Опит за държавен преврат в Турция от юли 2016 г.

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Опит за държавен преврат в Турция от юли 2016
Darbe karşıtı protesto Tokat.jpg
Митинг в подкрепа на правителството
Информация
Период 15 – 16 юли 2016 г.
Място Анкара, Истанбул, Мармарис, Малатия
Резултат

Неуспешен преврат

  • Атакуван е турският парламент.
  • Бомбардиран е президентският дворец.
  • Сблъсъци между полиция и военни.
  • Хиляди войници и съдии са арестувани[1].
  • Десетки хиляди държавни преподаватели са уволнени[2]
  • 14 военни кораба изчезват.[3].
  • Обявено е 3-месечно извънредно положение[4].
Воюващи страни
Flag of Turkey.svg Мирен съвет на Турция Flag of Turkey.svg Турция
Жертви и загуби
248 убити (180 цивилни, 62 полицаи, 6 войници) 1539 ранени
Опит за държавен преврат в Турция от юли 2016 в Общомедия

В нощта на 15 срещу 16 юли 2016 г. в Турция се провежда неуспешен опит за държавен преврат.

Според някои източници, опитът е организиран от светски ориентирани офицери от състава на турските Въоръжени сили, несъгласни с противоречащата на принципите на кемализма политика на ислямизация, провеждана от Реджеп Ердоган.[5][6][7]

Според властите в страната, опитът е организиран от привърженици на живеещият в изгнание в САЩ ислямски проповедник Фетхуллах Гюлен, а в подготовката му участват и агенти от ЦРУ. В тази връзка десетки хиляди от привържениците на Гюлен, който е бивш наставник на Ердоган, са подложени на масови репресии, а в страната е обявено извънредно положение.

Според друга, конспиративна теория, самият Ердоган е манипулирал събитията около опита за преврат, като с помощта на тайните служби е инициирал подготовката и е контролирал провала му, за да може след това, да се разправи безнаказано с политическите си противници и да бетонира властта си.

До края на 2016 арестуваните след опита за преврат надхвърлят 100 000 души, сред тях са военни (основно генерали), полицаи, съдии, журналисти, учители, представители на интелигенцията. Закрити са над 550 институции и благотворителни организации, както и над 150 медии, основно опозиционни радиостанции, телевизии и вестници, както и такива, собственост на Гюлен.

Според поверителен доклад на разузнавателен отдел на Европейската комисия опитът за преврат в Турция не е бил организиран от Гюлен, а чистките, последвали събитията са били отдавна планирани. Опитът е бил организиран и проведен от група, в която са влизали гюленисти, кемалисти, както и други противници на управляващата Партия на справедливостта и развитието. Според доклада, турската тайна служба МИТ е имала намерение да започне голямата чистка на 26 август, но първите арести са били планирани тъкмо за нощта, в която става пучът. Анализаторите смятат, че с опита за преврат, част от военните са искали най-вече да предотвратят собствените си арести, а не насилствено да променят обществения ред.[8]

Последствия[редактиране | редактиране на кода]

След опита за държавен преврат в Турция от юли 2016 г. в страната е въведено военно положение, което продължава към 10-ти февруари 2017 г. Като последствие от него са уволнени над 125 000 души и са арестувани около 40 000 души.[9]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „История“         Портал „История          Портал „Турция“         Портал „Турция