Военна интервенция в Либия 2011

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Военна интервенция в Либия
Гражданска война в Либия
Coalition action against Libya-en.svg
Карта на конфликта
Информация
Период 19 март 2011 – 31 октомври 2011
Място Либия
Резултат победа за НАТО
Страни в конфликта

Flag of NATO.svg НАТО:
 Франция
 Великобритания
 САЩ
 Италия
 Дания
 Канада
 Белгия
 Гърция
 Норвегия
 Катар
 Испания
 Нидерландия
 България
 Румъния
 Турция
 Швеция
Flag of Libya.svg Преходен национален съвет на Либия

Flag of Libya (1977-2011).svg Либийска Джамахирия

Командири и лидери

Flag of NATO.svg Андерс Фог Расмусен
Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svgЕдуар Гийо
Flag of the United Kingdom.svg Стюарт Пийч
Flag of the United States.svg Картър Хам
Flag of the United States.svg Самюъл Локлиър
Flag of Canada (Pantone).svg Андре Дешамп
Flag of Italy.svg Риналдо Вери

Flag of Libya (1977-2011).svg Муамар Кадафи

Жертви и загуби

1 изтребител F-15E Strike Eagle (катастрофирал; без жертви)

16 войници
14 танка
20 бронетранспортьора
2 РСЗО
33 джипа
20 ракети земя-въздух

Военна интервенция в Либия в Общомедия

Военната интервенция в Либия започва на 19 март 2011 г., когато силите на няколко държави започват военни действия с цел изпълнението на Резолюция 1973 на Съвета за сигурност на ООН за създаването на забранена за полети зона.[1] Пълният списък на коалиционните сили и тяхната роля при осъществяването на военни действия не е определен, но основна движеща сила е Франция. Освен с мандата на ООН, операцията има подкрепата и на Арабската лига.[2]

Крилата ракета „Томахоук“ е изстреляна в първата нощ на операцията от американския разрушител USS Barry (DDG-52)

Военните действия започват, когато на 19 март 2011 г. френски самолети атакуват проправителствените сили на подстъпите на Бенгази. На следващия ден американски и британски военни изстрелват 110 ракети „Томахоук“ срещу либийски сили,[3] самолети на Френските и Кралските военновъздушни сили[4] правят боеви полети над Либия и Кралския военноморски флот прави морска блокада.[5] Потвърдени са въздушни удари по либийски танкове и бронетехника от френски самолети.[6] На 22 март до африканския бряг пристига самолетоносачът „Шарл дьо Гол“, за да осигури самолети за бързо реагиране с висока боеспособност.

От 25 март НАТО официално поема командването на забранената за полети зона. Успоредно с това продължава операцията на коалиционните сили за защита на населението от армията на Кадафи. По този начин в Либия се осъществяват две отделни операции.

Източници[редактиране | редактиране на кода]