Mark 15 Phalanx CIWS

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Артилерийска установка „Вулкан-Фалакс“
Mark 15 Phalanx CIWS
Hyuuga 05.JPG
АУ „Вулкан-Фалакс“
Обща информация
На въоръжение в Съединени американски щати Съединени американски щати
Великобритания Великобритания
Австралия Австралия
Гърция Гърция и мн. др.
Производител General Dynamics и General Electric,
Съединени американски щати Съединени американски щати
Година на производство от 1978 г. до днес
Технически данни
Калибър, mm 20
Дължина на цевта, mm/клб 1520/76
Тегло (бойно) 5420 (на установката)
Зареждане Унитарно зареждане
Ъгли на стрелба
Възвишение (max) до +85°
(според модела)
Снижение (min) до -25°
(според модела)
Хоризонтален ±150°
Огневи възможности
Далекобойност, km 5,5 (при +45°);
1,47 по височина (при +80°)
Скорострелност
изстрела/минута
3000;
готови изстрели за стрелба: до 1470
Артилерийска установка „Вулкан-Фалакс“
Mark 15 Phalanx CIWS
в Общомедия

Phalanx CIWS ([ˈfælæŋks] от англ. „фаланга“, чете се „Феленкс“,[1] флотски индекс – Mk 15, също наричан Vulcan-Phalanx) е корабен зенитно-артилерийски комплекс калибър 20 mm. Намира се на въоръжение на бойните кораби от военноморските сили на ред държави по света, в т.ч. САЩ, Австралия, Великобритания, Гърция, Япония, Канада, Тайван, Израел, Саудитска Арабия, Пакистан, Португалия. В началото на 1990-те години комплекса влиза в състава на въоръжението на 404 кораба (676 комплекса)[2]. CIWS се разшифрова като Close-In Weapon System – оръжейна система за близък бой.

Комплекса е предназначен за борба с противокорабни ракети с дозвуков и свръхзвукова скорост на полета, до 2 скоростта на звука[3].

История на разработката[редактиране | редактиране на кода]

Разработката на ЗАК Mark 15 Phalanx CIWS се води от края на 1960-те г. дивизията на корпорацията General Dynamics в Помона, щата Калифорния, съвместно с компанията General Electric в Питсфилд, щата Масачузетс[4] (впоследствие, главното предприятие за производство на ЗАК става компанията Raytheon). Първите морски изпитания на комплекса се провеждат през 1973 г., производството му започва през 1978 г., а постъпва на въоръжение през 1980 г[2].

Състав на комплекса[редактиране | редактиране на кода]

ЗАК Mark 15 Phalanx CIWS се състои от артилерийска установка и системи за управление, и включва следните блокове: самата артустановка, 2 РЛС, опора, барбет, кабина за електрониката и панел за управление[2].

Тактико-технически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Интересни факти[редактиране | редактиране на кода]

Заради характерният си външен вид, в американския флот комплекса получава прякора R2-D2, в същото време в британския флот моряците наричат установката Далек[5].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. В съветската военна преса се използва изключително транслитерационния вариант на перевода – „Фаланкс“.
  2. а б в г д е Шунков, 2003
  3. vz.ru
  4. Program Acquisition Costs by Weapon System. Department of Defense Budget for Fiscal Year 1993. – 29 януари 1992. – P. 98 – 124 p.
  5. Phalanx Has A Future

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Шунков В. Н.. Зенитный артиллерийский комплекс Mark 15 Vulcan Phalanx Block 0. Авианесущие корабли и морская авиация. 302 – 306 с.. ISBN 985-438-979-0.
  • Капитан 1 ранга запаса Ю. Тучков.. Зенитные артиллерийские комплексы ближнего действия ВМС стран НАТО. Зарубежное военное обозрение. 68 – 69 с..

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Mark 15 Phalanx CIWS“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.