Елисмиър (остров)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Остров Елсмиър)
Елсмиър
Ellesmere Island
Елсмиър на географската карта (в тъмнозелено)
Карта
МестоположениеКанадски арктичен архипелаг
Страна Канада
Адм. единицаНунавут
АкваторияБафинов залив
Площ196 235 km²
Население146 души
0,00074400591127984 души/km²
Най-висока точкавръх Барбо – 2616 m н.в.
79.8333° с. ш. -78° и. д.
Местоположение в Канада
Елсмиър в Общомедия

Елсмиър или Елисмиър Айлънд (на английски: Ellesmere Island) е третият по големина в Канадския арктичен архипелаг и Канада и десетият по големина остров в света с площта си от 196 235 km². Островът е част от канадската територия Нунавут. Тук земята има две основни лица – едното е светло, другото е тъмно.

Арктически заек
Фиордът Танкуари
Елсмиър от сателит

Откриване и изследване на острова[редактиране | редактиране на кода]

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение[редактиране | редактиране на кода]

Остров Елсмиър е най-северният канадски остров, като най-северната му точка – нос Колумбия отстои на 769 км от Северния полюс. На север и североизток бреговете на острова се мият от водите на Северния ледовит океан и море Линкълн (най-северното море на земята). На изток протоците Смит, Кенеди и Робсън и басейните Кейн и Хол отделят острова от Гренландия. Протокът Джонс отделя острова на юг от остров Девън, а протоците Юрика и Нансен го отделят на запад от остров Аксел Хайберг.

Разстоянието от крайната северна точка нос Колумбия (83°06′41″ с. ш. 69°57′30″ з. д. / 83.111389° с. ш. 69.958333° з. д.) до крайната южна (76°08′ с. ш. 81°03′ з. д. / 76.133333° с. ш. 81.05° з. д.) е 850 км, а от крайната източна нос Шеридан (82°28′ с. ш. 61°31′ з. д. / 82.466667° с. ш. 61.516667° з. д.) до крайната западна (81°38′ с. ш. 91°54′ з. д. / 81.633333° с. ш. 91.9° з. д. – 540 км.

Брегова линия[редактиране | редактиране на кода]

Остров Елсмиър е с изключително разчленена брегова линия. Целият остров се състои от няколко обособени части – земи Грант (в северната част), Гринел, Свердруп (в средната) и Елсмиър (в южната), които се отделят помежду си с дълбоко врязани в сушата заливи и фиорди и образуващи множество големи и малки полуострови. По северното крайбрежие дълбоко се врязват в сушата заливите Маркам, Дизраели, Макклинток, Милн, Йелвертън, Филипс и други. По източното крайбрежие по големите заливи са Лейди Франклин, Добин, Принцеса Мери, Талбот, Макинсън и Смит. Южното и западното крайбрежие са с фиордов тип заливи, като по-големите са Бауман фиорд, Бей фиорд, Грийли фиорд, Каньон фиорд, Танкуари фиорд, Ото фиорд и други. Между тях се оформят по-големи и по-малки полуострови главно по западното крайбрежие – Фосхайм, Ронес, Свенсен, Бьорне и Симонс и Джадж Дейли Промонтори на източното.

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на острова е предимно планински с изключение на части от западните (полуостров Фосхайм) и югозападните (полуостровите Берние и Симонс) райони. От север на юг се простира солидна планинска верига, която е част от т.нар. Арктически Кордилери. Северната част на острова (Земя Грант) е заета от планината Юнайтед Стейтс с посока на простиране юг-югозапад – изток-североизток, като тук се издига най-високата точка не само на остров Елсмиър, но и на целия Канадски арктичен архипелаг връх Барбо (2616 м). По крайното северно крайбрежие се простира планината Чаланджър, от п-ов Клейболт на запад до залива Маркам на изток, а в югозападната част на Земя Грант, между фиордите Хер на запад и Танкуари на изток – хребета Кригер.

Земя Гринел, в северната централна част се заема от планината Виктория и Албърт с посока на простиране от югозапад (Каньон фиорд) на североизток (п-ов Джадж Дейли Промонтори) с височина до 2012 м.

По на юг, в Земя Свердруп, в южната централна част (най-тясната част на острова) се издигат планините Принц Уелски (до 2073 м) и Инглфилд (до 1585 м).

Най-южната част на острова – Земя Елсмиър също е планинска с височини до 1066 м в западната част и до 1372 м в източната.

Ледници и води[редактиране | редактиране на кода]

Почти 1/3 от цялата територия на острова е покрита с ледници, които заемат под формата на ледени куполи и ледени полета централните части на трите района Грант, Гринел и Свердруп, и от които се спускат ледени езици в близките заливи и фиорди. В най-южната част на острова – Земя Елсмиър също има ледници, но те са главно в най-източната част на района. По-големите ледени куполи и полета от юг на север са: Менсън, Сидкап, Принц Уелски, Агасис и Британска империя.

В началото на 20 век по северното крайбрежие на острова са широко разпространени шелфови ледници с дължина над 500 и ширина до 20 км. В резултат на затоплянето на климата шелфовите ледници са силно намалели или напълно изчезнали в наши дни.

Реките на острова са къси и бурни с множество прагове и водопади, като се размразяват за около два-два и половина месеца на юг и около един месец на север. В северната част на Елсмиър се намира голямото езеро Хейзен (542 км2) третото по големина на север от Северната полярна окръжност след Таймир в Русия и Инари във Финландия. Езерото се намира на 158 надморска височина, а дълбочината му достига до 280 м. Оттича се в залива Лейди Франклин.

Климат и растителност[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е суров, арктичен, с дълга 10 – 11 месеца зима и кратко 1 – 2 месеца лято. Температурите се движат в широк диапазон – от -20 °C през лятото до -60 °C през зимата, като средногодишната температура е около -12 °C. Годишните валежи от сняг са само 5 – 10 см поради изключително сухия климат и затова през краткото лято (денят продължава около 4 месеца) снежната покривка много бързо се стопява в ниските части на острова, докато в останалите планински райони тя се задържа целогодишно, в резултат на което, както бе споменато по-горе 1/3 от острова е покрит с ледници.

С изключение на най-южните части на острова, където се среща тундрова растителност, представена през краткото лято от треви, мъхове и лишеи, в останалата част цари арктическа пустиня.

Животински свят[редактиране | редактиране на кода]

Суровите климатични условия са причина тук да има само седем вида бозайници. Тъй като растителността е рядка и разпръсната, животните, които се хранят с нея – арктически зайци, елените карибу, мускусните бикове, – трябва почти непрестанно да се движат, за да намират достатъчно храна. Това означава, че хищниците – белки, арктически лисици и арктически вълци – също имат много работа. Канадският елен пири – наречен така по името на Робърт Пири, който използвал остров Елсмиър като база за своята експедиция към Северния полюс през 1909 г., се намира в непрестанно движение, за да търси храна – арктическа върба, острица, мъхове и лишеи. Самецът достига тегло близо 200 кг.; той е най-малкият от всички видове северни елени, които кръстосват канадските арктически ширини. В периода между 1905 и 1909 г. хората на Пири застреляли близо 100 елена пири, за да попълнят хранителните си запаси. Въпреки че тези животни много бързо се размножават, смъртността сред малките е много висока. Последните проучвания, направени през 1961 г., показват, че на острова живеят само 200 екземпляра. В Канада този животински вид е класифициран като застрашен от изчезване.

На острова масово са разпространени мускусните бикове. Класическата отбранителна позиция на мускусните бикове е да застанат плътно един до друг в една редица, за да отбиват нападенията на главните си врагове – вълците. Понякога се нареждат в полукръг, а често затварят напълно кръга. Никой не знае какъв е точният брой на тези големи чудовища на острова. През 1965 г. канадският учен Джон Търнър преброява 4000 екземпляра – почти половината от тези животни на всички арктически острови. За сравнение, в началото на века изследователите избили над 1000 мускусни бика, набавяйки си храна. През 1986 г. са преброени 183 животни върху площ от 1560 км², или средно 1 мускусен бик на 8,53 км². Това показва как оцеляват те и другите бозайници при такива условия. Тяхната популация има сравнително ниска гъстота, разпределяйки се върху голяма територия. Трудно може да се повярва, че едно такова голямо стадно животно е в състояние да обитава тази пустош в такъв голям брой при такава оскъдна растителност. Мъжкарите достигат тегло 300 кг, женските – 200, а през лятото малките тежат близо 50 кг.

Сред фауната се срещат лосове, овцебикове. През лятото полярните мечки тръгват към свободните от ледове води, за да търсят плячка. Канадските елени карибу и мускусните бикове, които са тревопасни, се радват на плодовете на благодатния сезон. Арктическите вълци намират лесна плячка сред новородените зайчета.

Паркът „Кутинирпаак“ на острова е най-младият национален парк в Канада. Тази дива природна зона е достъпна само със самолет или лодка.

Население[редактиране | редактиране на кода]

При последното преброяване на населението на Канада на острова живеят постоянно едва 146 души в две селища – Грайс фиорд и Алерт. Освен тях на острова има още четири необитаеми селища, които се посещават периодично от изследователски и научни екипи.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ellesmere Island в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​