ingalls В отстой във Филаделфия 22.09.1978 21 януари 1980 25.04.1981 22 януари 1983 30.09.2004
USS Yorktown (CG-48) CG-48 Ingalls В отстой във Филаделфия 28.04.1980 19.10.1981 17 януари 1983 04.07.1984 10.12.2004
USS Vincennes (CG-49) CG-49 Ingalls Утилизиран 28.08.1981 19.10.1982 14.04.1984 16.07.1985 29.06.2005
Valley Forge CG-50 Ingalls Потопен на 2.11.2006 на изпитателния

полигон близо до Кауаи, Хавай

28.08.1981 14.04.1983 23.06.1984 18 януари 1986 30.08.2004
Thomas S. Gates CG-51 Bath В отстой във Филаделфия 20.05.1982 31.08.1984 14.12.1985 22.08.1987 15.12.2005
Bunker Hill CG-52 Ingalls Сан Диего 15 януари 1982 11 януари 1984 11.03.1985 20.09.1986 2019 (план)[2]
Mobile Bay CG-53 Ingalls Сан Диего 15 януари 1982 06.06.1984 22.08.1985 21.02.1987 2020 (план)[2]
Antietam CG-54 Ingalls Сан Диего 20.06.1983 15.11.1984 14.02.1986 06.06.1987 2021 (план)[2]
Leyte Gulf CG-55 Ingalls Норфолк 20.06.1983 18.03.1985 20.06.1986 26.09.1987 2022 (план)[2]
San Jacinto CG-56 Ingalls Норфолк 20.06.1983 24.07.1985 14.11.1986 23 януари 1988 2023 (план)[2]
Lake Champlain CG-57 Ingalls Сан Диего 16.12.1983 03.03.1986 03.04.1987 01.06.1988 2024 (план)[2]
Philippine Sea CG-58 Bath Мейпорт 27.12.1983 08.04.1986 12.07.1987 18.03.1989 2024 (план)[2]
Princeton CG-59 Ingalls Сан Диего 16.12.1983 15.10.1986 02.10.1987 11.02.1989 2025 (план)[2]
USS Normandy CG-60 Bath Норфолк 26.11.1984 07.04.1987 19.03.1988 09.12.1989 2025 (план)[2]
USS Monterey (CG-61) CG-61 Bath Норфолк 26.11.1984 19.08.1987 23.10.1988 16.06.1990 2026 (план)[2]
Chancellorsville CG-62 Ingalls Сан Диего 26.11.1984 24.06.1987 15.07.1988 14.11.1989 2026 (план)[2]
Cowpens CG-63 Bath Йокосука 8 януари 1986 23.12.1987 11.03.1989 09.03.1991 2035 (план)[2]
Gettysburg CG-64 Bath Мейпорт 8 януари 1986 17.08.1988 02.07.1989 22.06.1991 2036 (план)[2]
Chosin CG-65 Ingalls Пърл Харбър 8 януари 1986 02.07.1988 01.09.1989 12 януари 1991 2038 (план)[2]
Hué City CG-66 Ingalls Мейпорт 16.04.1987 20.02.1989 01.06.1990 14.09.1991 2040 (план)[2]
Shiloh CG-67 Bath Йокосука 16.04.1987 01.08.1989 08.09.1990 24.04.1992 2039 (план)[2]
USS Anzio (CG-68) CG-68 Ingalls Норфолк 16.04.1987 21.08.1989 02.11.1990 02.05.1992 2040 (план)[2]
Vicksburg CG-69 Ingalls Мейпорт 25.02.1988 30.05.1990 07.09.1991 21.09.1992 2041(план)[2]
Lake Erie CG-70 Bath Пърл Харбър 25.02.1988 06.03.1990 13.07.1991 24.07.1993 2043 (план)[2]
Cape St. George CG-71 Ingalls Сан Диего 25.02.1988 19.11.1990 10 януари 1992 13.04.1993 2043 (план)[2]
Vella Gulf CG-72 Ingalls Норфолк 25.02.1988 22.04.1991 13.06.1992 12.07.1993 2043 (план)[2]
Port Royal CG-73 Ingalls Пърл Харбър 25.02.1988 18.10.1991 20.11.1992 09.07.1994 2045 (план)[2]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Антикитайский вал. // Журнал „Национальная оборона“, № 3, 2014 – 03. Посетен на 2015-02-13.
  2. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч Navy’s New ‘Battle Force’ Tally to Include Hospital Ships and Small Patrol Craft. // USNI News. United States Naval Institute, 2014-03-11. Посетен на 2015-02-13. (на английски)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ракетные крейсера типа „Тикондерога““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.