Ораовица (община Прешево)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ораовица
Ораовица/Oraovica
— Село —
42.3247° с. ш. 21.6617° и. д.
Ораовица
Страна Сърбия
ОкръгПчински
ОбщинаПрешево
Надм. височина445 m
Население3774 души (2002)
Телефонен код(+381) 17
МПС кодVR
Ораовица в Общомедия

Ораовица (на сръбски: Ораовица или Oraovica; на албански: Rahovicë) е село в Югоизточна Сърбия, Пчински окръг, община Прешево.

История[редактиране | редактиране на кода]

В селото е разположен средновековният манастир „Свети Георги“.[1]

В края на XIX век Ораовица е село в Прешевска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Оравица е населявано от 35 жители българи християни и 400 арнаути мохамедани.[2] Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Ораховица има 6 сръбски патриаршистки къщи.[3]

По време на българското управление в Поморавието в годините на Втората световна война, Никола К. Петров от Казанлък е български кмет на Ораовица от 12 април 1943 година до 2 август 1942 година.[4]

Албанците в община Прешево бойкотират проведеното през 2011 г. преброяване на населението.

Според преброяването на населението от 2002 г. селото има 3774 жители.[5]

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Данните за етническия състав на населението са от преброяването през 2002 г.[6]

  • албанци – 3737 жители (99,01%)
  • мюсюлмани – 2 жители (0,05%)
  • сърби – 1 жител (0,02%)
  • неизяснени – 6 жители
  • други – 2 жители
  • неизвестно – 26 жители (0,68%)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Манастир св. великомученика Георгија. // Епархија Врањска. Посетен на 23 декември 2017. Архив на оригинала от 2017-03-13 в Wayback Machine.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 220.
  3. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  4. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година. // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  5. Попис становништва, домаћинстава и станова у 2002, Национална или етничка припадност – Подаци по насељима. Београд. Републички завод за статистику. 2003, стр.204
  6. Попис становништва, домаћинстава и станова у 2002, Национална или етничка припадност – Подаци по насељима. Београд. Републички завод за статистику. 2003, стр.204-205