Черномен
| Черномен Ορμένιο | |
 Черномен от магистралата минаваща край него | |
  Черномен  Черномен  Черномен | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Орестиада |
| Географска област | Западна Тракия |
| Надм. височина | 40 m |
| Население | 807 души (2001) |
| Черномен в Общомедия | |
Черномен или Чирмен, или Чермен (на гръцки: Ορμένιο, Орменио, катаревуса: Ορμένιον, Орменион) е село в Западна Тракия, Гърция, дем Орестиада с 807 жители (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на два километра южно от река Марица и от българо-гръцката граница. В Черномен има Граничен контролно-пропускателен пункт за България – Орменион-Капитан Петко войвода.
История[редактиране | редактиране на кода]
На 13 май 1327 година българският цар Михаил III Шишман се среща в Черномен с византийския император Андроник III Палеолог и двамата подписват така наречения Черноменски договор за съюз.
Край селото на 17 септември 1371 година се разиграва Черноменската битка между войските на султан Мурад I и християнските сили под командването на крал Вълкашин Мърнявчевич и деспот Углеша, завършила с катастрофално поражение за християните.
В 19 – 20 век Черномен е чисто българско село. В 1878 г. според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоники“ в Чирмен живеят 870 българи и 120 мюсюлмани, общо 180 семейства.[1] Според Любомир Милетич в 1912 в Чермен има 189 семейства или общо 900 българи екзархисти.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от Черномен е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]
Селото е изгорено през Междусъюзническата война от турски войски. След Първата световна война попада в Гърция. През 20-те години на XX век е заселено с гърци бежанци от Турция (Източна Тракия) и България – хасковските селища, Ортакьойско, Козлуджа и Урумкьой.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Черномен
Атанас Кънев (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, 4-та рота на 8-а костурска дружина[4]- Атанас Славов (1860 – 1924), български общественик, кмет на Бургас
- Никола Андонов, деец на ВМОРО, четник на Михаил Даев[5]
- Починали в Черномен
Вълкашин Мърнявчевич (1320 – 1371), владетел на Прилепско кралство- Углеша Мърнявчевич (? – 1371), владетел на Сярско княжество
.svg){kind=small}
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 34 – 35.
- ↑ Любомиръ Милетичъ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, стр.298.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 396 и 888.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 396.
- ↑ Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.