SM-3

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
SM-3
RIM-161 Standard Missile 3
US Navy 020125-N-0000X-001 SM-3 Launch from CG 70.jpg
SM-3
Обща информация
Вид Противоракета
История на производство и служба
Производител Raytheon, Съединени американски щати Съединени американски щати; Aerojet, (Mitsubishi Heavy Industries Block IIA), Япония Япония
На служба при Съединени американски щати Съединени американски щати
Япония Япония
Румъния Румъния
Бройки в експлоатация над 135 към 2012 г.
Варианти RIM-161A, RIM-161B
Габаритни характеристики
Маса 1500 кг
Дължина 6,55 м
Диаметър 0,343 м
Степени 3
Технически характеристики
Бойна глава самонасочващ се кинетичен прихващач
Брой бойни глави 1
Обсег до 700 км
Скорост 2700 м/с
Височина 500 км
Платформа Надводни кораби и наземни установки
SM-3
RIM-161 Standard Missile 3
в Общомедия

RIM-161 Standard Missile 3 (SM-3) са семейство американски зенитни управляеми ракети (ЗУР) Част от семейството ЗУР „Стандарт“. Намира се на въоръжение във ВМС на САЩ, поставя се на крайцери, разрушители или на наземни установки[1]. Кинетичната бойна част има собствен двигател. Насочването е автоматично с помощта на матрична инфрачервена глава за самонасочване, имаща висока разделителна способност.

Ракетата е развитие на SM-2[2][3]. Предназначена е за унищожаване на различни цели (в т.ч. балистични ракети и бойни глави) на задатмосферни височини.

История[редактиране | редактиране на кода]

Всичко в четирите изпитателни пуска на SM-3, проведени в периода 2001 – 2002 г., е постигнато успешно прихващане на имитатор на боен блок на балистична ракета в космоса на височини 240 – 250 км[3]. На 11 декември 2003 г. от разрушителя USS Lake Erie е свалена цел на височина 133 морски мили (247 км) при обща скорост на сближение 36,667 км/ч (над 10 км/с), цялата операция от засичането до прехващането отнема 4 минути[4]. Данните за целта ракетата може да получава от бойната информационно-управляваща системаАеджис“.

Разгръщането на ракетите SM-3 с морско и наземно базиране в северна и южна Европа се планира да завърши към 2020 г., което, по мнението на много руски специалисти-ракетчици, може да постави под въпрос устойчивостта на стратегическите ядрени сили на европейската територия на Русия. Въпроса за възможностите на ракетите SM-3 така и стои открит. Това може да провокира силна гонка във въоръженията в Европа[5].

Стойността на ракета се колебае в диапазона $12 – 24 млн[6].

Всичко са произведени над 135 ракети, по състояние към 2012 г[7].

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Ракетата има тристепенна тандемна компоновка. Стартов твърдогоривен двигател Mk.72 на компанията Aerojet (дължина 1,7 м, маса 700 кг, в т.ч. 457 кг гориво, 4 сопла), маршев двурежимен ракетен двигател (Dual-thrust), твърдогоривен Mk.104 (дължина 2,9 м, диаметър 0,35 м, маса 500 кг, от тях 377 кг гориво), третата степен също е твърдогоривната Mk.136 на компанията ATK (време за работа на двигателя 30 секунди), която извежда кинетичния прехващач зад пределите на атмосферата.

Кинетичния прихващач има собствени двигатели за коректировка на полета и матрична охлаждаема инфрачервена ГСН. Цели могат да се засичат на далечини до 300 км, а корекцията на траекторията може да съставлява до 3 – 5 км[8].

Схема на използване[редактиране | редактиране на кода]

Ракетата се базира на бойни кораби със системата „Аеджис“ (AEGIS) в стандартната универсална килийка на вертикална пускова установка Mk-41. Търсенето и съпровождението на целите в горните слоеве на атмосферата и в космическото пространство се осигурява от корабен радар AN/SPY-1.

Засичайки целта, радара AN/SPY-1 непрекъснато я следи, предавайки данните на бойната информационна система AEGIS, която изработва огнево решение и дава команда за пуск на ракетата. Противоракетата се изстрелва от килийката с помощта на твърдогоривния стартов ускорител Aerojet Mk.72. Веднага след излитането ракета установява двустранен канал за цифрова свръзка с кораба-носител и непрекъснато получава от него поправки за курса. Текущото положение на противоракетата се установява с висока точност с помощта на системата GPS.

След края на работата на ускорителя той се отделя и в действие влиза двурежимния твърдогоривен двигател на втората степен Aerojet Mk.104. Двигателя осигурява подема на ракетата през плътните слоеве на атмосферата и извеждането и на границата на екзосферата. В течение на подема ракетата непрекъснато поддържа връзка с кораба-носител, който следи преместването на целта и предава поправки за траекторията на полета към ракетата.

След отделянето на втората степен се пуска двигателя на третата степен. Твърдогоривният ATK Mk.136 работи на къси импулси, позволявайки точно да се разчетв и да се регулира придаваната на противоракетата скорост. Двигателя извежда ракетата на насрешна траектория и осигурява набирането на достатъчно скорост за поразяване на целта.

На финалната фаза от полета третата степен се отделя и екзоатмосферният малогабаритен прехващач (на английски: Lightweight Exo-Atmospheric Projectile) започва самостоятелно търсене на целта с помощта на данните от кораба-носител и собствената му инфрачервена глава за самонасочване. Системата за космическо маневриране, разработена от „Aerojet“, осъществява точното насочване на прихващача по насрещен курс. При стълкновението енергията на удара съставлява 130 мегаджаула, което е еквивалентно на детонацията на 31 килограма тротил, и е повече от достатъчно за унищожаването на всяка една балистична цел.

Модификации[редактиране | редактиране на кода]

  • RIM-161A (SM-3 Block I) – базова версия на ракетата, използана за отработка на концепцията.
  • RIM-161B (SM-3 Block IA) със системата Aegis BMD 3.6.1. – серийна ракета с намалена стойност, снабдена с модифицирана според резултатите от изпитанията апаратура за управление.
  • RIM-161C (SM-3 Block IB) със системата Aegis BMD 4.0.1 – модифицирана версия на ракетата с двудиапазонна инфрачервена ГСН, с повишени възможности за разпределение на целите, и модифицирован двигател на третата степен, което позволява на ракетата по-ефективно да поразява маневриращи цели. Първото ѝ изпитание се състоява през май 2012 г. Според предположенията, подобни ракети могат да бъдат избрани за наземно разполагане в Румъния.
  • RIM-161D (SM-3 Block II) – разработваща се подобрена версия на противоракетата. Дефакто представлява напълно нова ракета, с диаметър 530 милиметра. Ракетата, според предположенията, трябва да има по-голям радиус на действие и по-висока скорост.
  • Абревиатура засега няма (SM-3 Block IIA) – версия на противоракетата с нов кинетичен прехващач с увеличени размери и нова сензорна апаратура, с високи възможности по дискриминация на лъжливите цели. Разработена е с цел подсигуряването на възможностите на флота за прехващане на межконтинентални балистични ракети. Предполага се приемането ѝ на въоръжение през 2015 г.

Според съобщения в пресата (2016), в разработка се намират модифицирани ракети от класа на SM-3: SM-3 Block IIA и SM-3 Block IIB. Информация за характеристиките на ракетите в няма в открит достъп, но е известно, че една от поставените пред разработчиците задачи е по-увереното поражение на МБР[9].

Изпитания[редактиране | редактиране на кода]

През февруари 2013 г., е проведен успешно прехващане на балистична цел – имитатор на БРСД – с помощта на спътниково целеуказание[10]. Запуска на имитатора е засечен от спътника SSST-D, който предава данните на крайцера „Lake Erie“; радара на самия крайцер не е използван. На основание данните от спътника, СУО Aegis изчислява траекторията на целта и произвежда успешното ѝ прехващане с ракета SM-3.

През май 2013 започват изпитанията на модифицираната версия на ракетата, SM-3 Block IB. Ракетата успешно изпълнива прехващане на имитатор на БРМД с отделяща се главна част[11].

На 4 октомври 2013 ракета SM-3 Block IB осъществява успешно прехващане на имитатор на БРСД[12]. При това анализа на данните след изпитанията показва грешка в насочването, която, обаче, е успешно компенсирана от системите за самонасочване на ракетата.

На 6 юни 2015 г. е осъществен успешен изпитателен пуск на новата версия на ракетата SM-3 BLock IIA, с увеличен диаметър. Ракетата успешно изпълнява запуска, разделянето на степените, излизането на траектория и маневриране на орбита. Тъй като цел на пуск е получаване на подробна телеметрия от борда на ракетата, няма учебни цели и опити за прехващане не са провеждане[13].

Изпитанията на системата (Aegis Ashore Missile Defense Test Complex, AAMDTC), които се провеждат през юни 2017 г., завършват неуспешно.

Следващото изпитание, през януари 2018 г. (ракета SM-3 Block IIA), също претърпява неуспех.[14][15]

Унищожаване на спътник[редактиране | редактиране на кода]

На 21 февруари 2008 г. ракета SM-3 изстреляна от крайцера „Lake Erie“ в Тихия океан три минути след старта[16] поразява намиращият се на височина 247 километра аварирал разузнавателен спътник USA-193, движещ се със скорост 7580 м/с[17] (27 300 км/ч).

Разполагане в Европа[редактиране | редактиране на кода]

Съгласно плановете на САЩ за създаване на система за противоракетна отбрана в Европа (ЕвроПРО), противоракети SM-3 Block IIA е планирано да се разположат в Европа през 2015 г., а SM-3 Block IIB – след 2020 г[9]. Плановете за разполагането на ПРО в Европа предизвикват протести от страна на Русия, тъй като, според мнението на руски военни специалисти, тези ракети, разгърнати в бази в Източна Европа, или на кораби, могат успешно да прехващат руските балистични ракети[9].

На въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

  • Съединени американски щати Съединени американски щати към 2012 г. са доставени 129 ракети, използват се 104 (основно във вариантитех Block I/IA); до 2020 г. се планира да се доставят 678 ракети, броя на разрушителите, способни да носят SM-3, при това нараства от 24 през 2011 г. до 32 единиц[6].
    • През 2014 г. започват доставките на ракетите SM-3 Block IB.
  • Япония Япония
    • През декември 2007 Япония провежда успешни изпитания от разрушителя УРО Kongō за унищожаване на балистични ракети. Това е първия път когато японски съд е използван за запуск на противоракета в рамките на изпитанията на американската система за отбрана от балистични ракети Аеджис („Aegis BMD“), до това японските ВМС осигуряват само свръзка и следене на целите.
    • През ноември 2008 съвместните американо-японски изпитания с участието на разрушителя УРО Chōkai завършват неуспешно.
    • След това, през октомври 2009, преминават успешни изпитания с участието на разрушителя УРО Myōkō.
    • През октомври 2010 се провеждат изпитания с участието на разрушителя УРО Kirishima, в хода на които от екипажа разрушителя е успешно проведено откриването на целите, насочването и тяхното унищожаване.
    • Японското министерство на отбраната също планира разполагането на ракетите SM-3 на сушата[18]. На 9 януари 2018 г. Пентагона уведомява Конгреса на САЩ за намерението си да сключи с Япония договор за доставка на четири зенитни управляеми ракети SM-3. Сумата на сделката ще състави 133,3 милиона долара[19]. На 12 февруари 2018 г. директора по операции на агенцията за противоракетна отбрана Хари Пенет съобщава, че независимо от неуспешните изпитания на американските противоракети SM-3 Block IIA, правителството на Япония не се отказва от тяхното закупуване.
  • Румъния Румъния от 2015 г. 3 батареи по 8 ракети SM-3 Block IB /всичко: 24 броя/ във военната база Deveselu (жудец Олт).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. В Минобороны предупредили США об опасности размещения ядерных ракет в Европе // Lenta.ru
  2. Потомки Тартара рвутся к небу Журнал „Компьютерра“
  3. а б Ракета-перехватчик SM-3 (Standard Missile-3): Досье: Черноморский флот – 2017
  4. Aegis Ship-Based BMD [1] MissileThreat
  5. Иванов, Владимир. Американское противоракетное кольцо. // nvo.ng.ru, 26 февруари 2010. Архив на оригинала от 2 февруари 2012. Посетен на 12 март 2010.
  6. а б www.fas.org
  7. Raytheon receives $230 million contract for SM-3. // Оф. сайт Raytheon, 4 септември 2012. Архив на оригинала от 19 октомври 2012. Посетен на 29 септември 2012. (на английски)
  8. SPY-1E Sea-based Midcourse Defense (SMD)
  9. а б в «Путин и таинственная ракета: что угрожает ядерным силам России?», Би-Би-Си, 18 юни 2016
  10. Defense.gov News Release: Aegis Ballistic Missile Defense Intercepts Target Using Space Tracking and Surveillance System-Demonstrators Data [2]
  11. Raytheon missile passes an important test flight
  12. Raytheon’s newest SM-3 intercepts medium-range ballistic missile target at highest altitude to date
  13. US, Japan say first test of Raytheon’s new SM-3 missile a success | Reuters
  14. США провалили испытания противоракеты // lenta.ru, 1 фев 2018
  15. России не по силам полное обновление ядерной триады // НГ, 2 фев 2018
  16. Ракета-перехватчик SM-3 (Standard Missile-3): Досье: Черноморский флот – 2017
  17. Lenta.ru: Оружие: Они это сделали
  18. アーカイブされたコピー. // Архив на оригинала от 12 август 2014. Посетен на 11 август 2014.
  19. Япония намерена закупить в США противоракеты на $133,3 млн. // 10 януари 2018. Посетен на 11 януари 2018.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Чертанов В.. Морской компонент глобальной системы противоракетной обороны США. Зарубежное военное обозрение. 61 – 72 с.. (на руски)
  • Гамзатов Ш.. Состояние и перспективы разработки в США наземного варианта противоракеты „Стандарт-3“. Зарубежное военное обозрение. 39 – 41 с.. (на руски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „SM-3“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.