Операция в Залива на прасетата

Операция в Залива на прасетата
	Студената война
	танк Т-34-85 в музея
Информация
Период	17 април 1961 – 19 април, 1961
Място	Куба
Резултат	победа за Куба
Страни в конфликта
Куба	САЩ; Кубински емигранти
Командири и лидери
Фидел Кастро ; Хосе Рамон Фернандес	Джон Кенеди ; Грейстон Линч; Пепе Сан Рамон ; Ернейдо Олива
Сили
21 000 бойци, 27 танка и над 21 оръдия	1400 кубински емигранти + 2 агенти
Жертви и загуби
176 войници ; 4000 – 5000 други ранени, убити или изчезнали	118 убити ; 1201 заловени
	Операция в Залива на прасетата в Общомедия

Операция в Залива на прасетата (в Куба известна като La Batalla de Girón) е опит за десант с помощта на кубински имигранти, организиран от правителството на САЩ с цел сваляне на Фидел Кастро от власт. Името на операцията идва от Залива на прасетата, разположен в югозападната част на Куба, или по-точно Playa Girón.

Операцията започва през април 1961 г., само 3 месеца след като Джон Кенеди става президент на САЩ. Кубинските имигранти са подготвяни дълго време в центровете на ЦРУ и са екипирани с оръжие от американската армия. Конфликтът завършва с пълен разгром на подкрепяните от САЩ сили и Кенеди трябва да плати 62 милиона долара, за да откупи пленниците.

Операцията от кубинска страна се води отначало от Хосе Рамон Фернандес, началник на милицията в Матансас^[1], а след това от Фидел Кастро. Историците отдават заслуги за победата при Залива на прасетата и на Че Гевара, който като директор във военното министерство отговаря за обучението на армията и милицията, но той няма директно участие, тъй като е изпратен в Пинар дел Рио, където само е симулирано нападение.

По-късно на това място е открит музей.

Карта показваща местоположението на „Залива на прасетата“

По повод 50-годишнината от инвазията, ЦРУ разсекретява материали, свързани с нея^[2] Там се съдържат детайли относно преговорите на ЦРУ за подкрепа с правителствата на Гватемала, Никарагуа и Панама ^[3] и ^[4].

Победата е митологизирана от пропагандата на режима на Кастро като победа над суперсилата САЩ от страна на малката Куба, въпреки че нападащите водят тридневен бой с 15 кратно превъзхождащи ги сили и се предават едва когато остават без храна, вода и боеприпаси.^[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ Alfonso, Pablo. 2001. Los Ultimos Castristas. Centro de Documentacion y Formacion, Caracas. ISBN 978-980-07-5657-7 ^es, pp. 125 – 26.
↑ Kornbluh, Peter. CIA Forced to Release Long Secret Official History of Bay of Pigs Invasion. // 2 август 2011. Посетен на 17 септември 2019. (на английски)
↑ OFFICIAL HISTORY OF THE BAY OF PIGS OPERATION, Vol 2 Part 1. // ЦРУ, октомври 1979. p. 179. Посетен на 17 септември 2019. (на английски)
↑ OFFICIAL HISTORY OF THE BAY OF PIGS OPERATION, Vol 2 Part 2. // ЦРУ, октомври 1979. p. 89. Посетен на 17 септември 2019. (на английски)
↑ Кто победил в заливе Кочинос?

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Операция в Залива на прасетата.

Тази статия, свързана с Куба, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[1] Alfonso, Pablo. 2001. Los Ultimos Castristas. Centro de Documentacion y Formacion, Caracas. ISBN 978-980-07-5657-7 ^es, pp. 125 – 26.

[Global-2] Kornbluh, Peter. CIA Forced to Release Long Secret Official History of Bay of Pigs Invasion. // 2 август 2011. Посетен на 17 септември 2019. (на английски)

[3] OFFICIAL HISTORY OF THE BAY OF PIGS OPERATION, Vol 2 Part 1. // ЦРУ, октомври 1979. p. 179. Посетен на 17 септември 2019. (на английски)

[4] OFFICIAL HISTORY OF THE BAY OF PIGS OPERATION, Vol 2 Part 2. // ЦРУ, октомври 1979. p. 89. Посетен на 17 септември 2019. (на английски)

[5] Кто победил в заливе Кочинос?

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]